Кулите близнаци на София: Как два блока в Дружба се превърнаха в градска легенда
Два жилищни блока в столичния жк „Дружба 1“ повече от четири десетилетия създават илюзията за гигантска обща сграда, въпреки че конструкциите им остават самостоятелни и са разделени с фуга. Става дума за блокове 67 и 68, превърнали се в един от разпознаваемите архитектурни знаци на тази част на София. Данните, представени от проекта #soSofia, свързват сградите със „Софпроект“ и строителството от края на 70-те години на ХХ век. Погледнати от определен ъгъл, двете тела оформят фигура, напомняща буквата „Н“, а именно тази композиция десетилетия наред подхранва историите за столичните „кули близнаци“.
Архитектурното решение се откроява сред познатия ритъм на панелните комплекси, които през този период променят столицата. Двата блока са свързвани с модифицирана разновидност на жилищната система Бс-69-Сф-УД, но авторите търсят по-различно пространствено въздействие от стандартното редене на еднакви секции. Особено впечатление оставят издадените части на сградите, които отдалеч изглеждат съединени. Именно там се ражда и една от най-упоритите квартални истории - легендата за затворен проход, през който живеещите в единия блок преминават директно в другия.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Оттук започва всичко - историята на първата панелка в България
Конструктивното решение е различно от разказите, предавани между поколения жители. Според информацията на #soSofia срещуположните части представляват две отделни конзоли, между които е оставена фуга, така че сградите да запазят независимото си движение при земетръс. Между тях няма закрит коридор, въпреки силната визуална илюзия за общо пространство. Под изнесените жилищни площи остава свободно пространство, което допълнително усилва впечатлението за една огромна постройка, прекъсната единствено в средата. Именно тази особеност отличава блокове 67 и 68 от редица други жилищни сгради, появили се при ускореното разрастване на София.
Съседното езеро е другият елемент, без който силуетът на това място трудно би изглеждал същият. Историята му не започва с декоративен проект за парк, а с изкопни дейности и подпочвена вода, излязла на повърхността през годините на усилено строителство в района. #soSofia посочва, че водоемът се оформя през 70-те години, когато при добив и изкопаване на строителни материали теренът достига до подпочвените води. Вместо мястото да остане строителен изкоп, водата постепенно го превръща в езеро, а околното пространство по-късно е благоустроено и влиза трайно в ежедневието на квартала.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Езерото в Дружба остава едно от най-разпознаваемите места в столичния квартал
През следващите десетилетия водоемът придобива значение, което надхвърля ролята на квартално място за разходка. На Богоявление тук традиционно се извършва Велик водосвет и се хвърля Светият кръст, като ритуалът събира жители от различни части на София. Софийската света митрополия документира церемонията още през 2017 г., когато след богослужението от храма „Св. Наум Охридски“ литийно шествие се отправя към западния кей на езерото. Столичната община също посочва езерото в „Дружба“ сред местата за Богоявленски водосвет, а при обновяването на парк „Езерото“ е предвиден амфитеатър край понтона, свързан с провеждането на ритуала.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Йордановден край езерото в Дружба - историята на един от столичните ритуали
Самите блокове постепенно излизат от ролята си на обикновен жилищен адрес. Необичайната геометрия, огромните бетонни повърхности и срещащите се във въздуха конзоли привличат фотографи, архитекти и хора, които документират архитектурата от втората половина на ХХ век. За жителите сградите остават част от ежедневието, докато за външния наблюдател те дават рядка възможност да види как типизираното жилищно строителство получава индивидуален архитектурен образ. Така ансамбълът оцелява в градската памет не чрез официален монументален статут, а чрез силует, който трудно се бърка с друг.
Интересът към сградите достига и до художествени проекти. През 2020 г. Александър Предов от Eastern Blox работи с италианския скулптор Алесандро Понган по колажа „Устояващият човек“, вдъхновен от блокове 67 и 68. Две години по-късно артистът Мина Минов предлага в езерото да бъде поставен умален метален модел на сградите, замислен и като къщичка за птици. Проектът получава одобрение от творческата комисия към Столичната община, но среща неодобрение сред част от местните жители и художествената намеса не стига до реализация.