Бивш служител на МВР съживи фалирала кооперация в Чубра: От 100 до 1000 декара само за три години

Фалирала земеделска кооперация в сунгурларското село Чубра беше върната към живот от бивш служител на МВР и шепа местни стопани, които през 2022 г. поемат предприятие без машини, без персонал, без действащи договори и със запор за 130 000 лева. За историята разказва „Български фермер“, пред който председателят на ЗКПУ „Чубра-93“ Николай Банов описва как само за три години обработваемата площ е нараснала от 100 на 1000 декара, а кооперацията вече стопанисва и около 250 декара лозя.

Когато Банов и останалите член-кооператори влизат във владение, заварват стопанството практически обезкървено. Старите постройки са разрушени, персонал няма, машинният парк е изчезнал, а земеделските договори не са подновени. По думите му предишното ръководство е оставило след себе си тежко наследство, а самата кооперация в един период е била буквално заключена за около две години.

Причината, според Банов, е и в пропуски в законодателството. Членовете на кооперацията години наред са се опитвали да сменят стария председател, но процедурите между устава на кооперацията, Закона за кооперациите и обжалванията в различни съдилища са се проточили. Именно този казус според него показва колко трудно може да бъде отстранен председател, когато няма достатъчно ефективен механизъм за реакция.

След 2022 г. моделът се променя изцяло. Член-кооператорите влагат собствени средства, купуват земи и започват от парцелите на хората, които искат структурата да продължи да съществува. От 100 декара площта нараства първо до 300, а след това достига 1000 декара. Постоянно наети са само двама души, докато голяма част от останалата работа се извършва доброволно и безвъзмездно.

Сунгурларе даде старт на гроздобера с традиции, вино и 100-годишна шарапана

Кооперацията отглежда пшеница, ечемик, тритикале и слънчоглед, а лозята остават една от най-ценните части от стопанството. В масивите има Мускат Отонел, Червен мискет, Ркацители и десертния сорт Супер Ран Болгар. Част от лозята с Мускат са създадени още през 1969 г., а Банов подчертава, че старите насаждения пазят аромат, който трудно се среща при по-новите масиви.

Сунгурларската долина е естествено свързана с лозарството, но самият терен не е лесен за земеделие. Почвите в района са бедни, предимно песъчливи и кисели, което ограничава зеленчукопроизводството. За сметка на това условията са подходящи за определени сортове грозде и именно там Червеният мискет остава един от характерните продукти на региона.

Банов определя кооперативния модел като полезен най-вече за малките стопани. Решенията в „Чубра-93“ не се вземат еднолично, а от управителен съвет, което според него дава сигурност на собствениците на земя, че рентите и услугите няма да зависят от волята само на един човек. Кооперацията плаща ренти на нива, сравними с тези на по-големите арендатори в района, а цените на услугите за трайни насаждения са по-ниски.

Сунгурларе има огромен земеделски потенциал, но малките населени места губят млади хора

Най-тежкият проблем вече не е възстановяването на самото стопанство, а пазарът. Горивата, торовете, препаратите и трудът поскъпват, докато изкупните цени на част от продукцията остават ниски. Банов дава показателен пример с Червения мискет - през миналата година килограмът е бил изкупуван по 1,31 лева, а тази година цената е паднала до 32 евроцента без ДДС. Според него подобна разлика ще откаже част от лозарите още през следващата стопанска година.

Сходна е картината и при други култури. Добри реколти от череши, праскови, кайсии и сливи не винаги означават добра година за стопаните, ако липсват пазари и изкупната цена не покрива разходите. В района вече има сливови градини, които се изкореняват, а при пшеницата приходите не растат със същия темп като разходите за гориво и обработка.

Другият голям проблем е демографията. Населението в района застарява, а младите напускат заради липса на работа и образование. Така дори стопани, които инвестират в земя и техника, често нямат на кого да предадат стопанствата си. Това превръща възстановяването на кооперацията в Чубра не само в икономически, но и в социален експеримент - опит местното земеделие да остане живо въпреки липсата на хора и пазар.

Самият Банов вярва, че кооперативният модел може отново да се върне на по-преден план в България. Аргументът му е прост - малкият производител сам трудно договаря цена, купува техника и издържа на пазарния натиск. Когато хората обединят земя, разходи и труд, шансът да останат конкурентоспособни е по-голям. Историята на „Чубра-93“ показва точно това - от фалит и запор до работещо стопанство с 1000 декара за три години.