Иван Костов: В клуба на богатите България ще се мери с 38 държави, свършва се с празните приказки

Бившият премиер Иван Костов отправи критики към управлението на „Прогресивна България“, като постави два основни въпроса - липсата според него на дългосрочна стратегия за развитието на страната и необходимостта съдебната реформа да промени системата, а не само хората в нея. В "Тази сутрин" по бТВ той заяви, че в управленската програма са разписани конкретни задачи, но не вижда достатъчно ясно посочени измерими цели за това къде трябва да стигне България след изпълнението им. Костов даде като пример показатели за доходи, здраве, образование, сигурност и качество на живот. По думите му обещанието за развитие само по себе си не е достатъчно, ако липсва отправна точка и конкретен резултат, към който държавата се стреми.

Според него политиците ни трябва да спрат с общите обещания и да започнат да измерват развитието на държавата с конкретни показатели, ако искат да се сравняват с държавите от ОИСР.

Той свърза нуждата от цели с процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. ОИСР в момента има 38 държави членки, а България е кандидат за членство от 2022 г. Според бившия премиер влизането в организацията ще постави страната в среда, в която резултатите се сравняват по конкретни и международно съпоставими показатели. „Там не е възможно да се говорят общи приказки“, е тезата му за начина, по който трябва да се оценяват политиките.

Като пример Костов посочи системата на ОИСР за измерване на благосъстоянието, която обхваща 11 измерения на живота на хората. Сред тях са доходите и богатството, жилищните условия, работата, здравето, образованието, сигурността, социалните връзки и качеството на околната среда. Организацията събира десетки показатели, чрез които отделните държави могат да сравняват резултатите си и развитието във времето. Именно подобна измерима рамка според бившия лидер на СДС и ДСБ трябва да стои и зад обещанията на българската власт. 

Според Костов в управленската програма на „Прогресивна България“ липсват както достатъчно ясна оценка къде се намира България по отношение на благосъстоянието, така и конкретни стойности, които управляващите искат да постигнат. Той критикува формулировки от типа „повишаване на качеството на живот“, когато зад тях не стоят измерими показатели и срокове. Бившият премиер настоява първо да бъде посочено изходното състояние, а след това и резултатът, който властта очаква в края на управленския период. 

ВИЖТЕ ОЩЕ: „Демонтаж на олигархичния модел“, съдебна реформа и модернизация - как правителството ще управлява до 2030 г.

Според бившия премиер управлението трябва да покаже къде се намира страната по подобни измерители и каква промяна очаква в рамките на мандата. Официалната програма на кабинета от своя страна е разписана до 2030 г. и съдържа 20 области с приоритети, мерки и очаквани ефекти, като правителството я определя като рамка за дългосрочно развитие.

Отделен акцент в изказването на Костов беше състоянието на съдебната власт. Той заяви, че България не е успяла да установи необходимото върховенство на закона и предупреди, че изборът на нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор не гарантира сам по себе си реформа. Според него през годините различни управления са предпочитали да сменят ръководни фигури или да търсят влияние върху съдебната система, вместо да изградят условия тя да работи независимо от политическата власт. Костов посочи, че очакването му към сегашния кабинет е да промени правилата и институционалната среда, а не само състава на органите.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Кой ще управлява съдебната власт - 45 магистрати, партийни номинации и битката за новия ВСС

Процедурата за обновяване на ВСС вече е в ход, като през септември бяха внесени и партийни номинации за парламентарната квота. „Прогресивна България“ представя смяната на състава на съвета като част от по-широка съдебна реформа, включваща нови критерии за професионални и нравствени качества и промени в Закона за съдебната власт. Европейската комисия също отчете през 2026 г., че независимостта и ефективната работа на ВСС остават съществен въпрос за България, а съветът работи с изтекъл мандат от 2022 г.

Костов заяви, че желае настоящото управление да намери път към структурна реформа, която да гарантира независимост на съдебната система.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Обратно броене за съдебната реформа - големият кадрови капан при избора на нов ВСС