Кой ще поведе "Възраждане" към президентския вот: Радикалният Волгин, Костадинов с риск за кариерата или Папазов

Докато двамата основни кандидати за президентския пост Илияна Йотова и Андрей Гюров вече се замерят с компромати и политически атаки, зад кулисите изгряват нови имена, които могат да разместят сметките.

Сред тях е кметът на Елин Пелин Ивайло Симеонов, който все по-често е споменаван като потенциален силен играч.Част от политическите среди го определят като възможен "скрит коз на ГЕРБ", други го виждат като възможния „черен лебед“ на кампанията - човек извън голямото партийно противопоставяне, който да привлече протестен и разочарован вот.

„Черният лебед“ на ГЕРБ? Екзотичен слух прати Ивайло Симеонов към „Дондуков“ 2

Голяма интрига преди президентските избори има и около „Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов вече се регистрира за самостоятелно участие във вота и трябва да представи своята кандидатпрезидентска двойка до 22 септември. Формацията пази в тайна избора си, но вътрешните разговори показват, че решението няма да бъде просто формалност. За „Възраждане“ това е шанс да покаже дали остава фактор в националната политика или е отдавна е достигнала своя таван и е в процес на залязване. 

Партията загуби значителна част от политическата си инерция и на последния парламентарен вот едва премина бариерата за влизане в Народното събрание с малко над 4-те процента. Въпреки това хората около Костадин Костадинов смятат, че президентският вот предлага различна възможност. Там личността на кандидата често има по-голяма тежест от партийния резултат, а „Възраждане“ вярва, че може да мобилизира ядро, което не се измерва само през парламентарни избори.

Най-естественият вариант остава Костадин Костадинов да застане лично начело на битката. Лидерът има най-висока разпознаваемост, контролира партийния апарат и е лицето на политическия проект. Подобен ход би превърнал президентската кампания в пряка битка за неговия политически авторитет. Рискът е също толкова голям - слаб резултат би бил оценен като личен неуспех на председателя, смятат експерти.

Другият голям сценарий е Петър Волгин да бъде кандидатът на „Възраждане“. Бившият журналист направи сериозен пробив на европейските избори и показа, че разполага със собствена аудитория извън класическата партийна структура. Волгин е едно от най-разпознаваемите лица в лагера на формацията и често е определян като представител на по-острия, конфронтационен стил в политиката. За „Възраждане“ Волгин има няколко сериозни плюса. Той може да даде различна енергия на кампанията и да привлече хора, които не са традиционни партийни симпатизанти. Профилът му напомня на ранните години на Волен Сидеров, когато лидерът на „Атака“ успя да превърне силното обществено говорене в реален политически резултат. Големият въпрос е дали Волгин може да повтори пътя на Сидеров от 2006 година, когато кандидатът на „Атака“ стигна до балотаж. Днешната политическа среда е различна, а конкуренцията за протестния вот е значително по-голяма.

Затова в „Възраждане“ обсъждат и други възможности. Според колегите от в-к „Марица“ сред вариантите е Виктор Папазов - икономически експерт, бивш депутат от партията и човек, близък до ръководството. Неговият профил е различен от този на Костадинов и Волгин. Докато двамата разчитат на силна политическа идентичност и твърди послания, Папазов би дал по-експертно лице на кампанията.

Виктор Папазов е интересен вариант именно защото представлява различен тип кандидат от този, с който „Възраждане“ обичайно излиза пред обществото. Той има икономически профил, опит в бизнеса и публичен образ, който е по-близо до експертното говорене, отколкото до острата политическа реторика. Това би позволило на партията да потърси подкрепа сред хора, които споделят част от нейните позиции, но не се идентифицират с най-конфликтния ѝ стил.

Малко известен факт е, че той е създател на Българската фондова борса през 90-те години на миналия век, владее английски, сърбо-хърватски и руски. Хвали се, че е първият българин, завършил Advanced Management Program на Harvard Business Scholl. През миналата година той бе номиниран за еврокомисар, но кандидатурата му не срещна достатъчно сериозна подкрепа в ЕП.