Диетолози разбиват мита: Не всяка ултрапреработена храна е враг на здравето

Ултрапреработените храни са свързани с повишен риск от редица заболявания, но поставянето на абсолютно всички продукти от тази група под етикета „вредни“ подвежда потребителите, предупреждават диетолози и специалисти по хранителни науки, цитирани от BBC. Големи наблюдателни изследвания откриват връзка между високия им прием и затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови проблеми и по-висока смъртност. Спорът сред учените вече не е дали при хранене, доминирано от такива продукти, има риск, а доколко той произтича от самата индустриална обработка и доколко от високото съдържание на сол, захар, мазнини и калории. Световната здравна организация също подготвя специални насоки за консумацията на ултрапреработени храни.

Самото определение също създава трудности. Популярното правило за повече от пет съставки и наличие на вещество, което обичайно не стои в домашната кухня, може да служи като ориентир, но не представлява официалната дефиниция на системата NOVA. Тя поставя сред ултрапреработените редица индустриално формулирани продукти с рафинирани съставки, ароматизанти, емулгатори, оцветители и други добавки. Във Великобритания повече от половината приемани калории идват именно от тази група храни, което превръща въпроса в значима тема за общественото здраве.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Тези храни водят до преждевременна смърт

Диетологът Мейв Ханан, член на Британската диетична асоциация, смята, че около темата се създава „нарастваща истерия“. „Посланията са прекалено черно-бели - тази храна е добра, тази е лоша. Това само подхранва страха, а страхът от храната никога не е полезен“, казва тя пред BBC. Според Ханан дългият списък от съставки не прави автоматично даден продукт нездравословен, защото част от непознатите наименования могат да бъдат витамини, минерали или технологични вещества, разрешени от законодателството. За нея хранителната стойност на продукта остава по-важна от броя думи върху етикета.

Като пример тя посочва пилешките хапки, които попадат в категорията на ултрапреработените продукти. „Макар пилешките хапки да са добър източник на протеин, те съдържат повече мазнини и сол от обикновените пилешки гърди, затова бих ги консумирала умерено като част от балансиран режим“, казва Ханан. Тя не представя храната като равностойна на непреработеното пилешко месо, а поставя акцента върху количеството и останалата част от менюто. „Една храна не прави режима ви здравословен или нездравословен - важно е да постигнете баланс във времето“, допълва диетологът.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Диетолог развенча 5 мита за храненето, които са вредни за здравето

Аргументи в тази посока излага и проф. Дейвид Джулиан Макклементс от Университета на Масачузетс, който изследва хранителните технологии и през 2026 г. издаде книга за науката зад ултрапреработените продукти. „Идеята за ултрапреработена храна не е много добре дефинирана“, казва той. „Фокусирането върху самата преработка донякъде отвлича вниманието. Не мисля, че това е основният проблем.“ Според него науката все още не е дала категоричен отговор дали индустриалната обработка сама по себе си причинява вреда независимо от състава, структурата и начина, по който храната се консумира.

Съществуват и данни, които дават основание за по-строго отношение. Контролирано проучване на американските Национални здравни институти с 20 възрастни установява, че при ултрапреработен режим участниците приемат средно с около 500 килокалории дневно повече и качват тегло, въпреки че предложените менюта са съпоставени по основни хранителни показатели. Голямо европейско изследване с близо 430 000 души, публикувано през 2025 г., свързва по-високата консумация на ултрапреработени храни с по-висока обща смъртност и смъртност от няколко групи заболявания. Тези резултати показват риск на ниво хранителен модел, но не доказват, че всеки отделен продукт от категорията има еднакъв ефект.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Истината за по-нискокалоричните храни и какво пропускат социалните мрежи

Д-р Крис ван Тулекен защитава по-критична позиция и определя тези продукти като „почти невъзможни за избягване“. Според него хранителните компании „непрестанно използват технологии и наука“, за да създават продукти, които са „много трудни за спиране“. „Хранителните компании много добре знаят как да правят здравословни храни. Причината да не го правят е, че това не е печелившо“, заявява той. Британската Федерация на производителите на храни и напитки оспорва тази критика и твърди, че компаниите са вложили значителни средства за намаляване на солта, захарта и калориите в продуктите си.

Световната здравна организация не поставя знак за равенство между всяка преработена храна и нездравословното хранене. В актуалните си препоръки СЗО определя разнообразието, баланса, умереността и достатъчния прием на хранителни вещества като основа на здравословния режим, а непреработените и минимално преработените продукти трябва да заемат водещо място в него. Организацията посочва, че хранителните режими с голям дял силно преработени продукти, които често са богати на сол, свободни захари и нездравословни мазнини, са свързани с неблагоприятни здравни резултати. През 2025 г. СЗО започна отделен процес за разработване на глобални насоки специално за ултрапреработените храни, което показва, че въпросът за ролята на самата преработка все още се оценява научно.