Експерти за новите данъци: Повече приходи за бюджета, но за сметка на хората

Новите данъчни предложения на Министерството на финансите могат да донесат повече приходи в бюджета, но част от сметката рискува да стигне до домакинствата чрез кредити, цени и по-висока тежест върху бизнеса, коментираха Лидия Шулева, Никола Филипов и Георги Вулджев в "Здравей, България" по Нова телевизия. Пакетът обхваща седем данъчни закона и според официалната оценка на финансовото министерство трябва да осигури около 1,4 млрд. евро допълнителни приходи. Проектите все още не са приети и са публикувани за обществено обсъждане. Най-остър остава спорът около данъка върху т.нар. свръхпечалба, който засяга банки и други сектори.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Данъкът за банките удря кредитите? Любомир Дацов предупреди кой ще плати сметката

Бившият вицепремиер Лидия Шулева насочи вниманието към начина, по който е определена базата за изчисляване на извънредните печалби на банките. Тя припомни, че в разглеждания период попада 2020 г., когато пандемията доведе до разсрочване на кредити и необичайни финансови резултати, а в други години банковите баланси бяха засегнати от обезценка на държавни ценни книжа. Според нея сравняването на последващото възстановяване с подобна ниска база може да създаде изкривена картина за размера на печалбите. Шулева очаква един от възможните ефекти да бъде поскъпване на кредитите, което според нея ще се усети пряко от бизнеса.

Финансистът Никола Филипов също постави въпроса кой в крайна сметка носи икономическата тежест при допълнително облагане на финансовия сектор. Той посочи, че банките работят с депозити, които превръщат в кредитен ресурс за граждани и фирми, докато застрахователите натрупват средства, от които впоследствие покриват щети. Според неговия анализ изваждането на част от този ресурс чрез еднократен налог не приключва с плащането на данъка от съответната компания, защото влияе върху наличната ликвидност. Филипов свърза темата и с растящите разходи за обслужване на държавния дълг и предупреди, че бюджетното балансиране за кратък период носи собствени рискове.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди: Данък свръхпечалба може да вдигне лихвите по кредитите

Предупрежденията съвпадат с част от официалната оценка на управителя на БНБ Димитър Радев. Централната банка не заема позиция по политическия избор как да бъде балансиран бюджетът, но настоява държавата да изчисли ефекта върху капитала на банките, кредитирането, инвестициите и икономическия растеж. Радев обръща внимание именно на периода 2020 - 2025 г., защото той включва пандемията, извънредно ниски лихви, инфлационния и енергийния шок и последвалата промяна на лихвената среда. Според БНБ очакваният приход за бюджета трябва да бъде сравнен с цената, която допълнителното облагане би имало за финансовото посредничество.

Георги Вулджев изрази резерви към принципа, по който са избрани секторите за облагане със свръхпечалба, като посочи, че вижда по-ясна аргументация единствено при банките. В същото време той открои и предложения, които според него имат положителен ефект - увеличаването на данъчните облекчения за семейства, по-високия праг за регистрация по ДДС и ускорената амортизация за бизнеса. Данъчният пакет включва и актуализиране на данъчните оценки на имотите, което също ще има отражение върху част от собствениците. Министерството на финансите защитава пакета с аргумента, че промените трябва едновременно да увеличат приходите и да въведат облекчения за определени групи.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Николай Василев: Вместо да вдига данъци, държавата трябва да ореже разходите със 7 млрд. евро

Тримата експерти коментираха и спорната промяна в акцизния режим за домашната ракия. Проектът предвижда санкции при държане на алкохол, произведен в специализиран малък обект за дестилиране, когато човекът не е посоченият получател или член на неговото семейство. Според Шулева, Филипов и Вулджев сегашната редакция оставя твърде широко поле за тълкуване, въпреки че заявената цел е контрол върху нелегалната търговия, а не санкциониране на хората, които произвеждат ракия за семейна употреба. Шулева постави акцента върху здравния риск при нелегално продавания алкохол и заяви, че контролът трябва да следи състава и безопасността му, вместо спорът да се свежда единствено до размера на акциза.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 1000 евро глоба, ако намерят в дома ви ракия от съседа

Другата обща критика на участниците е насочена към разходната страна на бюджета. Шулева посочи размера и ефективността на публичния сектор, Филипов определи администрацията като прекалено скъпа и тромава, а Вулджев видя пространство за оптимизация в структури като МВР, съдебната власт и други бюджетни системи. Техните оценки представляват експертни позиции, а не установен резултат от самите законодателни промени. Какъв ще бъде окончателният пакет ще стане ясно след приключването на общественото обсъждане и последващото разглеждане на текстовете от правителството и Народното събрание.