Кремъл приветства думите на Румен Радев за диалог с Русия

Кремъл открито приветства позицията на българския премиер Румен Радев за възстановяване на диалога между Европа и Москва. Само ден след острото му изказване пред форума на Euronews в Брюксел говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че подобна политическа воля е „много положително явление“, а Москва не само чува, но и внимателно следи подобни сигнали от европейските столици. Реакцията е показателна, защото Радев постави под въпрос досегашния баланс между военната подкрепа за Украйна и дипломацията, без да защитава руската инвазия.

„Проявата на такава политическа воля за диалог - това несъмнено е много положително явление“, заяви Песков, цитиран от ТАСС. „Ние отбелязваме и внимателно фиксираме“ тези прояви, допълни говорителят на Кремъл. Той уточни, че Москва вече е чувала подобни, макар и по думите му „плахи“, призиви от отделни европейски лидери. Според Песков те засега не са променили общата европейска политика спрямо Русия.

Радев в Брюксел: Не съм адвокат на Путин и Лавров, но трябва да мислим за ядрената заплаха

Поводът за реакцията от Москва беше участието на Румен Радев в срещата на върха на Euronews за отбрана и космос на 30 септември. Там българският премиер заяви, че Европа не е изчерпала възможностите на дипломацията и призова каналите за комуникация с Русия да останат отворени.

„Не сме изчерпали средствата на дипломацията за решаване на войната в Украйна. Трябва да изслушаме тревогите и на двете страни“, каза Радев. След това продължи с една от най-силните си тези: „Има предел при доставките на оръжия, защото последните крачки ще бъдат извървени от дипломацията, не чрез оръжейните доставки. Нашият призив е за взаимно изслушване и за открити канали за комуникация.“

Радев постави в центъра на изказването си и ядрената заплаха - тема, която според него европейските лидери не обсъждат достатъчно открито. „Проблем е, че никой не поставя въпроса за ядрената заплаха. Дали съществува? Може би не, не знам. Винаги трябва да мислим дали сме готови за най-опасния сценарий. Колко можем да притискаме Русия, преди тя да отговори по друг начин“, заяви той.

Премиерът изрично се разграничи от внушението, че подобна позиция означава защита на Москва. „Не съм адвокат на руския президент Владимир Путин и на руския външен министър Сергей Лавров“, каза Радев. След това обясни логиката си: „Когато Путин се чувства силен, той не говори за ядрено оръжие, но когато Русия се почувства слаба, започва отново да се говори за атомно оръжие. Просто припомням, че трябва да имаме това предвид. Не може да си затворим очите за факта, че Русия разполага с ядрена мощ в Европа и това влиза в сметките.“

Тази позиция не остана без опоненти още на самия форум. Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс отхвърли тезата, че по-активният дипломатически контакт с Москва в сегашния момент би донесъл резултат. Според него досегашните руски условия не показват готовност за компромис и Европа трябва да запази натиска върху Кремъл. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също използва форума, за да призове Москва да прекрати ядрените заплахи, макар да заяви, че Алиансът не вижда непосредствена военна заплаха от Русия.

Вижте още във Флагман.бг: Радев вече влезе в сблъсък с европейската линия за санкциите срещу Русия

Радев обаче защити тезата си като опит за реалистична оценка на войната, а не като геополитическо заставане на страната на Москва. „Много е тъжно, че ако човек се отклони от обичайното политическо говорене, му се поставя незабавно етикет „проруски“. Действителността не е такава. Не ме интересува подкрепата за Русия, а реалистичният подход и намирането най-сетне на пътя към мира“, заяви той.

Според премиера продължителната война вече натоварва не само Украйна, а икономиките и социалните системи в Европа. „Това е война на изтощение и е растяща опасност, изцежда икономиката и социалните ни системи. Трябва най-накрая да се постигне равновесие между военните, икономическите и дипломатическите средства. Засега не виждам добър баланс“, каза Радев.

Той постави под съмнение и способността на Европа да формулира ясно как изглежда краят на войната. „Войната в Украйна създаде предизвикателство не само за нашата архитектура на сигурността и производствената ни база, но и за нашето единство и способностите ни, а най-вече за критичното ни мислене и реалистичния ни подход. Засегната бе възможността ни за реалистична задълбочена оценка на войната. Най-много засегна способността ни да определим постижими политически цели и да ги приложим във военна стратегия, възможността ни да определим какво е победата и как да очертаем пътя към нея, за да се постигне мир“, заяви българският премиер.

Ден по-късно Кремъл очевидно разчете именно тази част от посланието му като сигнал, който си струва да бъде отбелязан. Песков обаче призна, че отделни призиви за възстановяване на контактите все още не променят политиката на ЕС. Москва продължава да определя основната европейска линия като конфронтационна, докато в самия ЕС спорът остава дали по-активната дипломация би ускорила края на войната или би отслабила позицията на Украйна.