Край на ровенето в общите условия: Онлайн магазините вече трябва да имат бутон за отказ

Онлайн магазините вече са длъжни да дадат на клиентите си лесен и видим начин да се откажат от направена покупка, без да се налага да търсят формуляри из общите условия или да водят продължителна кореспонденция с търговеца. Новата функция трябва да бъде обозначена с думите „Откажете се от договора тук“ или с друг недвусмислен текст и да остане достъпна през целия период, в който потребителят има право на отказ. Промяната е записана в Закона за защита на потребителите и засяга договорите от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс. При стоките стандартният срок за отказ по правило е 14 дни от получаването им.

Процедурата вече трябва да бъде значително по-проста. След избиране на функцията клиентът попълва или потвърждава името си, данните за договора или поръчката и електронен адрес или друго средство, на което да получи потвърждението. Следва отделна функция с текст „Потвърждавам отказа“ или друг също толкова ясен израз. След изпращането търговецът е длъжен без неоправдано забавяне, но най-късно до края на същия работен ден, да изпрати на клиента потвърждение с датата и часа на заявения отказ.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Нови правила за онлайн покупките: Отказът е по-лесен, но връщането може да е солено

Досега потребителите също имаха право да се откажат от повечето покупки от разстояние без да посочват причина, но на практика процедурата понякога беше скрита зад формуляри, имейли и трудно откриваеми страници. „Преди тази промяна хората трябваше да ровят в общите условия на сайта, да четат. Сега, с добавянето на новия бутон, потребителят може съвсем лесно да заяви своето желание за отказ“, коментира пред NOVA онлайн търговецът Николай Маринов. Законодателната промяна следва принципа процедурата по прекратяване на онлайн договор да не бъде ненужно по-трудна от сключването му.

Новата функция обаче не трябва да се бърка с автоматично и безплатно връщане на всяка покупка. След като заяви отказа си, потребителят разполага с още 14 дни, за да изпрати обратно стоката, освен ако търговецът не се е ангажирал сам да я получи. По правило клиентът плаща преките разходи за обратната доставка, ако предварително е бил информиран за това. Ако магазинът доброволно е поел тези разходи или не е уведомил потребителя, че трябва да ги плати, сметката остава за търговеца.

ВИЖТЕ ОЩЕ: От гумичката до раницата: Как да не ни излъжат с намаленията преди 15 септември

Именно куриерската цена може да се превърне в един от спорните моменти след промяната. Пейо Майорски от Асоциацията за защита на потребителите предупреждава, че част от магазините, които досега доброволно са плащали обратната доставка, могат да променят практиката си. „Може да се случи така, че потребителят да поема разноските по връщането на стоки и услуги, когато става въпрос за доставка с куриер“, посочи той пред NOVA. Затова още преди покупката клиентът трябва ясно да вижда какви разходи ще има при евентуален отказ.

Правото на отказ не означава и че всяка разопакована стока автоматично може или не може да бъде върната. При обикновените продукти потребителят има право да ги прегледа и изпробва в степента, необходима да установи естеството и характеристиките им, подобно на това, което би могъл да направи във физически магазин. Ако обаче ги използва повече от необходимото и намали стойността им, може да носи отговорност за това намаление. Законът съдържа и конкретни изключения - например за изработени по поръчка стоки, бързоразвалящи се продукти и запечатани артикули, които не могат да бъдат върнати по хигиенни или здравни съображения, след като опаковката им бъде разпечатана.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Може ли онлайн търговецът да откаже възстановяване на сумата?

При валидно упражнен отказ търговецът трябва да възстанови получените от клиента суми, включително стандартната първоначална доставка, в законовия срок. При продажба на стока той може да задържи възстановяването, докато не получи продукта обратно или докато потребителят не представи доказателство, че го е изпратил. Ако клиентът е избрал по-скъп начин за първоначална доставка от най-евтиния стандартен вариант, магазинът не е длъжен да възстановява разликата.

Промените имат значение не само за традиционните интернет магазини. Законът разширява правилата и при договорите за финансови услуги от разстояние, когато те се сключват през онлайн интерфейс. Търговецът трябва ясно да посочва наличието и местоположението на функцията за отказ, а правилата забраняват интерфейсът да бъде проектиран така, че прекратяването на услугата да е по-трудно от абонирането за нея. Това поставя под нови изисквания и платформите, чрез които потребители сключват определени финансови договори онлайн.

За клиентите най-голямата промяна е практическа - правото на отказ вече не трябва да бъде скрито зад няколко менюта, сложни инструкции или търсене на имейл за контакт. Функцията трябва да бъде видима и достъпна през целия период за отказ, а системата да оставя електронна следа кога е изпратено заявлението. Така спорът дали клиентът е уведомил търговеца навреме би трябвало да бъде значително по-лесен за доказване.