9 септември отново ни разделя: Ден на победата над фашизма или на съветската окупация ?
Осемдесет и две години след 9 септември 1944 г. датата продължава да разделя българското общество между диаметрално противоположни оценки - от победа над фашизма до държавен преврат, извършен под сянката на Червената армия, окупирала страната ни и последвало установяване на комунистически режим. Разломът се вижда ясно и днес в публикациите в социалните мрежи. БСП организира от 12:15 часа поклонение пред Братската могила в Русе и призова социалисти, антифашисти и граждани да поднесат цветя в памет на загиналите в борбата срещу фашизма.
В позицията си БСП - Русе поставя акцент върху хората, чиито имена са изписани върху мемориала, и определя съхраняването на паметта им като обществен дълг. Подобна трактовка застъпва и Василка Женева, която в своя публикация във Фейсбук определя 9 септември като победа над фашизма в България и припомня състава на първото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Кабинетът действително е коалиционен и включва представители на БРП, политическия кръг „Звено“, БЗНС, социалдемократите и независими министри. След смяната на властта Българската армия се включва във военните действия срещу нацистка Германия.
Недялко Йорданов: Спасиха на този ден баща ми от бесилото, после го убиха своите
На противоположния полюс е публикация, разпространена от фейсбук страницата „Единъ Завѣтъ“ и подписана от д-р Петър Величков. В нея 9 септември е определен като начало на съветска окупация и период на политически репресии, който променя развитието на държавата за десетилетия. Част от текста съдържа остри политически оценки за комунистическото управление и прехода след 1989 г., които са позиция на автора, а не исторически факти.
Официалните източници потвърждават съществена част от хронологията около съветското военно присъствие - СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г., а на 8 септември частите на Трети украински фронт преминават българската граница.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 76 години от 9 септември 1944 г. - как се сменя властта в България
Именно тази последователност припомня в своя публикация Цветослав Цанков. Националният военноисторически музей посочва, че правителството на Константин Муравиев взема решение да обяви война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, докато три дни по-рано Москва вече е обявила война на България. На 8 септември съветските войски навлизат в страната, а българското правителство нарежда срещу тях да не се оказва въоръжена съпротива. През нощта на 8 срещу 9 септември правителството на Муравиев е свалено, а властта преминава към Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Как бургаските вестници отразяват събитията около 9 септември 1944 година
Събитията не приключват със смяната на правителството. Националният военноисторически музей определя навлизането на Червената армия като фактор, предопределил успеха на държавния преврат, но едновременно проследява и последвалото участие на Българската армия във войната срещу Германия. Български части водят бойни действия в Югославия, Унгария и Австрия, а Първа българска армия достига до Австрия през пролетта на 1945 г.
5061 са жертвите и 10 504 ранените военнослужещи само в състава на Първа българска армия по време на бойния ѝ път до края на войната.
Спорът около определението „победа над фашизма“ има и политическо измерение. За левицата датата остава свързана с антифашистката съпротива и включването на България във финалната фаза на войната срещу Третия райх. Другата историческа линия поставя ударението върху начина, по който е сменена властта, присъствието на съветската армия и последвалото ликвидиране на политическия плурализъм. През 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, в който е записано, че БКП идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
ВИЖТЕ ОЩЕ: За избирателната памет на тези, които празнуват 9 септември
След 9 септември политическата система постепенно се променя коренно. Министерството на външните работи посочва в своя исторически обзор, че през 1946 г. България е обявена за Народна република, впоследствие БКП концентрира властта, партиите извън Отечествения фронт са забранени, банките и икономиката са национализирани, а земеделието преминава през насилствена колективизация.
СССР не обявява война на България когато Германия напада Полша и започва ВСВ (тогава напада заедно с Германия Полша), не напада България и когато тя обявява война на САЩ и Англия, не обявява война дори тогава когато Германия напада СССР, не обявява война и когато Япония напада Пърл Харбър. СССР обявява война на България едва когато България скъсва дипломатическите отношения с Германия. Междувременно СССР потопил кораба "Струма", който транспортирал евреите бягащи от фашистите.
Между другото фашисти се наричат национал-социалистите, а комунисти се наричат тесните социалисти. Един дол дренки, затова са се харесали.
Всичките палят свещи и се кланят на Седмосвещника.
Те и само те управляваха и фашистите в Германия и комунистите в Русия.
След края на ВСВ България се поделя на 75% съветско влияние и 25% британско влияние, за разлика примерно от Румъния, която е на 100% съветска сфера на влияние. Затова румънците за последните 20 години ни задминаха, дори пушилката не им виждаме. Защото се отърваха от комунизма, но и от ционистката измет.
СЛАВА НА БКП
СМЪРТ НА ФАШИЗМА,СВОБОДА НА НАРОДА
Горката избита „интелигенция" - като гледам сегашните умнокрасиви, ми и те са за трепане. Скапани паразити. Внуци на номенклатурчици, пра-внуци на монархо-фашисти, пра-пра-внуци на чорбаджии и еничари. Това сте вие, розовия планктон. Всичката измет трябва да се вкара в лагери, за коите те самите бленуват - ала арбайт махт фрай.
Николай Втори започнал пръв:– Виж какво, Йосиф... При мен Русия беше велика империя. Имахме огромни запаси от злато, бяхме най-големият износител на зърно в света, а благородниците, олигархията по пътя на Копринката ни тънеха в разкош. Е, вярно, накрая всичко се срина, хлябът не достигаше, хората се вдигнаха на бунт и мен ме разстреляха. Сталин дръпнал от лулата си, усмихнал се мустакато и казал:– А при мен, Коля, нещата бяха съвсем различни. Аз приех Русия с дървеното рало, а я оставих с атомна бомба. При мен никой не смееше да гъкне, а хлябът беше толкова евтин, че го даваха почти без пари. Е, вярно, накрая и аз умрях, държавата се разпадна, а паметниците ми ги събориха. В този момент покрай тях минал един съвременен руски гражданин, наскоро пристигнал на оня свят. Двамата го спрели и Николай го попитал:– Кажи ни, приятелю, как е животът в днешна Русия? Хляб има ли?– Има, как да няма – отговорил човекът. – Само че цените са космически, инфлацията литна до небесата, а зърното го изнасяме за чужбина, точно както по твое време, царю-батюшка!
Николай Втори Копринков се усмихнал доволно.
Тогава Сталин попитал нетърпеливо:– Атомните бомби стоят ли? Поне от тях страхуват ли се американците?– Стоят, другарю Сталин, и още как! Всички се страхуват от нас, а в затворите е пълно с хора, които говорят срещу властта – точно както по твое време! Сталин също се ухилил триумфално. Човекът обаче ги погледнал, въздъхнал и добавил:– Само едно не мога да разбера... Как успяхте да съберете най-лошото и от двамата и да го направите сегашна Русия?
ГЕРБерастите след тях КРАДАТ
Комунисти,комсомолци dark AI Chat GTP бъдеще ви чака
Държавата превърната в клоак@
Факт.
Фашистът Кимон Георгиев не води никакво въстание, а е инсталиран от Чърмил да противодейства на Сталин и организира Народния съд.
Проблемът пред нея беше, че Народният съд не осъди ВСИЧКИ антибългарски крадци, престъпници и примати.