Екотаксите падат 4 пъти, България чака още плащания по ПВУ и ускорява „Хемус“

Правителството намалява средно четири пъти продуктовите такси за електрическа и електронна техника, а премиерът Румен Радев обяви, че кабинетът е успял за три месеца и половина да предотврати загубата на значителни средства по Плана за възстановяване и устойчивост. В началото на заседанието на Министерския съвет той свърза двете решения с намерението на властта да намали натиска върху бизнеса, да ускори реформите и да насочи ресурс към инфраструктурата. По думите му средствата по петото и шестото плащане по ПВУ вече са осигурени след ускорено приемане на закони и изпълнение на договорените с Брюксел ангажименти. Радев определи финансирането като особено важно предвид състоянието на държавната хазна.

Европейският механизъм навлезе във финалната си фаза на 31 август, когато изтече срокът държавите членки да изпълнят договорените цели и етапи. Това не означава, че всички плащания приключват на същата дата - окончателните искания трябва да бъдат внесени през септември, а Европейската комисия разполага със срок до 31 декември за последните преводи. България вече получи 896 млн. евро по четвъртото плащане, с което изплатеният ресурс достигна 68% от общо предвидените 6,17 млрд. евро. Европейската комисия тогава отчете напредък при мерките за върховенството на закона, бизнес средата и противодействието на корупцията.

ВИЖТЕ КАК БЪЛГАРИЯ ПОИСКА НОВИ 900 МЛН. ЕВРО ПО ПВУ, ДОКАТО ЧАСТ ОТ СРЕДСТВАТА ОСТАВАХА ПОД РИСК

Радев заяви, че Европейската комисия е оценила политическата воля и предприетите действия на кабинета по реформите. Той благодари на вицепремиера Атанас Пеканов, министрите и депутатите от управляващото мнозинство за ускореното придвижване на законодателните промени. Тезата за „изпразнената хазна“ не е нова за премиера - още през юни той заяви, че държавата е в тежко финансово състояние и че кабинетът ще работи едновременно за по-висока събираемост и ограничаване на разходите. Европейските средства затова имат пряко значение за инвестиционните програми, които вече са заложени в държавните разчети.

РУМЕН РАДЕВ ОЩЕ ПРЕЗ ЮНИ: ПАРИ В ХАЗНАТА НЯМА, СИТУАЦИЯТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЖКА

Втората голяма новина от заседанието засяга продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване. Кабинетът сваля размерите им средно четири пъти, като Радев представи решението като начало на по-широка реформа в управлението на отпадъците. Според премиера досегашният модел е разчитал прекомерно на увеличаване на финансовата тежест върху компаниите и гражданите, вместо върху ефективността на системата. Правителството очаква по-силна конкуренция и доближаване на таксите до средните европейски равнища, което според Радев трябва да ограничи и натиска върху крайните цени.

ЕКОТАКСИТЕ ПАДАТ ЧЕТИРИ ПЪТИ, НО РЕЦИКЛАТОРИТЕ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ЗА РИСК ДО 600 МЛН. ЕВРО

Решението вече предизвика противоположни реакции в сектора. Българската асоциация по рециклиране предупреди, че рязкото сваляне на ставките крие риск за финансирането на събирането и обработването на електронни отпадъци, докато Министерството на околната среда защитава новите нива като по-близки до реалните разходи и европейската практика. Радев отхвърли тезата, че по-ниските такси означават отслабване на екологичните изисквания. Според него резултатът от управлението на отпадъците трябва да се измерва чрез реално събраното и преработено количество, а не единствено чрез размера на постъпилите средства.

Транспортната инфраструктура остава третият приоритет, изведен от премиера на заседанието. Радев постави сред най-важните обекти довършването на автомагистрала „Хемус“, строителството на магистралата Русе - Велико Търново и скоростния участък Видин - Монтана като част от трасето Видин - Ботевград. Кабинетът разглежда тези проекти едновременно като инструмент за пътна безопасност и за икономическо развитие на Северна България. Още през юни премиерът призна, че държавата няма ресурс сама да изгради всички необходими магистрали през следващите десетилетия и постави на дневен ред привличането на частен капитал и нови модели за финансиране.

РАДЕВ: ДЪРЖАВАТА НЕ МОЖЕ САМА ДА ПОСТРОИ ВСИЧКИ МАГИСТРАЛИ, ТРЯБВАТ НОВИ МОДЕЛИ