Проф. Петър Стоянович: Политиката винаги е искала историята да е инструмент на нейната дейност

Историята рядко остава само в миналото. Тя продължава да влияе върху начина, по който разбираме настоящето, изграждаме националната си идентичност и разговаряме помежду си. Именно на тази среща между минало и настояще е посветен Международният фестивал на историческото документално кино DOCK, който ще се проведе от 17 до 22 септември 2026 г. в Бургас. Освен международната си програма, тази година фестивалът за първи път представя отделна конкурсна селекция за късометражно историческо документално кино и дава възможност на публиката също да избере свой фаворит. Всички прожекции от фестивала са с вход свободен. В разговора ни с проф. Петър Стоянович - лауреат от класацията на Флагман.бг Личност на годината, историк, журналист, университетски преподавател, съосновател и директор на DOCK, се вглеждаме именно в начина, по който обществото помни и преразказва миналото.

Личност на годината 2023: Номинация за Петър Стоянович - историка, който направи Бургас столица на документалното кино

- Проф. Стоянович, има ли личности от българската история, които сме превърнали в символи до такава степен, че вече ни е трудно да видим реалния човек зад мита?

- О, ако ми бъде простено известно преувеличение, повечето са такива. В националния разказ не остана място за нормални хора, всички са от Херкулес до Ахил. Горното "до" кънти из села и паланки. Това е опасно за реализма при правенето на политика и наука.

- Къде, според Вас, свършва историческата памет и започва политическата употреба на миналото? И възможно ли е изобщо двете да бъдат напълно разделени?

- Политиката винаги е искала историята да е инструмент на нейната дейност. Лошото е, че и публиката предпочита да аплодира на политически глупости, лишени от историческа обосновка.

- В епохата на TikTok, социалните мрежи и изкуствения интелект не се ли оказваме в ситуация, в която една убедително разказана лъжа може да има по-голямо влияние от един доказан исторически факт?

- Разбира се. Мисля, че ние реално го живеем.

- Може ли един добър документален филм да промени общественото отношение към дадено историческо събитие повече от учебник? Не носи ли това огромна отговорност за неговите автори?

- Няма историческо събитие или личност, което да бъде обърнато в съзнанието на народа с един филм, една книга. Трябва постоянство, житейска кампания, желание да се постигнат еволюционни резултати в генерационен мащаб. Бързата революция ражда полуинтелигенти. Затова е важно да имаме повече и по-убедени съмишленици в тази постепенна борба за изземване на територия от псевдонауката и шарлатанството на популизма.

- Често казваме, че трябва да помним историята, за да не повтаряме грешките си. Но учим ли се действително от историята, или просто използваме миналото, за да обясняваме настоящето?

- С всяка изминаваща година се убеждавам, че последното, от което се учим, е историята. Не ме питайте защо, тъжно ми е.

- Коя е най-опасната заблуда за българската история, която продължаваме да предаваме от поколение на поколение?

- Най-голямата ни заблуда е, че от "Искъро по-дълбоко нема", че киселото ни мляко е уникално, че само у нас горите са зелени, а жените - хубави. Не сме сами на този свят, изпълнени сме с достойнства, но трябва да се научим да ги лансираме в широкия свят умело и модерно. Никой за нищо не ни е длъжен. Трябва да възпитаваме децата си да се учат да се оправят сами, а после да търсят освободители.

Тази година фестивалът насочва поглед към 80- годишнината от края на Третото българско царство - период, който и днес предизвиква силни емоции и спорове. Като специален акцент и съпътстващо събитие, посветено на фестивалната тема на 16 септември от 18:00 ч. в книжарница „Хеликон“ (пл. „Тройката“ №4) ще се състои представянето на книгата „Царска България (1879–1946)“ от проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов (изд. „Книгомания“). Трудът представлява първата и единствена по рода си енциклопедична монография за последните 145 години, посветена на структурата, историята и биографиите на българския владетелски двор. Луксозното издание съдържа над 650 рядко виждани снимки и документи.

DOCK е създаден през 2018 г. и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Бургас и Национален филмов център.

Пълна програма и допълнителна информация можете да откриете тук:

 https://filmfestburgas.com/