Хлебарите искат спешно 0% ДДС: Част от производителите няма да издържат и месец

Хлебопроизводителите отново поискаха държавата да върне нулевата ставка на ДДС за хляба като антикризисна мярка срещу растящите разходи за горива, електроенергия и транспорт. Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите Мариана Кукушева заяви пред БНТ, че част от предприятията са стигнали до границата на икономическата си издръжливост. Според нея производителите не могат сами да поемат целия ценови натиск, тъй като хлябът има и силно социално значение. Тя предупреди, че при продължаващо увеличение на разходите някои фирми няма да издържат още един месец.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Хлябът става труднодостъпен, хлебарите поискаха 0% ДДС или държавна компенсация

Искането връща спора към режима, който действаше в България от 9 юли 2022 г. до края на 2024 г. Тогава доставките на хляб и брашно бяха облагани с нулева ставка вместо със стандартните 20 процента. Мярката беше въведена при силния инфлационен натиск и впоследствие срокът ѝ беше удължаван няколко пъти. От 2025 г. хлябът отново е в общия режим на ДДС, а хлебарският бранш настоява данъчното облекчение да бъде възстановено заради новото увеличение на производствените разходи.

Кукушева защитава нулевата ставка и с друг аргумент - според нея през периода на действието ѝ сивият сектор в хлебопроизводството е бил ограничен. Сега браншът отново отчита продажби без фактури и настоява за засилен контрол върху нелоялните практики. Председателят на съюза твърди, че доставната цена на хляба е останала относително устойчива в продължение на години, въпреки ръста при редица други храни. Това е позиция на браншовата организация, а не официална статистическа оценка за целия пазар.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ценови шок при горивата - дизелът стигна 1,95 евро, бензинът също върви нагоре

Поскъпването на пшеницата засега не изглежда като основен риск за цената на насъщния. Министерството на земеделието прогнозира производство между 6,5 и 6,8 млн. тона пшеница от реколта 2026 г., а данни от земеделски производители сочат добри добиви и ниски изкупни цени. През юли БТА цитира стопани, според които пшеницата се е изкупувала около 17 евроцента за килограм, стойност, която според тях дори не покрива напълно производствените им разходи. Така натискът върху хлебарите идва в по-голяма степен от енергията, труда, транспорта и логистиката, а не от недостиг на зърно.

Отделен спор се очертава около намесата на държавата на пазара на основните храни. Кукушева заяви, че хлебарите предпочитат свободна конкуренция пред административно определени цени, регистри и допълнителни процедури, които според бранша увеличават разходите за бизнеса. Министерството на икономиката на свой ред представя разработваната Методика за определяне на справедливата стойност на основни хранителни продукти като индикативен инструмент за прозрачност, а не като механизъм за фиксиране на продажни цени. Ведомството изрично посочва, че към проекта не са предвидени санкции и че референтните стойности трябва да служат за наблюдение на необичайни отклонения по веригата на доставки.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Дизелът стигна 1,95 евро, появи се предложение и за временно намаляване на ДДС върху горивата

Хлебарският съюз очерта пред БНТ три възможни посоки - запазване на свободния пазар и конкуренцията, въвеждане на държавно регулирана цена или връщане на нулевото ДДС. Браншът поставя ударението върху третия вариант и настоява държавата да отчете значението на местното производство за продоволствената сигурност. Кукушева предупреждава, че затварянето на български предприятия ще отвори повече пространство за внос, без да реши проблема с крайната цена. Решение за възстановяване на 0% ДДС към момента не е обявено от Министерството на финансите или Народното събрание.