Бързият ръст на заплатите и държавните разходи помпат инфлацията в България

България е изправена пред риск от трайно по-висока инфлация, защото заплатите, вътрешното потребление и публичните разходи растат силно, докато производителността не успява да ги следва със същото темпо. Това е основното предупреждение на международната рейтингова агенция Fitch Ratings, която повиши перспективата пред рейтинга на страната от стабилна на положителна, но едновременно отчете ясни признаци за прегряване на икономиката. Агенцията очаква средногодишната инфлация през 2026 г. да достигне 4,9%, а през 2027 г. да остане около 4%. Към вътрешния натиск се добавят и по-високите цени на енергията, които вече се пренасят към транспорта, производството и услугите.

Най-силният сигнал в анализа на Fitch идва от пазара на труда. За трите години до края на 2025 г. разходите за труд на единица продукция в България са нараснали с общо 36,4%. Това е около четири пъти над прага от 9%, използван в европейската процедура за наблюдение на макроикономическите дисбаланси. Рейтинговата агенция свързва този ръст с бързото увеличение на номиналните заплати и предупреждава, че когато доходите се увеличават значително по-бързо от производителността, натискът постепенно се прехвърля към крайните цени.

Във Флагман.БГ: БНБ предупреди още по-рано, че заплатите изпреварват производителността и поддържат потреблението

Подобно предупреждение идва и от Българската народна банка. Управителят на БНБ Димитър Радев посочи през май, че когато ръстът на доходите системно изпреварва този на производителността, резултатът е натрупване на инфлационни и макроикономически дисбаланси. Според него силното кредитиране само по себе си не е първичен източник на инфлация, но при вече силно вътрешно търсене може допълнително да усили поскъпването. 

Вторият голям риск е бюджетът. Fitch очаква дефицитът на сектор „Държавно управление“ през 2026 г. да достигне около 4,5% от БВП, въпреки че заложената от правителството цел е още по-висока. Агенцията определя фискалната политика като разхлабена и очаква тя да остане такава и през 2027 г. Натискът идва от разходи за заплати в публичния сектор, социални плащания, инвестиции и отбрана. При икономика със силно вътрешно потребление подобно допълнително наливане на средства създава още търсене и затруднява овладяването на цените. 

Точно към същия проблем насочва и ОИСР. Организацията прогнозира инфлация от 4,3% за България през 2026 г. и посочва, че страната има нужда от постепенно фискално затягане, за да избегне риск от прегряване. Според анализа силното частно и публично потребление продължава да подкрепя икономиката, но растящите социални трансфери, заплати и публични инвестиции означават, че бюджетната политика трябва да действа като спирачка, а не като допълнителен стимул. След присъединяването към еврозоната именно фискалната политика остава основният национален инструмент за ограничаване на краткосрочния инфлационен натиск. 

Европейската комисия също очаква инфлацията в България да остане висока през тази година - 4,2%. Основната причина в нейната прогноза е поскъпването на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток, но Брюксел посочва и вторичния ефект върху производствените разходи и услугите. В същото време Комисията прогнозира бюджетен дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., като основните двигатели са социалните разходи, публичните заплати и разходите за отбрана. 

Външният ценови натиск не е за подценяване. Европейската централна банка отчете, че през август инфлацията в еврозоната се е ускорила до 3,3%, като енергийната инфлация е достигнала 14,3%. ЕЦБ очаква по-високите енергийни цени постепенно да се прехвърлят и към основната инфлация и храните, а общият ценови ръст да остане значително над целта през първата половина на 2027 г. За България този ефект идва върху вече съществуващ вътрешен натиск от доходи, кредитиране и бюджетни разходи. 

Във Флагман.БГ: Какви разходи бяха заложени в Бюджет 2026 - по-високи заплати, пенсии и средства за публичния сектор

Прогнозите на Fitch показват и друг симптом на силното вътрешно търсене - бързото влошаване на текущата сметка. Агенцията очаква дефицитът по нея да достигне 7,4% от БВП през 2026 г. Част от обяснението е, че нарастващите доходи стимулират потреблението на вносни стоки по-бързо, отколкото расте износът. Fitch очаква икономическият растеж да остане сравнително силен - около 2,8% през 2026 г. и 2,9% през 2027 г., но предупреждава, че структурата на този растеж носи дисбаланси.

Въпреки предупрежденията оценката на Fitch за България като цяло се подобрява. Агенцията потвърди кредитния рейтинг BBB+ и промени перспективата на положителна, като отчете по-ниската политическа несигурност и ползите от членството в еврозоната. България продължава да има сравнително нисък държавен дълг и силна външна финансова позиция спрямо държави със сходен рейтинг. Рискът, върху който международните институции вече поставят все по-силен акцент, е друг - прекалено бързото нарастване на доходите и държавните разходи да поддържа търсенето над капацитета на икономиката и така да задържи инфлацията висока по-дълго.