Голяма промяна в училище: МОН готви карта с 18 оценки и специалисти по личностно развитие
Карта с 18 оценки за личностното развитие на всеки ученик, нов специалист във всяко училище и единна система, която да събира информация от различните институции, са сред предложенията на МОН за промяна на дисциплината в клас. Пакетът беше представен от заместник-министъра на образованието д-р Таня Панчева и е изграден върху четири основни направления. Министерството поставя ударението върху ранното разпознаване на проблемното поведение и работата с детето и неговото семейство преди да се стигне до наказание. Мерките все още са концепция и предстои да бъдат обсъждани с учители, директори, родители, ученици, психолози и други експерти.
Първото направление е по-тясната връзка между училищата, социалните служби, общините и останалите институции, които работят с деца. Според Панчева училището не може само да решава проблеми, които произлизат от семейната среда, отсъствията, риска от отпадане или липсата на родителска подкрепа. МОН вече работи съвместно с Министерството на труда и социалната политика, като към процеса трябва да се включат активно и местните власти. Идеята е при установен проблем институциите да реагират координирано, вместо всяка от тях да разполага с отделна информация и да предприема самостоятелни действия.
ВИЖТЕ ОЩЕ: МОН вече предложи нови санкции за учениците и ограничения за телефоните в час
Към тази промяна е свързано създаването на единна информационна система за детето. В момента данни за един ученик могат да съществуват едновременно в училището, социалните служби и други институции, без между отделните масиви да има достатъчно добра връзка. МОН иска информацията да бъде събрана така, че рисковете да се откриват на по-ранен етап и необходимата подкрепа да започва преди проблемът да се задълбочи. Министерството посочва, че системата трябва да подпомага институциите при вземането на решения, а не да заменя работата на педагогическите специалисти.
Втората голяма промяна е карта за проследяване на личностното развитие на ученика. В сегашното лично образователно дело основно присъстват учебните резултати и наложените санкции, докато новият инструмент трябва да проследява значително по-широк кръг характеристики. „Искаме да отличим неговите силни страни и да му помогнем при преодоляването на неговите слаби страни“, обясни д-р Таня Панчева. Оценяването ще бъде организирано около дисциплината, социалните умения, постиженията и талантите на детето.
Бившият директор на 51 СУ Асен Александров уточни, че идеята не представлява връщане на познатата от миналото отделна оценка за поведение. Предложеният модел включва 18 оценки на различни страни от развитието на ученика, които трябва да дадат по-пълна картина от обикновената бележка по учебен предмет. В края на всеки срок системата трябва да генерира характеристика, която родителят да получава и да вижда както силните страни на детето, така и областите, в които е необходима подкрепа. Така информацията трябва да служи и за по-ранен разговор между училището и семейството.
Третият стълб предвижда появата на специалист по личностно развитие, който да има отделна роля в училищната структура. Той трябва да координира връзката между ученици, родители и учители, да следи всяко дете да получава възможност за изява и да подпомага работата при проблемно поведение. Част от тези задачи в момента се разпределят между класния ръководител, педагогическия съветник, психолога и директора. Според МОН новият специалист трябва да събере тази координационна функция на едно място, без да отменя отговорностите на останалите педагогически специалисти.
Задачата му няма да бъде ограничена само до учениците с дисциплинарни нарушения. Предвижда се той да търси силните страни и талантите на всяко дете, да подпомага включването му в училищни дейности и да информира семейството за постигнатия напредък. При възникване на проблем именно този специалист трябва да координира действията между учителя, родителя и останалите специалисти. Директорът на столичното 119 СУ Диян Стаматов сравни новата функция с училищен омбудсман, който да стои между отделните страни и да помага за намирането на решение.
Четвъртата част от концепцията засяга поощренията и санкциите. МОН предлага ясна последователност от по-леки действия, преди училището да пристъпи към формално наказание, като в този процес родителите трябва да бъдат ангажирани значително по-активно. Целта е ученикът да разбере направената грешка и да получи възможност да промени поведението си, вместо директно да бъде санкциониран. „Санкцията за нас е изключително важно да бъде последната мярка“, заяви Панчева при представянето на концепцията.
Паралелно с това се разработва и система за поощряване на положителните резултати, за да не се проследяват единствено нарушенията. Училището трябва да отчита академичните успехи, социалните умения, талантите и активното участие на детето, а родителите да получават информация и за тези резултати. Министерството аргументира промените и с данни от международното изследване PISA, според които около половината ученици посочват, че техни съученици пречат на нормалното протичане на учебния процес. Това е един от мотивите МОН да търси модел, който съчетава дисциплина, превенция и ранна подкрепа.
В разработването на концепцията участват психолози, образователни експерти и специалисти с европейски опит. Предложенията ще преминат през обществено обсъждане, преди да бъде определена окончателната им форма и необходимите нормативни промени. Диян Стаматов определи модела като преход към система, при която се изминават ясно определени стъпки преди налагането на наказание за неприемливо поведение. Асен Александров от своя страна подчерта, че новата карта трябва да показва цялостния профил на ученика, а не да се превръща в единична оценка за неговото поведение.