"Градовете и селата ни са заприличали на Лас Вегас": Забраняваме светлините на казината и рекламата на хазарта, заяви Радев

Правителството предлага почти пълна забрана на рекламата на хазарт, спира яркото осветление по казина и игрални зали и задължава цялото игрално оборудване да подава информация към НАП в реално време. Големият пакет от промени в Закона за хазарта беше обявен от премиера Румен Радев в началото на заседанието на Министерския съвет на 23 септември. Кабинетът поставя сред основните си цели ограничаването на зависимостите, по-строгото данъчно облагане и проследяването на финансовите потоци в сектора. Законопроектът се публикува за обществено обсъждане, преди да премине към следващите етапи от законодателната процедура.

„Днес публикуваме за обществено обсъждане промени в Закона за хазарта, с които въвеждаме по-строг модел за регулиране и контрол на сектора. Целта е повече прозрачност, по-справедливо облагане и най-вече ограничаване на хазартните зависимости. Първата голяма промяна е в рекламата - въвеждаме на практика пълна забрана на рекламата за хазарта. Не искаме хазартът да присъства ежедневно в очите на българските граждани. Не искаме агресивна реклама, която да достига до младите хора и децата. Запазваме единствено възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху спортни екипи и съоръжения“, заяви Радев.

ВИЖТЕ ОЩЕ: НАП удари казината - 766 нарушения за година и актове за над 632 хил. евро

Отделен удар се подготвя срещу начина, по който игралните обекти привличат вниманието по улиците. Кабинетът иска да прекрати яркото осветяване на витрините, което според премиера превръща хазарта в постоянна част от градската среда. „Светлините по витрините на казината и игралните зали са толкова силни и предизвикателни, че нашите градове и села са заприличали на Лас Вегас. Затова забраняваме и тях“, каза Радев. Предложението идва дни след като НАП отчете 766 нарушения при 626 проверки на казина и игрални зали за последната година, включително случаи на допуснати до игра хора от регистъра на уязвимите лица.

Правителството променя и начина, по който ще се следят парите в сектора. Според премиера данъчното облагане трябва да се насочи към реалния финансов резултат на казината и игралните зали, като едновременно с това държавата получи постоянен достъп до информацията от игралните системи. Целта е приходната администрация да проследява оборотите без забавяне и да разполага с инструмент срещу укриването на приходи и съмнителните финансови операции. По-високо облагане се предвижда и за онлайн хазарта.

„Въвеждаме нова философия, по която държавата да облага дейността на казина и игрални зали. На практика ще се облага реалният резултат от финансовата дейност и се въвежда строг контрол, за да се пресекат всякакви опити за пране на пари и укриване на данъци. Задължаваме най-сетне цялото игрално оборудване да се свързва с НАП в реално време, нещо, което отдавна е трябвало да се направи. Вдигаме съществено и налога за онлайн хазарта, като създаваме и механизми част от приходите да се насочват към спорта и образованието“, каза министър-председателят.

Промените засягат и чуждестранните хазартни оператори с лиценз за българския пазар. Правителството предлага те да имат регистрация за дейността си в страната, за да бъдат данъчно и финансово проследими от българските институции. „Който оперира на българския пазар и печели от него, ще се отчита тук, ще плаща данъци тук и ще подлежи на пълен контрол от българската държава“, подчерта Радев. Кабинетът обяви още на 11 септември, че подготвя законодателен пакет за „осветляване“ на хазартния сектор и ограничаване на зависимостите.

ВИЖТЕ ОЩЕ: „Детско казино“ срещу училище в Бургас предизвика остри реакции на родители

Втората голяма законодателна промяна, обявена на заседанието, засяга митническите нарушения. Правителството подготвя изменения в Наказателния кодекс, с които част от нарушенията, санкционирани сега по административен ред, да преминат в полето на наказателната отговорност. Премиерът свърза мярката с контрабандните канали по външните граници на Европейския съюз и финансовите щети за националния и европейския бюджет. Той постави специален акцент и върху отговорността на длъжностни лица в митническата администрация.

„Досега те се третират като административни провинения. През годините нямаше политическа воля това да се случи, неслучайно. Защото текстовете, които предлагаме, бъркат дълбоко в една от най-доходоносните сфери на организираната престъпност - преносът на стоки през външните граници на ЕС в ущърб на европейските и националните финанси. Затягаме митническия контрол, а контрабандата става тежко престъпление. Под закона ще попадат не само контрабандисти и редови митничари, а и т.нар. чиновници на повикване от митническата администрация, които съзнателно си затварят очите за подобни нарушения. Всяка информация, която е съзнателно манипулирана с цел отклоняване на ресурси от европейските и националните финанси, ще бъде третирана като престъпление“, подчерта министър-председателят.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Съдът пусна под гаранция митничарите по схемата с конфискувани стоки

На днешното заседание кабинетът разглежда и отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2025 г., както и годишния отчет за състоянието на държавния дълг. Министрите трябва да одобрят информация за изпълнението на мерките по специфичните препоръки на Съвета на ЕС към България за 2026 г. В дневния ред влиза и определянето на условията за временни безлихвени заеми към общините за плащания по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Предвидени са и решения за допълнителни разходи по бюджетите на няколко министерства.