Разкри какво прави преди всяко предаване

Гала започна 25-ия юбилеен сезон на „На кафе“ със същия ритуал, който спазва преди всяко предаване - прекръства се, пожелава успех на колегите си и влиза в студиото с онова напрежение, което според нея все още не е изчезнало след четвърт век пред камера. Водещата признава, че дори при старта на сегашния сезон е треперела, а устата ѝ пресъхвала от притеснение. И не иска това усещане да изчезва. За нея денят, в който ефирът престане да я вълнува, ще бъде и сигналът, че е време да се оттегли от телевизията.

Пред „България Днес“ Гала прави равносметка за годините в NOVA, но отказва да ги подрежда в графи „спечелено“ и „загубено“. Признава единствено очевидното - ежедневното предаване е взело огромна част от времето, което иначе би имала за семейството, приятелите и близките си. Срещу това обаче е получила професионален живот, който трудно би могла да си представи в началото.

„За тези 25 години в ефира на Нова телевизия не мога да ви кажа какво ми взе и какво ми даде предаването „На кафе“, защото аз за нищо в живота си не слагам нещата на везни и не меря така“, казва тя.

Вижте още: Ще спре ли Гала да води „На кафе“

Най-големият подарък на телевизията според нея са хората. През годините на стола срещу Гала са сядали личности, на които тя самата се е възхищавала и за които в началото на кариерата си дори не е предполагала, че някога ще има възможност да интервюира. Точно тези разговори определя като едни от най-ценните моменти в професионалния си път.

„Предаването ми е взело време за близките ми, за приятелите ми... Но мисля, че ми е дало много повече - възможност за контакти с хора, на които се възхищавам и до които никога през живота си не съм и подозирала дори, че ще имам шанс да се докосна, а камо ли да мога да седна срещу тях и да си говоря“, разказва Гала.

Тя признава, че винаги се е стремяла гостът отсреща да забрави поне за малко, че е в телевизионно студио. За нея доброто интервю не започва с най-шумния въпрос, а с усещането за доверие. Спомня си и немалко случаи, в които след края на разговора гостите са ѝ благодарили именно за начина, по който са се почувствали.

Юбилейният сезон връща Гала и към първия ден на „На кафе“. Тогава неин гост е певицата Кристина Димитрова. Предаването е на живо, продължава три часа, а още в първия ефир техниката поднася неприятна изненада - звукът спира. Зрителят вижда телевизионен гаф, но водещата помни съвсем друго.

„Аз като водещ помня, че умирах от ужас и притеснение дали ще се справя цели 3 часа да водя живо предаване“, връща се назад Гала. Тогава мисълта как сама ще запълни три часа ефир ѝ изглеждала почти страховита.

Четвърт век по-късно рутината явно не е убила сценичната треска. Гала разказва, че дори сега, когато „На кафе“ отдавна е една от най-разпознаваемите марки на NOVA, напрежението преди старта остава.

„Дори и при старта на този 25-и сезон, цялата треперех и ми пресъхваше устата. И се надявам така да бъде винаги, защото, ако спра да се вълнувам от професията си и претръпна и ми стане все едно, значи вече е дошло времето да не се занимавам с телевизия“, признава тя.

Вижте още: Гала с последен шанс в Нова

Самата NOVA определя настоящия сезон като 25-и юбилеен и нарича „На кафе“ най-дълго съществуващото лайфстайл предаване в българския телевизионен ефир. Първият епизод е излъчен през 2000 г., а през годините форматът преминава през различни периоди и промени, но остава трайно свързан с името на Гала.

Телевизията според нея има и нещо пристрастяващо. Много нейни колеги са ѝ казвали, че веднъж попаднал в тази среда, човек трудно я напуска. Гала обаче няма собствен опит с отказването, защото никога не е опитвала да го направи и не ѝ се е налагало.

„Телевизията е някакъв вид зависимост, всички са ми казвали, че щом си се хванала веднъж и си вдишала телевизионния прах, няма отказване“, казва тя. След толкова години най-простото ѝ обяснение е, че телевизията продължава да бъде мястото, в което се чувства естествено. „Много ми харесва и дишам хубаво в телевизията“, признава водещата.

И въпреки огромния натрупан опит, едно малко действие не се е променило. Непосредствено преди камерите да светнат, Гала се прекръства. След това идват думите към екипа: „Успех, колеги!“ - и поредното живо предаване започва.

Ритуалът вероятно казва повече за отношението ѝ към професията от всяка телевизионна статистика. След хиляди часове ефир тя все още не влиза в студиото като човек, за когото следващото предаване е просто още един работен ден. А докато притеснението продължава да е там, Гала очевидно няма намерение доброволно да оставя чашата кафе на масата.