Днес е Международният ден на грамотността, а стотици милиони все още нямат базови умения

Светът отбелязва днес, 8 септември, Международния ден на грамотността, а актуалните данни на ЮНЕСКО показват, че въпреки значителния напредък проблемът остава огромен. Най-малко 739 млн. младежи и възрастни по света все още не притежават базови умения за четене и писане. През 2026 г. инициативата отбелязва 60 години от провъзгласяването си от ЮНЕСКО.

Датата 8 септември се отбелязва ежегодно от 1967 г., след като Международният ден на грамотността е провъзгласен година по-рано на 14-ата Генерална конференция на ЮНЕСКО. Тазгодишната тема е "Грамотност за хората, планетата и просперитета". Световното честване се провежда на 8 и 9 септември в мексиканския щат Чиапас с участието на министри на образованието, учители, експерти и представители на международни организации. По време на форума се връчват и международните награди на ЮНЕСКО за програми, които дават успешни решения в областта на ограмотяването.

Статистиката показва сериозно подобрение за последните десетилетия, но и огромни различия между отделните части на света. Глобалната грамотност сред хората над 15 години е нараснала от 65% през 1975 г. до около 88% през 2024 г., а при младите достига 93%. Въпреки това стотици милиони хора остават извън възможността да четат и разбират дори сравнително прости текстове. В някои от най-бедните държави проблемът продължава да засяга значителна част от възрастното население.

Тревожна остава и ситуацията при децата. ЮНЕСКО посочва, че 272 млн. деца и юноши са били извън училище през 2023 г., а четири от всеки десет не достигат минималното ниво на владеене на четенето. Това означава, че самото присъствие в класната стая не е достатъчно, ако учениците не могат да разбират информацията, да я анализират и да я използват практически. Флагман.бг вече обърна внимание на тревожните данни за функционалната грамотност сред българските младежи, които показват, че проблемът не е ограничен само до най-бедните региони на света.

Самото понятие грамотност също се промени значително. Днес ЮНЕСКО не го свежда единствено до умението човек механично да чете, пише и смята. То включва способността да разбира, интерпретира, създава и предава информация в свят, в който огромна част от комуникацията преминава през дигитални платформи. Към основните компетентности вече се добавят медийната и дигиталната грамотност, критичната оценка на информацията и умението човек да разпознава подвеждащо съдържание.

Този подход променя и задачите пред училището. На преден план излиза не толкова запаметяването на текстове, колкото разбирането на прочетеното, намирането на връзки между различни факти и прилагането на знанията в реални ситуации. Още през 2020 г. Флагман.бг разказа за усилията в Бургас функционалната неграмотност да се атакува още от първи клас чрез повече четене с разбиране и различен начин на преподаване. Именно ранната възраст е периодът, в който пропуските могат да бъдат преодолени най-успешно.

ЮНЕСКО разглежда грамотността и като основно човешко право, тъй като тя пряко влияе върху възможностите за работа, доходи, здраве и участие в обществения живот. Хората, които не могат да четат и да обработват информация, са значително по-уязвими на бедност, социална изолация и манипулации. Затова политиките за ограмотяване далеч надхвърлят рамките на образователната система.

Четенето от най-ранна възраст остава един от най-ефективните начини за изграждане на подобни умения. В Бургас например стотици ученици доброволци се включиха в инициативата Прочети ми приказка и четяха на деца в детските градини. Подобни кампании насърчават не само интереса към книгите, но и способността на децата да слушат, разбират и разказват прочетеното. Именно тези умения по-късно се превръщат в основа за по-сложното критическо мислене.

На своята 60-а годишнина Международният ден на грамотността вече поставя различен въпрос от този отпреди половин век. Предизвикателството не е само всички хора да могат да разпознават буквите и да напишат името си, а да могат да се ориентират в огромен поток от информация и да вземат информирани решения. Дигитализацията и изкуственият интелект правят това умение още по-важно. Затова грамотността остава една от основите както на личната свобода, така и на развитието на обществата.