9 септември отново ни разделя: Ден на победата над фашизма или на съветската окупация ?

Осемдесет и две години след 9 септември 1944 г. датата продължава да разделя българското общество между диаметрално противоположни оценки - от победа над фашизма до държавен преврат, извършен под сянката на Червената армия, окупирала страната ни и последвало установяване на комунистически режим. Разломът се вижда ясно и днес в публикациите в социалните мрежи. БСП организира от 12:15 часа поклонение пред Братската могила в Русе и призова социалисти, антифашисти и граждани да поднесат цветя в памет на загиналите в борбата срещу фашизма. 

В позицията си БСП - Русе поставя акцент върху хората, чиито имена са изписани върху мемориала, и определя съхраняването на паметта им като обществен дълг. Подобна трактовка застъпва и Василка Женева, която в своя публикация във Фейсбук определя 9 септември като победа над фашизма в България и припомня състава на първото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Кабинетът действително е коалиционен и включва представители на БРП, политическия кръг „Звено“, БЗНС, социалдемократите и независими министри. След смяната на властта Българската армия се включва във военните действия срещу нацистка Германия.

Недялко Йорданов: Спасиха на този ден баща ми от бесилото, после го убиха своите

На противоположния полюс е публикация, разпространена от фейсбук страницата „Единъ Завѣтъ“ и подписана от д-р Петър Величков. В нея 9 септември е определен като начало на съветска окупация и период на политически репресии, който променя развитието на държавата за десетилетия. Част от текста съдържа остри политически оценки за комунистическото управление и прехода след 1989 г., които са позиция на автора, а не исторически факти.

Официалните източници потвърждават съществена част от хронологията около съветското военно присъствие - СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г., а на 8 септември частите на Трети украински фронт преминават българската граница.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 76 години от 9 септември 1944 г. - как се сменя властта в България

Именно тази последователност припомня в своя публикация Цветослав Цанков. Националният военноисторически музей посочва, че правителството на Константин Муравиев взема решение да обяви война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, докато три дни по-рано Москва вече е обявила война на България. На 8 септември съветските войски навлизат в страната, а българското правителство нарежда срещу тях да не се оказва въоръжена съпротива. През нощта на 8 срещу 9 септември правителството на Муравиев е свалено, а властта преминава към Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Как бургаските вестници отразяват събитията около 9 септември 1944 година

Събитията не приключват със смяната на правителството. Националният военноисторически музей определя навлизането на Червената армия като фактор, предопределил успеха на държавния преврат, но едновременно проследява и последвалото участие на Българската армия във войната срещу Германия. Български части водят бойни действия в Югославия, Унгария и Австрия, а Първа българска армия достига до Австрия през пролетта на 1945 г. 

5061 са жертвите  и 10 504 ранените военнослужещи само в състава на Първа българска армия по време на бойния ѝ път до края на войната.

Спорът около определението „победа над фашизма“ има и политическо измерение. За левицата датата остава свързана с антифашистката съпротива и включването на България във финалната фаза на войната срещу Третия райх. Другата историческа линия поставя ударението върху начина, по който е сменена властта, присъствието на съветската армия и последвалото ликвидиране на политическия плурализъм. През 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, в който е записано, че БКП идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

ВИЖТЕ ОЩЕ: За избирателната памет на тези, които празнуват 9 септември

След 9 септември политическата система постепенно се променя коренно. Министерството на външните работи посочва в своя исторически обзор, че през 1946 г. България е обявена за Народна република, впоследствие БКП концентрира властта, партиите извън Отечествения фронт са забранени, банките и икономиката са национализирани, а земеделието преминава през насилствена колективизация.