Кузман Илиев: Гюров гледа отвъд президентския вот - готви нов проект вдясно, Борисов допуска огромна грешка

Президентските избори на 25 октомври може да се окажат само първият етап от далеч по-голямо пренареждане вдясно, смята икономическият анализатор и лидер на „България може“ Кузман Илиев. В интервю за БНР той изложи тезата, че Андрей Гюров използва кандидатурата си не само за битката за „Дондуков“ 2, а и за изграждане на политическа позиция след вота. Според Илиев бившият служебен премиер може да опита да оглави нов политически проект и да консолидира част от либералното и проевропейското пространство. Към момента няма публично потвърждение от Гюров, че подготвя нова партия, затова тази версия остава политически анализ на Илиев, а не установен факт.

Има обаче обективни основания президентската кампания на Гюров да бъде наблюдавана и през тази перспектива. На 11 септември ЦИК регистрира инициативния комитет, който издига Андрей Гюров за президент и Георги Кандев за вицепрезидент. В него участват 224 души от различни обществени среди, сред които Екатерина Михайлова, Левон Хампарцумян, Тодор Тагарев, Никола Минчев, Георги Лозанов, Магдалена Малеева и други разпознаваеми фигури. Самият Гюров вече заяви, че не търси единствено традиционния десен вот, а по-широк кръг от демократично настроени избиратели.

Йотова и Гюров влизат в президентската битка с две различни визии за Дондуков 2

Илиев вижда именно тук по-дългата политическа игра. Според него дори ако Илияна Йотова остава фаворит за президентския пост, резултатът на Гюров ще покаже дали около него може да бъде изграден център на тежестта за политическите сили вдясно и в либералния спектър. Подобно развитие би имало значение далеч отвъд президентската институция - особено ако след изборите започне ново преструктуриране на партийната система.

Втората голяма теза на Кузман Илиев е насочена към Бойко Борисов. На 8 септември Изпълнителната комисия на ГЕРБ официално реши партията да не издига свой кандидат за президент и вицепрезидент. Борисов предварително аргументира позицията си с това, че собствен кандидат на ГЕРБ би разделил проевропейския вот и би направил услуга на Йотова. Решението е безпрецедентно за партията, която традиционно участва самостоятелно в национални избори.

ГЕРБ взе окончателното решение - няма да издига собствен кандидат за президент

Илиев чете този ход по съвсем различен начин. Според него Борисов фактически изпраща сигнал към твърдите избиратели на ГЕРБ да не се мобилизират зад Гюров, защото силен резултат на бившия служебен премиер би създал конкурент вдясно. Анализаторът допуска, че лидерът на ГЕРБ предпочита след изборите отново да се представи като единствения голям политически център в това пространство. Това също е интерпретация на Илиев, а не официално заявена стратегия на ГЕРБ.

Допълнителна почва за подобни подозрения даде съставът на инициативния комитет на Илияна Йотова и Кирил Вълчев. Сред неговите членове действително е евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев. Присъствието му беше публично потвърдено при учредяването на комитета на 8 септември. Борисов обаче впоследствие заяви, че „непоискана подкрепа“ няма да дава на Йотова и до момента партията не е обявила официална подкрепа за нито една президентска двойка.

Борисов за Йотова: Непоискана подкрепа не давам, Гюров трябва да говори със структурите ни

За Кузман Илиев именно тази двусмислена позиция носи голям риск за ГЕРБ. Той смята, че демонстрацията на дистанция от Гюров и едновременното отсъствие на собствен кандидат може да създаде впечатление за негласно разбирателство с политическия лагер около Румен Радев. Според Илиев това е опасна стратегия, защото прекомерното концентриране на власт в политически противник рядко гарантира дългосрочно оцеляване на онзи, който доброволно му освобождава пространство.

Още по-тежка е оценката му за способността на ГЕРБ да създава нови национални фигури. Отказът от собствен кандидат според него демонстрира дефицит именно в една от основните функции на голямата партия - да произвежда лидери, способни да поемат отговорност на най-високо държавно ниво. Това заключение може да бъде оспорвано, особено след като в ГЕРБ имаше обсъждани потенциални кандидати, но самото решение формацията да остане извън президентската надпревара дава основание за подобен политически спор.

Последният ход на Борисов: Кои бяха реалните варианти на ГЕРБ за президент

Интервюто на Илиев не се ограничи до политическата шахматна дъска. Той прогнозира, че същинският дебат по Бюджет 2027 вероятно ще бъде оставен за след президентските избори, за да не се превърнат непопулярни финансови решения в тежест за кампанията. Според него няма основания процедурата по бюджета да се забави критично, а дефицитът за настоящата година дори може да остане под първоначално планираното равнище.

По-сериозният проблем според икономиста е натрупването на дефицити и ускоряването на държавния дълг. Тук данните дават частична подкрепа на тревогата му, но с важно уточнение. Евростат отчита, че през първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг на България е 28,5% от БВП - един от най-ниските показатели в Европейския съюз. На годишна база обаче съотношението се е повишило с 4,8 процентни пункта, което е вторият най-голям ръст в ЕС след Финландия. Тоест България не е държавата с най-висок дълг, но действително е сред страните с най-бързо увеличение.

Илиев предупреждава, че ако структурните дефицити продължат и задлъжнялостта се увеличава, в един момент натискът ще бъде прехвърлен към данъкоплатците. Неговата прогноза е, че покачване на данъчната тежест става все по-вероятно, включително чрез дебат за промяна на плоския данък и преминаване към по-прогресивно подоходно облагане. Това не е официално решение на правителството и към момента няма приет закон за премахване на плоското данъчно облагане.

Бюджет 2027 вече разпали спор за осигуровките и тежестта върху работещите

Според Кузман Илиев подобна реформа би била представена като по-голяма справедливост за хората с ниски доходи, но на практика рискува да натовари основно работещата средна класа. Затова той настоява първо да се овладеят публичните разходи и хроничните дефицити, вместо бюджетните проблеми да се компенсират чрез нови данъци. Към това добавя и външните рискове - високите цени на горивата, разходите за транспорт и производство и по-високите лихви по кредитите.

По отношение на цените Илиев отхвърля административното им ограничаване като устойчиво решение. Според него държавата трябва да насочва усилията си към по-висока производителност, конкуренция и по-добра среда за бизнеса, вместо да се опитва да определя ценови равнища с регулации. Така политическият и икономическият му анализ се срещат в една точка - според него периодът след президентския вот ще бъде много по-важен от самия избор на държавен глава.

Дали прогнозата му за нов политически проект около Андрей Гюров ще се реализира, засега няма как да бъде потвърдено. Но президентските избори вече се очертават не само като състезание между Йотова и Гюров, а и като тест кой ще контролира различните политически пространства след 25 октомври. Именно в този смисъл тезата на Кузман Илиев е по-широка - според него истинският резултат от този вот може да стане видим едва след като изборните секции затворят.