Българското училище удари историческо дъно - 58% от 15-годишните са под базовото ниво по четене

Българските 15-годишни ученици записаха най-слабите си резултати по четене и математика, откакто страната ни участва в международното изследване PISA. Данните, публикувани днес от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, показват, че 58% от българските ученици не достигат базовото ниво по четене, 57% са под него по математика, а 47% не покриват минималния праг по природни науки. Новият срив идва само три години след тежките резултати от PISA 2022 и показва, че вместо обрат, по две от трите ключови области България продължава надолу.

По четене страната ни получава средно 387 точки - с 18 по-малко от 2022 г., когато резултатът беше 404. Средното за държавите от ОИСР сега е 461 точки. Това е най-ниският резултат за България в историята на участието й в PISA - под 402-те точки от 2006 г., които досега оставаха най-слабата стойност.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-бедните ученици в Макао се справят по-добре от най-богатите у нас - какво показа предишното PISA

Математиката следва същата траектория. Българските ученици постигат средно 405 точки при 417 през 2022 г. и 463 средно за ОИСР. И тук резултатът е исторически минимум - при първото ни измерване по математика през 2006 г. България имаше 413 точки, през 2012 г. достигна 439, а през 2015 г. - 441. Десет години по-късно страната е загубила 36 точки.

Единствено при природните науки няма нов рязък срив. България остава на 421 точки - практически същото ниво като през 2022 г., но далеч под средните 482 точки за ОИСР. Сравнението с 2015 г. и тук е показателно - тогава българските 15-годишни имаха 446 точки.

PISA не проверява дали ученикът може да възпроизведе урок от учебника. Изследването тества дали може да използва наученото в ситуация от реалния живот - да разбере текст и да извлече смисъла от него, да прецени информация, да приложи математическо действие към практически проблем или да направи извод от научни данни. Именно затова т.нар. второ ниво се приема за базов праг на функционална грамотност.

А по четене до този праг достигат само 42% от българските ученици. От един 15-годишен на това ниво се очаква да може да открие основната идея в текст със средна дължина, да намери информация по зададени критерии и да разсъждава върху целта и формата на написаното. Едва 1% от българските ученици стигат до високите нива на четивна грамотност, при 6% средно за ОИСР.

Разликата между момичетата и момчетата е огромна. Българските момичета получават средно 412 точки по четене, а момчетата - едва 364. Разликата от 49 точки е една от най-големите в цялото изследване. Момичетата са напред и по природни науки - 434 срещу 409 точки, както и по математика - 413 срещу 398.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Функционалната неграмотност се превърна в хроничен проблем - какво показваха резултатите още през 2022 г.

По математика базовото ниво покриват само 43% от учениците в България, докато средното за ОИСР е 65%. На това равнище 15-годишният трябва без конкретна инструкция да разпознае как една проста житейска ситуация може да бъде представена математически - например да сравни два маршрута или да преизчисли цена в друга валута. Само 3% от българските ученици достигат нива 5 и 6, при 8% средно за ОИСР.

Разликата със световните лидери е огромна. В Сингапур 37% от учениците са на най-високите математически нива, в Тайван - 32%, в Макао - 29%, в Южна Корея - 23%, а в Япония - 22%. При природните науки над 85% от учениците в най-силните системи - сред тях Сингапур, Япония, Естония, Южна Корея, Тайван и Макао - покриват поне базовото ниво.

В България този дял по природни науки е 53%. Само 2% достигат най-високите нива 5 и 6, докато средното за ОИСР е 7%. На базовото равнище ученикът трябва поне да може да разпознае правилно обяснение на познат научен феномен и в проста ситуация да прецени дали дадено заключение се подкрепя от предоставените данни.

Най-тревожна е дългосрочната тенденция. Спрямо 2015 г. делът на учениците под базовото ниво се е увеличил със 17 процентни пункта по четене, с 15 пункта по математика и с 10 пункта по природни науки. Тоест за едно десетилетие системата не просто не е намалила групата на функционално затруднените ученици - тя я е увеличила и в трите изследвани направления.

Спадът не е само българско явление. PISA 2025 отчита най-ниските средни резултати за държавите от ОИСР досега и по трите основни направления. Но между 2022 и 2025 г. България губи 18 точки по четене при среден спад за ОИСР от 14 и 12 точки по математика при средно понижение от 9. При природните науки българският резултат остава без промяна, докато средното за организацията намалява с 3 точки.

Още по-сериозен проблем се вижда, когато учениците бъдат разделени според социално-икономическата среда, от която идват. В България разликата по природни науки между най-облагодетелстваната и най-уязвимата четвърт от учениците е 101 точки. Средното за ОИСР е 85 точки. Социалният произход обяснява 14% от разликите в резултатите у нас при 12% средно за организацията.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Провал за част от гимназиите в Бургас - десетокласници излизат без базова функционална грамотност

PISA 2025 разкрива и какво се случва в самата училищна среда. Българските ученици казват, че използват цифрови устройства в училище средно по 1,6 часа дневно за обучение. За забавление обаче прекарват пред екраните в училище средно по 2,2 часа - двойно повече от средното за ОИСР от 1,1 часа.

42% от българските 15-годишни съобщават, че техните съученици често се разсейват с цифрови устройства по време на повечето или всички часове по природни науки. Средното за ОИСР е 28%. Учениците у нас, които учат в такава среда, постигат средно с 12 точки по-слаб резултат по природни науки от тези, които не съобщават за подобно разсейване.

Интересен е и отговорът на въпроса дали самите ученици виждат смисъл в училището. 27% от българските 15-годишни са съгласни с твърдението, че училището е било загуба на време. Само 60% определят себе си като любопитни към много различни неща, при 73% средно за ОИСР, а едва половината казват, че полагат допълнителни усилия, когато задачата стане трудна.

Проблем има и с училищния тормоз. 24% от учениците в България заявяват, че са били жертва на поне една форма на тормоз няколко пъти месечно или по-често, при 20% средно за ОИСР. 7% съобщават, че за тях е публикувана обидна или разстройваща информация онлайн без тяхното съгласие - повече от два пъти над средния дял за страните от организацията.

В PISA 2025 за България са участвали 6830 ученици от 211 училища. Те представляват около 58 200 български 15-годишни, или приблизително 88% от всички в тази възрастова група. Общо в международното изследване са участвали над 760 хил. ученици от 91 държави и образователни системи.

След тежкия резултат от 2022 г. Министерството на образованието започна да въвежда повече задачи, близки до модела на PISA. През 2025 г. МОН създаде онлайн платформа с примерни тестове по четене, математика и природни науки, а деветокласници преминаха през електронно изследване с практически задачи. В националните външни оценявания също постепенно се включват задачи, които изискват прилагане на знания от различни предмети, а не единствено възпроизвеждане на наученото.

Новите резултати обаче вече дават измерим отговор за състоянието на поколението, което е било на 15 години през 2025 г. - 58% остават под базовия праг по четене, 57% по математика и 47% по природни науки. Министерството на образованието обяви, че на 8 септември ще представи официалния си анализ на данните и следващите мерки за подобряване на резултатите.