Тръмп и Пезешкиян пред среща в Ню Йорк - започва голямото дипломатическо надлъгване

Само ден след като Доналд Тръмп постави Иран пред избор между сделка и нов разрушителен американски удар, от Техеран дойде първият сериозен сигнал, че президентът Масуд Пезешкиян може лично да седне срещу него в Ню Йорк. Иранският депутат Ахмад Бакшайеш Ардестани заяви пред портала „Дидбан“, че според него срещата между двамата президенти ще се състои в кулоарите на Общото събрание на ООН. Ако това стане, разговорът няма да бъде обикновен дипломатически жест между две враждуващи държави. Той ще дойде след месеци на военни удари, санкции, блокада, напрежение около Ормузкия проток и само часове след най-тежкото публично предупреждение на Тръмп към Ислямската република.

„По мое мнение срещата между двамата президенти ще се състои“, заяви Ардестани в интервюто, публикувано днес. Думите му са важни и по друга причина - само ден по-рано сигналите от иранската страна бяха далеч по-предпазливи и представители на Техеран твърдяха, че подобна среща не е планирана. Това показва колко бързо се променя дипломатическата ситуация в Ню Йорк. Пезешкиян вече е там и предстои да говори пред Общото събрание на ООН.

Тръмп заплаши Иран от трибуната на ООН: Ако не сключат сделка - ще ги пратя в ада!

Пътят към евентуален разговор на най-високо равнище вече е отворен от хората непосредствено под президентите. Вчера американски и ирански представители разговаряха в Ню Йорк в продължение на няколко часа с посредничеството на Катар. Тръмп потвърди, че от американска страна са участвали неговият главен преговарящ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, а според медийните съобщения Иран е бил представен от външния министър Абас Арагчи. Самият факт, че разговорът е продължил часове, показва опит да се премине отвъд размяната на публични заплахи.

Има и конкретен предмет на пазарлъка. Според информацията, разпространена след разговорите, Арагчи е поставил пред американската страна условията, при които Иран е готов да отвори Ормузкия проток - прекратяване на американската морска блокада, освобождаване на замразени ирански активи и край на войната по всички фронтове. Ормуз остава една от най-силните карти на Техеран, защото ограничаването на корабоплаването през стратегическия маршрут удря директно петролните пазари и икономиките далеч извън Близкия изток. За Вашингтон отварянето му е сред най-важните практически резултати, които една сделка би могла да донесе.

Иран готов да отвори Ормузкия проток, но постави тежко условие на САЩ

Затова и вчерашната реч на Тръмп пред световните лидери вече изглежда не само като демонстрация на сила, а и като поставяне на максимално висока начална позиция преди преговорите. Президентът на САЩ обяви, че трябва да вземе „важно решение“ за бъдещето на военните действия срещу Иран и формулира избора по характерния си директен начин.

„Ще бъде ли сключена сделка с Иран, която да им позволи да възстановят страната си и да я направят много по-велика от всякога?“, попита той и продължи: „Или да унищожа Ислямската република и да го направя бързо, като никога повече не им дам шанс да убиват и унищожават хора и държави? Да ги пратя ли в ада?“.

Зад заплахата обаче веднага се появи и другото послание. “Смятам, че ще постигнем споразумение точно след изборите”, планирани в САЩ през ноември, заяви Тръмп. Така американският президент практически очерта собствената си стратегия - максимален военен и икономически натиск, съчетан с отворена врата за договореност. По-късно същия ден той отново каза, че разговорите с Иран продължават и че според него споразумение ще бъде постигнато.

Това прави евентуалната среща с Пезешкиян далеч по-интересна от обикновена снимка между двама президенти в коридорите на ООН. Вашингтон иска гаранции около иранската ядрена програма, безопасно корабоплаване и промяна в поведението на Техеран в региона. Иран от своя страна поставя на масата блокадата, санкциите, замразените активи и прекратяването на американския военен натиск. Между тези две позиции все още има огромна дистанция.

Защо Иран още не се предава въпреки натиска на САЩ

И точно тук идва най-важното предупреждение към очакванията за бърз пробив. Дори разговор лице в лице между Тръмп и Пезешкиян няма автоматично да означава, че двете държави са близо до мир. Иранският анализатор Дани Цитринович го формулира директно: „Дипломацията не бива да се бърка с напредък“.

„Досега има малко индикации, че икономическият и военният натиск на администрацията на Тръмп е убедил Техеран да отстъпи от това, което смята за свои основни преговорни искания“, добави той. Тази оценка е особено важна заради вътрешнополитическата ситуация в Иран. Самият факт, че контактите с Вашингтон вече предизвикаха критики сред консервативните кръгове, показва колко ограничено е пространството за отстъпки пред Пезешкиян.

Положението на иранския президент е деликатно. Той пристига в Ню Йорк с репутацията на политик, който е по-отворен към диалог със Запада, но решения от такъв мащаб не зависят само от него. Военното и религиозното ръководство на Ислямската република има собствена тежест, а всяка договореност, която бъде представена като капитулация пред американския натиск, би срещнала сериозна вътрешна съпротива. Затова дори президентска среща ще бъде само началото на много по-труден процес.

От американска страна Тръмп също говори едновременно на две аудитории. Към Техеран изпраща посланието, че нови удари остават възможни. Към американските избиратели представя евентуалната сделка като доказателство, че политиката му на военна сила и икономически натиск е принудила Иран да преговаря. Не е случайно, че самият той обвърза очакванията си за договореност с междинните избори в САЩ през ноември.

Иранската делегация демонстративно напусна залата по време на частта от речта на Тръмп, посветена на военната кампания срещу страната. Само часове по-късно обаче представители на двете правителства вече разговаряха зад затворени врати. Това е най-точната картина на отношенията между Вашингтон и Техеран в момента - публично двете страни продължават да говорят като противници във война, докато дипломатите им търсят формула, при която всяка от тях да може да представи евентуалното споразумение като собствен успех.

Пезешкиян ще има възможност да отговори на Тръмп от същата трибуна на Общото събрание на ООН. Именно неговата реч ще покаже дали Техеран подготвя общественото мнение за пряк контакт със САЩ или ще запази твърдата реторика, докато разговорите продължават зад кулисите. В този смисъл по-важно от това дали двамата президенти ще си стиснат ръцете е какво ще бъде договорено преди и след евентуалната им среща.

Ню Йорк се превърна за няколко часа в мястото, където заплахата от нова война и шансът за сделка съществуват едновременно. Тръмп вече публично постави алтернативата - споразумение или нова военна ескалация. Пезешкиян пристигна с ирански условия, а неговият външен министър вече разговаря с най-близките преговарящи на американския президент. Срещата между двамата държавни глави още не е официално потвърдена, но дипломатическото движение около нея показва, че двете страни поне проверяват дали след седем месеца конфликт съществува цена, която и Вашингтон, и Техеран са готови да платят за спирането му.