Ивайло Симеонов пред Gen Z: Ако младите не виждат кого да следват, вината не е в тях, а в политиката
Какво се случва, когато един кандидат за президент бъде изваден от обичайното студио, остави политическите тези настрана и седне срещу представител на Gen Z?
Получава се разговор, в който няма въпроси за рейтинги, партийни централи и предизборни сметки, а за онова, което младите действително искат да разберат - защо политиката ги отблъсква, защо не вярват, че гласът им има значение, какво крият хората във властта и как изглежда един кандидат за държавен глава, когато престане да говори като кандидат.
В центъра на Бургас нашето GenZ Красимир Стефанов разговаря с Ивайло Симеонов - кандидат за президент, когото политически анализатори вече поставят в ролята на възможния „черен лебед“ на кампанията, способен да обърка предварителните сметки. Симеонов влиза в президентската надпревара със своя ясно очертана визия за демографската криза, социалната политика и бизнес средата, зад която стоят и годините му като кмет на Елин Пелин. Но в този разговор тези теми остават на втори план. Тук политикът сваля вратовръзката и говори като баща, като човек и като представител на поколение, което трябва да намери общ език с онези след него.
Първият въпрос на Красимир Стефанов е личен. Как е реагирал 20-годишният син на Симеонов, когато е разбрал, че баща му влиза в президентската битка? Отговорът се оказва далеч от очакваната семейна гордост.
„Реакцията не беше много приятна. Каза ми: „Ти ми съсипа целия ми живот.“ И това е нещо съвсем естествено. Най-мъчното в цялата тази история е, че младите наистина приемат участието на хората в политиката като нещо срамно и мръсно. И за жалост ние сами сме си виновни - така нареченият политически елит или политическа класа. Затова младите възприемат политиката като мръсна работа. А всъщност тази работа може да бъде и достойна, стига хората да я вършат с достойнство“, казва Симеонов.
По думите му синът му и до днес не е особено въодушевен от решението. И точно това, признава той, му прави впечатление - че младият човек не сменя позицията си само защото става дума за неговия баща. „Не реагира никак добре и за моя радост не е особено подкрепящ. Което, честно казано, му прави чест. Знае, че това ще наруши и неговия комфорт, но си държи на позицията“, допълва Симеонов.
Разговорът бързо излиза от личното и стига до един много по-неудобен въпрос - коя е темата, за която политиците най-малко искат да говорят. Отговорът на кандидата за президент е директен: зависимостите. „Може би политиците най-много се страхуват от своите тайни и зависимости. Политическата система е направена по начин, по който, за да стигнеш по-нагоре в йерархията, трябва да се обвържеш с много ясни, макар и не толкова видими структури и зависимости. Според мен това е нещо, което наистина тежи на политиците и на управленците и те не смеят да говорят по тези теми“, казва той.
Симеонов прави паралел с „Приказка за стълбата“ и с цената, която според него често се плаща за политическо израстване. „Системата е порочна. Както е казано в „Приказка за стълбата“, на всяко следващо стъпало, за да стигнеш до върха, трябва да дадеш нещо от себе си. Аз съм си го перифразирал така - даваш и даваш, докато накрая не остане почти нищо. В българската политика се случи така, че явно трябва да дадеш част от своята емоция или от своите вярвания, за да можеш да се изкачиш по-високо. Ако отстояваш истината и принципите си, вървиш много по-бавно и не винаги успяваш в политиката.“
И точно тук идва темата, заради която този разговор е различен - защо поколението на Красимир Стефанов е толкова дистанцирано от политиката.
Според Ивайло Симеонов проблемът не е в младите. Проблемът е, че политическата среда не им предлага достатъчно примери, които да заслужават доверие. „Мисля, че не гласувате и не харесвате политиката, защото нямате примери. При вас нещата са много ясни. Когато не виждате пример в политиците, не виждате кого да следвате и на кого да подражавате. А всичко, което обрисува политика като един мръсник, крадец, човек, който експлоатира всичко и по никакъв начин не е човечен, естествено ви отблъсква. Това е нормалната реакция“, казва Симеонов.
Той вижда проблем и в липсата на реална приемственост между поколенията в българската политика. „В много развити страни младите са истински стожери и има ясна приемственост между поколенията. В България има някаква закостенялост, някаква възрастова граница, която сякаш трябва да преминеш, за да имаш право изобщо да участваш. А според мен в едно качествено управление трябва да има представители на всички поколения.“, каза кандидатът за президент.
На Gen Z Симеонов приписва качество, което според него може да промени политиката - непримиримостта към опитите за манипулация. „Вашето поколение показва, че сте непримирими. В този смисъл аз донякъде се чувствам част от вашето поколение. Вие няма да позволите някой просто да ви казва какво трябва да правите, какво трябва да мислите и защо трябва да го направите. Всичко, което гледаме през екраните на телевизорите и телефоните, действа много объркващо. Постоянно ви се внушава кой има шанс, за кого трябва да се гласува, кой няма шанс. И това е една от причините изборната активност да е толкова ниска.“, подчертава Ивайло Симеонов.
За Симеонов обаче именно младите могат да прекъснат този модел.
„Във вас е силата. Ако растете с ясно чувство за национална идентичност и самосъзнание, ако сте образовани и свободни, няма да има значение от коя политическа формация идвате. Ние в някаква степен сме обременени от наследството на предишния режим. Вие живеете в свободна България и в Европейския съюз, който ви дава друг светоглед и друг мироглед. И аз съм сигурен, че това ще ви направи по-добри държавници от нас.“, казва той.
На въпроса как с две изречения би убедил Gen Z да гласува, кандидатът за президент изненадва с признание, което рядко се чува от политик: „Това не го знам. Даже този въпрос бих го задал на теб. Как да се обърна към вашето поколение така, че да го мотивирам? Как да ви покажа, че изборите са изключително важни и че дори да нямаш ясна позиция, трябва да си я формираш и да отидеш да дадеш своя глас? Ако ти ми отговориш, ще бъда благодарен, защото наистина нямам готов отговор.“.
Красимир Стефанов му отговаря от позицията на своето поколение - много млади хора просто не вярват, че участието им променя нещо. „С мен, без мен - все едно“, е усещането, което държи част от тях далеч от урните.
Тук Симеонов се връща към най-простия принцип на демокрацията. „Това ви се вменява постоянно от мониторите, телевизорите и телефоните. Истината е, че от вас зависи точно толкова, колкото зависи от мен и от всеки друг човек. Всеки глас има абсолютно същата тежест като гласа на другия, независимо от финансовите му възможности, професията или общественото му положение. Колкото и тривиално да звучи - бъдещето сте вие. Ние можем само да бъдем ваши партньори и да се водим по сигналите, които ни давате.“, добави Ивайло Симеонов.
Той посочва и протестите от последната година като доказателство, че поколението, което мнозина обявяват за аполитично, всъщност може да бъде изключително политическо, когато усети, че е прекрачена определена граница.
„Протестите показаха, че едно управление може да бъде разтърсено, когато вие се изправите и кажете: „Не желаем да живеем в такъв свят - манипулиран, феодализиран, без свобода на словото.“ Затова имам усещането, че ние трябва да се учим от вас точно толкова, колкото и вие да се учите от нас. Говоря чисто поколенчески.“
След тежките теми разговорът сменя ритъма. Каква музика слуша човек, който иска да стане президент на България?
„Доста скучно ще прозвучи и сигурно тук ще изгубя голяма част от аудиторията, но слушам БГ Радио повече от 15-17 години. Почти само БГ Радио. Когато има концерти на български изпълнители, винаги съм се стремял да отида. Българската музика е нещо, което ме докосва много дълбоко - и в съзнанието, и в душата. Аз съм израснал с тази музика“, откровен е Симеонов.
Към нея добавя и фолклора. Не само като слушател. „Много обичам българския фолклор, защото самият аз съм част от самодеен състав и играя хора. Разбира се, слушам и съвременна музика, но основното за мен си остава българската музика.“, споделя кандитатът за президент.
А в Бургас изборът му за любим глас се оказва почти неизбежен - Тони Димитрова. „Тони има тембър в гласа, който отключва в мен много дълбоки емоции. Това е Тони Димитрова. Там нещата не кореспондират почти с нищо друго, което съм усещал по този начин. Ако имам шанса да се запозная с нея и да поговорим, бих й благодарил за това, което е оставила в българската естрада. Този неин специфичен бургаски подпис е нещо, което ще остане в музикалната ни история.“, каза още Ивайло Симеонов пред Флагман.бг.
Разговорът завършва не с политическо послание, а с обръщение на Симеонов към младия човек срещу него: „Продължавайте да бъдете будител за младите и да бъдете пример. Защото човек може да се нарече успял точно тогава, когато е пример за своите връстници. Пожелавам ви да бъдете такъв пример.“
Това вероятно е и най-точният смисъл на този необичаен разговор. Един кандидат за президент не се опитва да обясни на Gen Z как трябва да мисли. В един момент дори признава, че не знае как да го убеди да гласува и пита младия човек срещу себе си за отговора. А понякога именно там започва истинският разговор между поколенията - когато единият престане да поучава, а другият усети, че някой действително го слуша.