Илия Проданов: Ако спре износът на зърно през Черно море, светът е изправен пред глад

Над 4 млн. тона българска пшеница чакат да бъдат изнесени, а нарастващият риск за корабоплаването в Черно море вече се превръща от военен в икономически проблем. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов предупреди, че евентуално спиране на зърнения трафик през региона би имало последици далеч отвъд България. В интервю за БНР Бургас той заяви: „Ако през Черно море не изнасяме зърно, това означава глад в световен мащаб.“

Думите му идват дни след нови атаки срещу граждански кораби в Черно море и рязкото повишаване на тревогата около сигурността на търговските маршрути. Само тази седмица корабът ALFA WATAN потъна след удар на около 70-80 морски мили от българския бряг, а втори плавателен съд беше тежко повреден. Турция също предупреди, че ескалацията между Русия и Украйна вече застрашава търговското корабоплаване и сигурния износ на зърно.

Пропадна ли износът на българско зърно след ударите по кораби? Черно море вече е мъртва зона

Според Проданов близо 60% от износа на пшеница, за който черноморският регион има стратегическо значение, е свързан със страни като Русия, Украйна, Румъния и България. Именно тук трябва да се направи важно уточнение - това число е негова оценка за тежестта на Черноморския регион и не означава, че 60% от цялата световна търговия с пшеница задължително преминава физически през български пристанища. Безспорно е обаче, че Русия и Украйна са сред най-големите световни износители, а прекъсването на маршрутите през Черно море би ударило директно международния пазар.

Данните на американското Министерство на земеделието потвърждават огромното значение на региона. Русия остава най-големият износител на пшеница в света през сезон 2026/2027, а войната и ограниченията по черноморските маршрути вече намаляват доставките. USDA очаква световната търговия с пшеница да се свие с около 6% спрямо предходния сезон именно заради проблемите с логистиката, включително през Черно море.

FAO също намали прогнозата си за международната търговия със зърно. За сезон 2026/2027 организацията очаква 505,8 млн. тона обща търговия със зърнени култури - спад от 18,3 млн. тона, или 3,5%, спрямо предходната година. Сред основните причини са ограничените черноморски маршрути и недостатъчният капацитет на алтернативния транспорт.

Черно море блокира търговията с жито: Пшеницата удари тригодишен връх

За България залогът е огромен. Тази година страната прибра над 7 млн. тона пшеница, докато вътрешното потребление е многократно по-ниско. Износът не е допълнение към бизнеса на зърнопроизводителите, а неговата жизнена артерия. Ако корабите започнат да избягват българските пристанища или цената на транспорта стане прекалено висока, голяма част от реколтата ще остане в складовете.

„В момента над 4 млн. тона българска пшеница чака да бъде изнесена“, посочи Проданов пред БНР Бургас. Ако тези количества не бъдат реализирани навреме, секторът рискува да посрещне следващата реколта с огромни преходни остатъци. Това би натиснало цените надолу именно за българските производители и би затруднило съхранението на новото зърно.

Богата реколта, но тънка печалба: Зърнарите прибраха над 7 млн. тона пшеница и пак се оплакват

Проданов настоява държавата да даде ясен отговор доколко българската част на Черно море е безопасна за търговско корабоплаване. Според него без гаранции за сигурността корабните компании ще калкулират все по-висок риск, а сметката в крайна сметка ще бъде платена от износителите и земеделските производители.

Този процес вече е започнал. Застраховките за военен риск, фрахтовите ставки и общите транспортни разходи в региона вървят нагоре от началото на войната. По думите на Проданов цената на корабния транспорт е скочила поне три пъти за последните три години. След последните удари срещу търговски съдове страховете са, че застрахователите ще вдигнат допълнително премиите или част от корабособствениците изобщо ще започнат да отказват курсове в определени части на Черно море.

Reuters съобщи само ден по-рано, че Турция вече открито предупреждава за нарастващите атаки в региона. Външният министър Хакан Фидан заяви, че засилените действия на Русия и Украйна поставят в риск и граждански плавателни съдове, а Анкара настоява за нови мерки, които да гарантират сигурния износ на зърно.

Алтернатива за България има, но тя е скъпа и ограничена. Проданов посочи възможност част от продукцията да бъде пренасочена към пристанища в Северна Гърция. Това обаче означава десетки или стотици километри допълнителен сухопътен транспорт, по-висока себестойност и претоварване на друга логистична система. При милиони тонове зърно подобен вариант може да помогне само частично.

Експерт: Никой няма да си признае за атаката срещу корабите, защото застрахователите имат дълга памет

За големите черноморски износители подобна резервна врата практически липсва. Русия и Украйна изнасят огромни количества, които трудно могат да бъдат прехвърлени изцяло към железници, реки или далечни пристанища. Именно това превръща Черно море в един от най-чувствителните хранителни коридори в света.

Най-уязвими при продължително прекъсване няма да бъдат богатите европейски държави, а страните в Северна Африка, Близкия изток и части от Азия. USDA посочва Египет, Алжир, Мароко, Иран, Йордания, Ливан и редица други държави сред големите пазари, които зависят от вносна пшеница. Когато количествата на международния пазар се свият, първата реакция обикновено е ръст на цените, а най-бедните вносители имат най-малка възможност да наддават.

Затова предупреждението на Илия Проданов е крайно като формулировка, но стъпва върху реален риск. Пълно и продължително затваряне на Черно море за зърнения трафик не означава автоматично, че целият свят ще остане без храна. То обаче би извадило от пазара огромни количества пшеница, би вдигнало цените и би увеличило опасността от недостиг именно в държавите, които най-силно зависят от внос.

За България проблемът е още по-конкретен - над 4 млн. тона пшеница чакат път към външните пазари. Всеки месец на несигурност означава по-скъп транспорт, по-високи застраховки и по-голям риск реколтата да остане в складовете. А ако това се случи до следващото лято, новото жито ще дойде при вече пълни силози и още по-силен натиск върху цените.