56% от бюджета на българина отива за храна, жилище, транспорт и съобщения

Близо 56% от всички разходи на българските домакинства отиват само за храна, жилище, транспорт и съобщения, показват данните на Националния статистически институт за последното тримесечие на 2025 г. Храната и безалкохолните напитки поглъщат 29,6% от бюджета, жилището - още 15%, а транспортът и съобщенията - 11,3%. Сборът достига 55,9%, което показва колко голяма част от средствата на семействата са предварително ангажирани с ежедневни и трудно отложими потребности. За сравнение, Евростат отчита, че през януари 2026 г. храната, жилището и транспортът формират общо 46% от потреблението на домакинствата в ЕС.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Даваме над 29% от парите си за храна, данъци и осигуровки мачкат семейния бюджет

Храната продължава да бъде най-тежкото потребителско перо у нас. За периода октомври - декември 2025 г. средният разход на човек за храни и безалкохолни напитки достига 948 лв. при 888 лв. година по-рано. Увеличението е 6,8%, а делът на тази група в общите разходи нараства с още 0,3 процентни пункта. Така почти всеки трети лев от семейния бюджет отива за покупки от първа необходимост.

Жилищните разходи също остават сред най-големите пера. НСИ включва тук вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома, като средният разход на човек е нараснал от 469 на 480 лв. за година. При транспорта и съобщенията увеличението е от 348 на 363 лв., или с 4,1%. Общият тримесечен разход на човек достига 3203 лв. и е с 5,6% над нивото от края на 2024 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Храната изяжда почти една трета от доходите на българските семейства

На европейската карта България изглежда евтина. Данните на Евростат за 2025 г. поставят страната на последно място в ЕС по общо ценово равнище на потреблението - 63% от средното за съюза. При жилищните разходи разликата е още по-голяма - ценовото равнище у нас е около 41% от средното европейско. Тези показатели сравняват цените между държавите, но не отчитат разликите в заплатите и доходите.

ВИЖТЕ ОЩЕ: България остава сред най-евтините държави в Европа

Именно тук статистиката придобива друго значение за българските семейства. Ниската номинална цена не означава автоматично по-достъпен живот, когато значителна част от дохода отива за храна, сметки и придвижване. Страна с по-високи цени, но чувствително по-високи доходи, може да оставя на домакинството по-голям свободен ресурс след плащането на основните разходи. Затова сравнението единствено по ценови равнища не дава пълна картина за стандарта на живот.

Положителният сигнал е, че доходите в края на 2025 г. растат по-бързо от разходите. Средният общ доход на човек за четвъртото тримесечие достига 3687 лв., или с 9,4% повече спрямо година по-рано, докато общите разходи се увеличават с 5,6%. Разликата осигурява известен допълнителен финансов ресурс, но не променя структурата на семейния бюджет, в която основните потребности продължават да заемат доминиращо място.

Има и важна методологична уговорка. Данните на НСИ за бюджетите на българските домакинства и тези на Евростат за структурата на потреблението в ЕС са изготвени по различни статистически рамки и не трябва да се сравняват механично едно към едно. И двата източника обаче показват една и съща тенденция - храната, жилището и придвижването остават сред разходите, които най-силно определят ежедневния стандарт на домакинствата.