Повелителят на мухите им се разсърди, че са такива, каквито ги събра

„Всяка муха, която иска да кацне другаде – да си ходи!“

Мъдри думи. Ако ги беше произнесъл Аристотел, вероятно щяхме да ги изучаваме. Ако беше Сенека – щяхме да ги цитираме. Но авторът е съвременен класик: Бойко Борисов. Произнесе ги през уикенда в Бургас, докато обясняваше накъде трябва да върви България през следващите 20 години.

Борисов от Бургас: Всяка муха, която иска да кацне другаде - да си ходи! Връщам ГЕРБ вдясно

Фразата е хубава. Само че има един малък проблем. Когато човек дълго е стопанисвал държавната софра, не може чак толкова учудено да гледа мухите върху нея. Защото тези мухи не паднаха от небето. Те бяха поканени.

Имаше калинки. Имаше торни бръмбари и червеи. Имаше и разни други представители на фауната, които години наред бяха хранени отлично.

Сега Повелителят на мухите е прогонен от масата и установява, че роякът не го е последвал.

Каква изненада.

Господин Борисов, мухата няма партийна лоялност. Тя има инстинкт. Когато усети, че едната купчина тор изстива, просто прелита към другата.

Така живеят мухите. Вие ги знаете най-добре.

Справедливостта изисква да спомена, че около ГЕРБ през годините е имало и хора, които не приличат на мухи. Имало е и пчели.

Бойко Борисов атакува помощта от 50 евро: „Дайте да дадем, ама от кой?“

Но това не променя простия природен закон:

Докато на държавната софра продължават да им сервират гозба след гозба, мухите остават на нея, за да продължат да ядат, серат и снасят личинки.

Засега почти не е проличало, че новият стопанин има намерение да разгони рояка. Повечето паразити си стоят на същите места.

А за разликата между мухите около Борисов и тези около Пеевски можем да спорим дълго.

Само че при втория ентомологията вече става твърде неприятна.