Дунав постави АЕЦ Козлодуй на изпитание: Пети блок остава с намалена мощност
Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи с намалена мощност заради продължителното маловодие на Дунав, но риск за ядрената безопасност няма, категорични са от Агенцията за ядрено регулиране. Ситуацията е безпрецедентна за централата и през август за първи път в 52-годишната й експлоатационна история се стигна до ограничаване на мощността заради екстремни хидроложки условия. На 14 септември Пети блок отново беше превантивно разтоварен с около 60 мегавата. Ограничението остава, докато нивото на реката не се повиши трайно.
Централата работи по специална процедура, която определя действията при всеки следващ спад на Дунав. При ниво 21,50 метра по Балтийската височинна система започва ежедневно наблюдение и при необходимост се почистват решетките на помпените станции. При 21 метра се предприемат допълнителни мерки за максимално запасяване с вода и необходимите технологични разтвори. При 20,50 метра започва разтоварване на блоковете така, че консумацията на охлаждаща вода да бъде балансирана с количеството, което бреговата помпена станция може да подаде.
ВИЖТЕ ОЩЕ: За първи път от 52 години АЕЦ Козлодуй намали мощността заради критично ниския Дунав
Следващият праг е 20,30 метра. При достигането му мощността може да бъде свалена до ниво, необходимо основно за собствените нужди на блоковете. Критичната граница за бреговата помпена станция е 19,70 метра, когато основните помпи трябва да бъдат изключени и потреблението на дунавска вода да бъде максимално ограничено. На 25 септември нивото в района на централата е било 20,64 метра, съобщиха от АЯР.
Водата от Дунав достига до централата чрез сложна система от съоръжения. В една от бреговите помпени станции има 24 помпи, които повдигат водата с около 13 метра, след което тя поема по студен канал с дължина приблизително 7 километра. Допълнително са осигурени и две помпи на пожарната за подаване на вода при необходимост. Водораслите и наносите, които се увеличават при високите летни температури и ниските води, също затрудняват работата на системата.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Дунав падна до рекордни нива, сушата вече се измерва в мегавати в АЕЦ Козлодуй
Дунавската вода не влиза в контакт с реакторите. Тя се използва основно за охлаждането на кондензаторите в неядрената част на електропроизводството, където парата след преминаването през турбината отново се превръща във вода. „За да работи въобще турбината, в крайната ѝ част се поддържа вакуум в кондензаторите. Този вакуум се обезпечава с водата, която постъпва от река Дунав“, казва инж. Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране. След преминаването през кондензаторите затоплената вода се отвежда по отделен канал обратно към реката.
Именно затова регулаторът прави ясно разграничение между производството на електроенергия и безопасността на реакторите. „Дори и да падне още водата в река Дунав, просто ще спре бреговата помпена станция, няма да се охлаждат кондензаторите и няма да има производство на електроенергия“, каза инж. Цанко Бачийски. Системите, свързани с охлаждането на ядреното гориво, са различни и според АЯР не зависят пряко от нивото на Дунав. При екстремен спад последицата би била ограничаване или спиране на производството, а не загуба на контрол върху реактора.
През последните дни има известно подобрение на речните нива. При Лом водата е била 9 сантиметра под условната кота нула с повишение от 3 сантиметра за денонощие, а при Русе - 109 сантиметра под кота нула, но с ръст от 2 сантиметра. Най-голямо повишение е отчетено при Ново село - с 4 сантиметра. Въпреки това институциите остават предпазливи, тъй като близо два месеца Дунав се задържа на необичайно ниски нива и трайното възстановяване на водния стоеж все още не е гарантирано.
Добави Коментар