Иво Христов защити AfD: Не били екстремисти, а против войната
Вицепремиерът Иво Христов защити членовете на „Алтернатива за Германия“ от прибързаното определяне като екстремисти и посочи антивоенната позиция на партията като аргумент за по-внимателна оценка. Пред БНР той постави въпроса „има ли нещо по-екстремно от войната“ и призова политическият разговор да излезе от автоматичните квалификации. Думите му идват три дни след историческата победа на AfD на изборите в Саксония-Анхалт, където партията разгроми традиционните политически сили. Позицията на Христов влиза в рязък контраст с оценката на германските служби за местната структура на партията.
Официалните резултати от Саксония-Анхалт показват 43,8% за AfD и едва 17,2% за Християндемократическия съюз. Партията получава 39 от общо 83 места в Ландтага и остава на три депутатски мандата от самостоятелно мнозинство. Избирателната активност достига 77,8%, което придава допълнителна тежест на резултата и затруднява обяснението му единствено с мобилизация на твърд партиен електорат. Христов разглежда този вот и като основание за преосмисляне на начина, по който останалите европейски политически сили говорят за AfD.
Германия вече не е същата: AfD разби стария политически ред и постави Европа пред нова епоха
Именно тук се намира и същественото противоречие около изказването на българския вицепремиер. Службата за защита на конституцията в Саксония-Анхалт определя местната организация на AfD като „доказано дясноекстремистко течение“, като тази квалификация е в сила от 2023 г. Според официалната оценка на службата политическата реторика на структурата съдържа етническо разбиране за принадлежността към германския народ, враждебност към мигранти и позиции, които противоречат на принципите за човешко достойнство и демократичен ред. Това е оценка конкретно за организацията в Саксония-Анхалт и не бива механично да се представя като идентичен правен статут на всеки отделен член на AfD в Германия.
Партията отхвърля обвиненията в екстремизъм и твърди, че позициите й по миграцията целят ограничаване на незаконното влизане в страната, депортиране на хора без право на пребиваване и възстановяване на по-строг граничен контрол. AfD настоява и за прекратяване на германската военна подкрепа за Украйна, премахване на санкциите срещу Русия и възстановяване на отношенията с Москва. Именно тази част от външнополитическата линия изтъкна Христов, когато защити тезата си, че партия, която се обявява срещу войната, не трябва автоматично да бъде поставяна под един политически етикет. Германският канцлер Фридрих Мерц заема противоположната позиция и обвинява AfD, че обслужва руски интереси и подкопава подкрепата за Киев.
Победата на AfD взриви Германия: Хиляди излязоха на протест
Победата на AfD вече променя политическата аритметика в Германия, независимо дали партията ще успее да стигне до управлението на провинцията. Традиционната „пожарна стена“, с която основните германски партии отказват коалиции с крайната десница, остава официалната линия на ХДС и на канцлера Мерц. При 39 депутати обаче AfD е само на няколко гласа от мнозинство и ръководството й вече търси подкрепа извън собствената парламентарна група. След изборите хиляди германци излязоха на демонстрации, като полицията преброи около 5000 души само пред Бранденбургската врата в Берлин.
Резултатът получи подкрепа и от президента на САЩ Доналд Тръмп, който свърза успеха на AfD с недоволството от германската миграционна политика. Реакцията му предизвика отговор от Берлин, откъдето заявиха, че коментарите на чужди лидери за вътрешната политика на Германия не се приемат добре. Самият Мерц отиде още по-далеч в критиките към AfD и сравни концепцията й за „ремиграция“ с етническо прочистване. Партията отхвърли обвинението и заяви, че политиката й е насочена към хората без законово право да останат в страната.
Европа се раздели след триумфа на AfD: Туск заговори за идиоти и предатели, Мъск ги поздрави
Интервюто на Иво Христов пред БНР далеч не се ограничи до германските избори. Вицепремиерът заяви, че една от задачите на кабинета „Радев“ е да върне реалното вземане на решения в институциите и да прекрати практиката политически фигури извън изпълнителната власт предварително да съобщават какво ще реши Министерският съвет. Той посочи ревизиите на обществени поръчки, регулярното отчитане на министрите и намерението за намаляване на възнагражденията в бордовете на държавни предприятия като част от тази политика. Според Христов измерим успех за кабинета би било разкриването на механизмите, чрез които обществени поръчки финансират икономически зависимости.
По темата за олигархичните зависимости Христов настоя държавата да не разделя икономическите кръгове на приемливи и неприемливи според отношението им към властта. Той заяви, че принципният подход е единственият начин подобен модел да бъде атакуван, а евентуални промени в състава на правителството зависят от премиера Румен Радев. Според вицепремиера министър-председателят към този момент не планира кадрови промени. Христов свърза устойчивостта на правителството с общественото очакване за нормализиране на работата на държавните институции.
Радев представи управленската програма на ПБ, ето какво смята да направи
Друг чувствителен въпрос в интервюто беше образованието. Христов определи слабите резултати на българските ученици в PISA като наследство от дълъг период на експерименти и заяви, че правителството възнамерява да промени принципа „парите следват ученика“. Според него този модел е насърчил икономическа логика в училищата за сметка на качеството на обучението. Той предупреди, че последиците от натрупаните проблеми в образователната система ще се усещат години наред.
Вицепремиерът потвърди и намерението на властта да прекрати сегашния модел на Комисията по досиетата. Неговата теза е, че структурата е изпълнила историческата си задача, а архивът и свързаните с него дейности трябва да преминат към Държавна агенция „Архиви“. Христов уточни, че кабинетът работи по конкретния механизъм за тази промяна и идеята е да отпаднат комисарите и сегашният административен апарат. Така една институция, създадена през 2007 г. около разкриването на принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, се насочва към най-сериозната промяна в устройството си от създаването си.
Христов засегна и решенията за американските самолети във военновъздушната база „Безмер“, както и правителствената линия България да не отделя повече средства за Украйна и да не изнася оръжие за страната. По думите му тези позиции са продиктувани от разбирането на кабинета за българския национален интерес. Така изказването му за AfD не стои изолирано, а следва вече заявена линия на българското правителство за по-ограничено участие във военната подкрепа за Киев. Христов завърши с тезата, че политиците и журналистите трябва да приемат критиката като нормална част от обществения живот, защото никой публичен човек няма право да очаква всеобщо одобрение.