Трябва ли Бургас да смени името на ж.к. „Меден рудник“?

Името на най-големия жилищен комплекс в Бургас - „Меден рудник“, отново се оказа в центъра на обществен разговор. Не заради нов строеж, инфраструктурен проблем или политическо решение, а заради един стар въпрос, който периодично се връща като бумеранг - носи ли това име повече негативен товар, отколкото история.

Темата изплува именно навръх празника на комплекса, след като журналистът от БНР Даниела Костадинова разказа за свой личен опит в чужбина. По думите ѝ там названието „Меден рудник“ било възприемано не просто като квартал, а като нарицателно за място с по-нисък социален престиж и дори като етикет към хората, които живеят там.

„Дебелашките шеги по тази тема не желая да коментирам, но се сетих, че преди години имаше инициатива, подкрепена с масова подписка за промяна на името на комплекса. Извинявайте, но той нито е меден, нито е рудник. Това е тежка соц отживелица. Все едно се дамгосват всичките му жители като някаква по-долна класа“, написа Костадинова в социалните мрежи.

Това мнение не създаде нов спор, а отключи стария. Защото въпросът за името на „Меден рудник“ никога не е бил само за една табела, а за начина, по който един квартал се възприема отвън и за разликата между стереотипа и реалността.

Припомняме, че през януари 2020 година Флагман.бг вече постави въпроса за евентуална промяна на името. Тогава бургазлията Петър Петров предложи комплексът да носи названието „Парория“ - старото средновековно име на част от Странджа. Идеята му беше свързана с търсене на по-силна историческа идентичност и откъсване от негативните асоциации, натрупани през годините.

Бургазлия с екзотична идея: Да прекръстим жк „Меден рудник” на жк „Парория”

Сред обсъжданите варианти тогава бяха и „Свети Николай“, свързано с покровителя на Бургас, както и „Ал. Г. Коджакафалията“ - името на човека, оставил огромна следа в развитието на града. Тогава тръгна да се събира подписка, идеята се дискутираше, но не последва официална процедура - нито общоквартално допитване до всички, живущи в най-големия жилищен комплекс на Бургас, каквато идея имаше - за да се усетят обществените нагласи. 

Историята на „Меден рудник“ започва много преди панелните блокове. Името не е измислено заради социалистическото строителство, а идва от реална връзка с района и добива на медна руда край село Върли бряг. Преди това местността е позната като Кара баир - Черния хълм.

След Балканските войни районът приема тракийски бежанци, които изграждат нов живот край Бургас. Постепенно селището се оформя, а през 1931 година получава името „Рудник“. Няколко години по-късно се утвърждава названието „Меден рудник“.

Парадоксът е, че днес точно това име, свързано с труд и производство, често се използва като социален етикет. През социализма Бургас се превръща в един от големите индустриални центрове на страната. Развитието на заводите, пристанището и предприятията привлича хиляди работници. Градът има нужда от нови жилища и държавата започва изграждането на големи панелни комплекси. Така старото селище постепенно се превръща в огромен жилищен район със своите зони А, Б, В, Г и Д. „Меден рудник“ е замислен като квартал на работещите хора. Там се настаняват семейства, които изграждат индустриалния Бургас.

След промените обаче идва трудният период. Отдалечеността от центъра, проблемите с транспорта, инфраструктурните дефицити и социалните промени създават образ, който дълго време се възпроизвеждаше в публичното пространство. Проблемът е, че често този образ няма общо с ежедневието на хората там. В продължение на години „Меден рудник“ се превърна в лесна мишена за шеги от хора, които познават квартала повече от разкази и стереотипи, отколкото от реалния живот.

Днес картината е различна. Комплексът отдавна не е просто спален район в периферията на Бургас. Той е град в града. Там живеят десетки хиляди души, има училища, детски градини, спортни площадки, паркови пространства и ново строителство.

Как Бургас се освободи от над 5000 незаконни гаража

Промените през последните години се виждат и в градската среда. Един от символите беше премахването на незаконните гаражи, които десетилетия наред заемаха междублоковите пространства. „Меден рудник“ беше сред районите с най-сериозен проблем с тези метални конструкции, а освобождаването на терените промени облика на много части от комплекса.

Има и друга промяна, която не се измерва само в ремонти и строежи. Това е промяната в самочувствието на хората. Все повече жители отказват да приемат ролята, която някой друг им е определил чрез едно име.

Затова спорът за „Меден рудник“ всъщност не е само спор за наименование, а спор за това дали едно място трябва да бъде оценявано по миналото си или по хората, които живеят в него днес.