„Меден рудник“ няма нужда от ново име, а от по-добра свързаност

Тия дни от нищото изскочи една тема: дали не трябва да сменим името на комплекс „Меден рудник“. Защото днес там нямало рудник. И защото хора от други градове свързвали името с лоша слава.

Имам какво да кажа по въпроса, но първо ще си призная един грях. Преди почти 20 години, когато започнах работа в Община Бургас, бях млад и достатъчно арогантен, за да смятам, че знам кое е правилно. Бях от хората, които се опитаха да заменят „Моста“ с „Мостика“. Второто ми се струваше по-правилно. 

После минаха години. Осъзнах, че поколения бургазлии преди мен са го наричали „Моста“. И кой съм аз, за да поправям паметта им? Тогава надмогнах себе си и започнах отново да го наричам Моста.

Трябва ли Бургас да смени името на ж.к. „Меден рудник“?

С „Меден рудник“ е още по-лично. Там мина цялото ми детство. Юношеството също. Гледах как около мен панелните блокове растат като гъби, докато растях и аз. После и дъщеря ми живя там до четиригодишна възраст.

Имах хубаво детство. Свободно. Палаво. Понякога малко лудо. Игрите ни бяха навън и немалко от тях днес вероятно биха предизвикали нервен срив у родителите. Чупил съм крайник. Шит съм, лепен съм. Хапали са ме куче и пчели. Падал съм безброй пъти с колело. Скитахме като малки диваци по бреговете на Мандрата и утайниците на нефтозавода – с копия и прашки, защото тогава детството не беше приложение в телефона. През всичките тези години майка ми просто държеше риванол и памук на леснодостъпно място, защото се налагаше да ги ползва почти всеки ден.

Бургазлия с екзотична идея: Да прекръстим жк „Меден рудник” на жк „Парория”

В крайна сметка оцелях. Завърших успешно меденруднишката школа на живота и нямам никакво намерение някой да преименува това приключение.

Не познавам човек от „Меден рудник“, който да се срамува от името му. Точно обратното - познавам хора, които се чувстват малко специални заради него. Хора, които са си изградили собствена идентичност и дори се шегуват самоиронично с нея и с меденруднишкия фолклор.

Може ли изобщо да съществува „Светът на Ванката“ без „Меден рудник“? Сигурно може. Но няма да бъде същият. А „Меден рудник“ не е само историите, които се разказват за него. Там са израснали и продължават да живеят хора, с които Бургас може да се гордее. Мой съсед беше графити художникът Иван Янков, чиито стенописи днес виждаме на различни места в града. Друга моя съседка беше талантливата музикантка Мария Дюлгерова от „Силует“. Холивудската звезда Мария Бакалова също е израсла в „Меден рудник“.

Затова нека престанем да бъркаме името с проблема. Лошата слава не се лекува с нова табела. Ако някой смята, че „Меден рудник“ има проблем с имиджа си, най-добрият начин да го промени е чрез хората, които живеят там - чрез техните успехи, поведение, инициативи и примери. И това вече се случва. Просто добрите истории обикновено са по-тихи от лошите.

А сега - за истинския проблем. „Меден рудник“ няма нужда от ново име. Има нужда от по-добра свързаност. Има нужда от довършване на новата пътна връзка. От нормален достъп. От инфраструктура, която да отговаря на мащаба на комплекса и на хората, които живеят там.

Община Бургас започна този проект. Но между започването и успешния край има разстояние, което няма да бъде преодоляно само с енергията на местната власт. Тук е нужна и държавата. Ето там си струва да бъде насочено общественото внимание. Не към това дали комплексът трябва да се казва по друг начин, а към това дали човекът, който живее там, може бързо и нормално да стигне до останалата част на града. Не към табелата, а към пътя.

Защото преименуването е най-лесният вид промяна. Сменяш няколко букви и можеш да създадеш усещането, че нещо се е случило. Но нищо съществено няма да се е случило. Можеш да смениш името на едно място. Можеш да смениш табелите, картите и адресите. Само че не можеш да изтриеш спомените на хората, които са израснали там.

Можеш да извадиш човека от „Меден рудник“. Но не можеш да извадиш „Меден рудник“ от човека.

Затова бих предпочел вместо да си чешем езиците с безсмислени спорове за имена, да вложим енергията си в това „Меден рудник“ да бъде място, за което хората говорят с добро.

Най-красивият нов етикет за един квартал не е новото име. А добрият живот на хората в него.