Бургас се отвори към морето. Сега е ред и на езерата
Бургас има необичайна градска география - Черно море затваря града от изток, а Атанасовското, Бургаското и Мандренското езеро оформят воден пояс по останалата част от неговата урбанизирана територия. Тъкмо тази особеност вече е записана и в логиката на новия Общ устройствен план (ОУП), чиито проектанти признават, че градът практически няма безкрайни посоки за териториална експанзия. Развитието може да продължи по ограничени коридори към Сарафово, Лозово и Долно Езерово на север и запад, както и към Меден рудник и Крайморие на юг.
Но тази география поставя и един по-интересен въпрос - защо Бургас продължава да гледа на езерата основно като на граници, вместо постепенно да ги превърне и в част от градския живот?
Подобен въпрос преди 20-ина години стоеше и в другата посока - към пристанището. Самата идея Бургас да „се отвори към морето“ звучеше парадоксално за град, който формално винаги е бил морски, но чийто център десетилетия наред бе отделен от брега с железопътни линии, складове, огради и действаща пристанищна инфраструктура.
Всъщност идеята е още по-стара и присъства в устройствени разработки от 70-те, 80-те и 90-те години, но реалният пробив дойде едва когато части от Пристанище Бургас започнаха да губят товарната си функция и през 2014 г. бе обособена сегашната Зона за обществен достъп. Днес вече е трудно да си представим Бургас без Морска гара - пространство, което промени начина, по който градът използва собствения си бряг.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Как отварянето на пристанището превърна Морска гара в новото лице на Бургас
Резултатът е един от най-успешните градски проекти в Бургас през последните десетилетия. Територия, която някога имаше предимно производствено предназначение, днес приема SPICE Music Festival, десетдневния Boom Summer Fest, концерти, изложби, спортни прояви и събития с десетки хиляди посетители. Наоколо се появиха ресторанти, културни и образователни пространства, яхтена инфраструктура, Планетариумът и „ПланетУм“, а зоната функционира като естествено продължение на градския център.
Точно това простраство утвърди Бургас като фестивалната столица на България. Трансформация още не е приключила. На терминал „Бургас изток-1“ се освобождават допълнителни площи, които ще бъдат приобщени към сегашната обществена зона - премахват се амортизирани железопътни съоръжения и „Магазия 7“, а проектът предвижда пешеходни алеи, зелени площи, пространства за отдих и събития, търговски обекти и амфитеатрална зона. Подготвя се и четириетажен паркинг с 344 места, който трябва да поеме част от автомобилния натиск върху района. Това е следващата стъпка в един процес, започнал като градоустройствена идея и превърнал се в икономически и културен актив за Бургас.
След този опит е логично градът да започне по-сериозен разговор и за другата си водна граница. Най-интересната територия е Бургаското езеро, или Вая - най-голямото естествено езеро в България с площ около 2900 хектара. Източният му бряг буквално докосва урбанизираните и индустриалните части на Бургас, а около него вече съществуват основни пътища, железопътна инфраструктура, квартали и производствени зони. Гледката от западните и северозападните подходи към града е впечатляваща, но връзката на самия Бургас с езерото остава учудващо слаба - имаме огромна водна площ на няколко минути от центъра, която повечето жители виждат основно през прозореца на автомобила.
Разбира се, тук има граница, която не трябва да бъде преминавана. Вая е Рамсарско място с международно значение и част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, а защитената местност обхваща чувствителни тръстикови масиви и местообитания на редки птици. Новият ОУП също е придружен от отделна екологична оценка и оценка за въздействието върху защитените зони именно защото около Бургас няма „празни“ територии без природна стойност. Следователно разумният разговор не е дали върху брега на Вая да се излеят стотици декари бетон, а кои вече урбанизирани, нарушени или периферни терени могат постепенно да получат нова функция и по-добра връзка с водата.
Точно тук опитът от Морска гара е особено ценен. Отварянето към вода не означава непременно жилищно строителство до самия бряг. То започва с достъп - пешеходен и велосипеден маршрут, обществен транспорт, малки паркови пространства, места за наблюдение на птици, осветление там, където екологичният режим го допуска, кейове, спорт и рекреация. Община Бургас вече е правила подобен опит още през 2012 - 2013 г., когато край Вая бяха изградени четири пристана, екоинфраструктура и възможности за разходки с каяк, тоест концепцията езерото да бъде част от градското ежедневие не е нова.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Още преди години Бургас започна да изгражда еко зони и пристани край езерото Вая
Новият ОУП не предлага жилищно разширение по брега на езерото и това е разумно! Главният проектант арх. Александър Кирев определя философията му като „стабилизация и качествена трансформация“, а не като безконтролна експанзия. Планът концентрира жилищното развитие в други направления - уплътняване на Меден рудник в рамките на вече одобрени планове, ниско строителство към Сарафово и Крайморие, новите северни квартали и развитие на производствено-логистичните територии около Лозово и Долно Езерово. Самият факт, че морето и трите езера са посочени като физическите ограничения пред града, обаче показва защо през следващите 15 - 20 години отношението към тези водни територии неизбежно ще се превърне в един от основните урбанистични въпроси на Бургас.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Новият ОУП пренарежда периферията на Бургас и очертава следващите посоки на развитие
Вая е особено любопитен пример и заради контраста между природния ресурс и сегашната градска среда около него. Един от най-близките квартали е Горно Езерово, който през годините по-често влиза в новините със социални и етнически проблеми, отколкото с факта, че се намира до едно от най-впечатляващите езера в България. През 2020 г. дори се появи абсурдна история с твърдения, че местни хора ловят розови пеликани за храна - твърдения, които впоследствие РИОСВ - Бургас заяви, че са неверни, т.е. - квартална легенда. Курьозът обаче остана в публичната памет, но далеч по-важният факт е друг - от тази страна на Вая се откриват гледки, които в друг европейски град отдавна биха били третирани като ценен градски ресурс.
Това не е аргумент утре да се разрешат десетки жилищни комплекси на първа линия до езерото. Напротив - при охлаждащ се имотен пазар и вече отворени големи жилищни територии в „Хоризонт“, „Мадика“, Меден рудник и другите периферни зони, Бургас няма икономическа причина да започва нова строителна надпревара.
Има причина обаче да започне подготовката - транспортна и ВиК инфраструктура, анализ на собствеността, хидрологията и риска от наводнения, разграничаване на защитените от вече нарушените терени, резервиране на пространства за бъдещи улици и обществени функции. Ако такива решения се вземат предварително, градът няма след десет години отново да се окаже в ситуация, при която сградите са изпреварили улиците, канализацията и обществения транспорт.
„Хоризонт“ вече показва цената на обратния подход - жилищното строителство върви бързо, а жителите едва сега настояват за автобусни линии и спирки. Това е ценен урок за всяка бъдеща градска зона: инфраструктурата трябва да предхожда апартаментите, а не да ги догонва.
Струва ли си????