Недялко Йорданов: Спасиха на този ден баща ми от бесилото, после го убиха своите

9 септември 1944 г. не дата, която лесно може да бъде определена само като празнична или трагична, споделя големият бургаски поет Недялко Йорданов. Това е денят, в който баща му Асен Йорданов е спасен, за да бъде убит след победата над фашизма от своите. Изпълнението на смъртна присъда се толага с две години и половина.

Бургаският поет разказа във Фейсбук една от най-болезнените истории на своето семейство и призна, че разбира защо отношението към 9 септември 1944 г. продължава да разделя българите. За едни датата е свързана с репресиите над техните близки, за други бележи началото на нов период, а трети я приемат без особена емоция, коментира той в социалната мрежа. Неговият детски спомен обаче е от Бургаския затвор.

Йорданов е едва петгодишен, когато баща му чака изпълнението на смъртната си присъда. В продължение на 43 дни майка му го води пред вратите на тъмницата с куфарче, в което носи сватбения костюм на Асен Йорданов - дрехата, предназначена да бъде сложена на тялото му след обесването. Поетът пази ярък спомен от освобождаването на затворниците и огромното вълнение сред събралите се бургазлии, разбили омразната вратата. За неговото семейство този момент е незабравим - бащата му се прибира жив у дома.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Недялко Йорданов разказва за смъртната присъда на баща си и драмата след 9 септември

Историята на Асен Йорданов обаче приема друг трагичен обрат само две години и половина по-късно. В свои книги и интервюта Недялко Йорданов многократно е разказвал, че баща му е умъртвен на 27 март 1947 г. едва на 34 години. Асен Йорданов е бил обявен за народен враг, семейството му попада под тежък политически натиск, а впоследствие е реабилитиран

След смъртта му е организирано голямо погребение, улица и кораб получават неговото име. 

Недялко Йорданов разкри най-трагичния спомен от детството си

Баща му става жертва от политическата система, изградена след 9 септември. През далечната 1969 г. Недялко Йорданов пише стихотворението „Ден първи“, посветено на детския си спомен от разбиването на затворническите врати. Творбата представя 9 септември през очите на момче, което сред тълпата търси баща си и за първи път разбира, че той няма да бъде обесен.

Съюзът на българските писатели също припомня, че Асен Йорданов получава смъртна присъда през юли 1944 г., която не е изпълнена, а след смъртта му на 27 март 1947 г.  първо е почетен, после заклеймен и впоследствие реабилитиран.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Недялко Йорданов за живота, Бургас и уроците, които не забравя