Китайският Нострадамус с мрачна прогноза: Следващият „11 септември“ ще удари банковите сметки

Проф. Дзян Сюецин предупреди за сценарий, при който следващата атака срещу САЩ с мащаба на 11 септември би могла да бъде насочена не към знакова сграда, а към финансовата инфраструктура и данните за банковите сметки. Роденият в Китай канадски преподавател направи прогнозата в подкаста The Diary of a CEO със Стивън Бартлет, където представи вижданията си за бъдещето на глобалния ред. Епизодът е публикуван на 14 септември 2026 г. и е посветен на геополитическите рискове, глобалните вериги за доставки и историческите модели, върху които Дзян изгражда анализите си. :contentReference[oaicite:0]{index=0}

Дзян твърди, че изучава поведението на държавите и институциите в различни исторически периоди, за да търси повтарящи се модели. Според него подобен подход му е позволил да формулира няколко прогнози за развитието на международните отношения. Самият той определя позициите си като силно поляризиращи, а в интервюто заявява, че целта му е да предупреди хората за рисковете, които вижда.

25 години от 11 септември - денят, който промени света

Като пример за бъдеща атака професорът посочва удар по американската финансова система. Според описания от него сценарий човек би могъл внезапно да установи, че не разполага с достъп до банковата си сметка, докато плащанията и други финансови услуги спрат да работят. След това би станало ясно, че са атакувани критични сървъри, съхраняващи информация за финансовите активи, а възстановяването на данните остава неясно.

В разговора Дзян представя подобен сценарий като форма на атака, която би могла да предизвика силен обществен шок. Той прави паралел с въздействието на терористичните нападения от 11 септември 2001 г., но пренася уязвимостта от физическите обекти към цифровата инфраструктура. Тази теза е част от неговите лични прогнози и не представлява установен факт или официална оценка за конкретна заплаха срещу САЩ. :contentReference[oaicite:1]{index=1}

11 септември 2001 г. - атентатът, който промени света

Втората голяма тема в интервюто е свързана с твърдението му, че светът навлиза в период на цивилизационен спад. Дзян свързва тази теза с отслабването на глобализацията, нарастващата политическа поляризация, високата задлъжнялост и зависимостта между различни икономики. Според него технологичният напредък разчита на специализация и глобални вериги за доставки, докато геополитическите конфликти тласкат държавите към по-голяма самостоятелност.

Професорът сравнява настоящия период с кризите, довели до разпадането на обществения ред в края на бронзовата епоха. В неговата интерпретация климатични промени, недостиг на храна, миграции и натиск върху съществуващите политически структури са се наслагали едновременно. Той смята, че подобна комбинация от взаимно свързани проблеми отново се оформя, макар днешният свят да разполага с различни технологии и институции.

Проф. Караджов за 11 септември: Видях втория самолет на живо, тогава разбрахме, че това е война

Дзян поставя особен акцент върху глобалните вериги за доставки и зависимостта между отделните държави. Според него при продължително геополитическо напрежение страните ще се стремят да изграждат собствени производства и да ограничават зависимостта си от международни партньори. Той свързва този процес с по-слаба специализация и по-бавно технологично развитие.

В интервюто професорът определя следващите две десетилетия като период, в който според него ще се проявят последиците от натрупаните икономически, политически и социални напрежения. Той не представя конкретна дата за предполагаемата финансова атака, а описва сценарий, който според него би имал сходно обществено въздействие с 11 септември. Останалите му прогнози в разговора включват развитие на конфликтите около Иран, отношенията между Китай и Япония и бъдещето на глобалния ред. :contentReference[oaicite:2]{index=2}