Искам да живея! Нана Гладуиш се разплака пред Мон Дьо: 14 години всяка вечер пия хапчето си

„Исках да живея. И днес го искам.“ С тези думи Нана Гладуиш разтърси зрителите в изключително личен разговор с Мариян Станков-Мон Дьо, в който се върна към 14-годишната си битка с рака, страховете след диагнозата и тежките загуби в семейството. Дългогодишното лице на „Съдебен спор“ не скри сълзите си, когато разказа за баща си и момента, в който семейството разбира, че му остава съвсем малко време.

Нана е едва на 38 години, когато чува диагнозата. Синът й тогава е на две, а бракът й е само на четири години. Тъкмо когато усещала, че животът й е подреден и че започва да се радва на семейството, професията и майчинството, всичко се преобръща.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Нана Гладуиш разказа за годините на лечение и битката си с рака

„За мен започваше радостта от реализирания ми живот“, спомня си тя. Най-силният инстинкт тогава бил един - да остане жива и да бъде до детето си. Четиринадесет години по-късно тази жажда не е изчезнала. Нана разказва, че всяка вечер приема лекарството си и се опитва да не живее единствено в сянката на преживяното.

Днес тя продължава да тича, да играе тенис и да търси следващото преживяване. Говори за себе си като за човек, който отказва да гледа на възрастта и диагнозата като на граница. След толкова години лечение желанието й е не просто да оцелява, а да има нови хоризонти и да усеща живота пълноценно.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Докато Нана водеше своята битка, семейството й премина през още тежки изпитания

Една от най-болезнените части от разговора беше посветена на баща й. Той се разболява от рак на белия дроб, а след като прочита медицинската информация, че времето му е силно ограничено, отказва да говори повече по темата. Нана си спомня последното тръгване от Варна към София и погледа му, който остава завинаги в съзнанието й.

За нея най-тежко било да види страха в човек, когото цял живот е възприемала като силен и непреклонен. Тя го описва като „морски вълк“ - човек с характер и воля, който въпреки диагнозата не се отказвал от желанието да остане със семейството си. Именно срещата с безсилието на толкова близък човек се оказва сред спомените, които Нана трудно изговаря без сълзи.

Болестта присъства и в други поколения от семейството. Баба й е починала от рак на яйчниците, а баща й - от рак на белия дроб. Нана говори за собствената си диагноза не като за присъда, а като за изпитание, срещу което през годините е отказвала да капитулира.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Нана Гладуиш преживя тежка загуба и след смъртта на майка си

Историята й отдавна е позната на зрителите, защото Гладуиш никога не превърна заболяването си в тема, която трябва да бъде скрита. Още докато беше лице на „Съдебен спор“, тя говореше открито за лечението, изследванията и страха, през който преминава един пациент след онкологична диагноза. През годините личната й битка се превърна и в кауза за повече внимание към профилактиката и хората, преминаващи през подобно изпитание.

Сега, 14 години след началото, Нана не говори като човек, който е приключил с миналото. Тя признава, че всяка вечер лекарството й напомня откъде е минала, но отказва това да определя целия й живот. Продължава да спортува, да планира и да търси нови преживявания - със същото желание, което е имала в деня, когато на 38 години е чула диагнозата: да живее.