Две години битка за достойнство: Съветниците от ЗС „Ал. Стамболийски“ питат защо Средец още няма зала за тъжни ритуали
Има теми, от които трудно се прави политика, защото пред тях партийните различия изглеждат дребни. Смъртта е една от тях. В Средец обаче вече повече от две години един съвсем човешки въпрос остава без практически отговор - градът няма действаща зала за тъжни ритуали, в която семействата да могат спокойно и достойно да се простят със своите близки.
Именно този проблем още през пролетта на 2024 г. поставят общинските съветници от Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, а днес, след поредица от решения, обещания, бюджетни предложения и неизпълнени срокове, те отново питат нещо пределно конкретно: кога най-сетне залата ще бъде направена.
Първата политическа сила в община Средец се вля в партията на Румен Радев
Историята заслужава да бъде разказана последователно, защото документите показват не спонтанна политическа атака, а повече от две години настойчивост по един проблем, който засяга практически всяко семейство в Средец. На 16 април 2024 г. общинските съветници Георги Станилов, Ивелина Стоянова, Милен Божинов и Антоний Дюлгеров внасят докладна записка за ремонт на съществуващата сграда в гробищния парк и за възстановяване на общинската дейност „Тъжни ритуали“. Мотивът им е човешки и трудно оспорим - в най-тежкия момент близките на починалия трябва да имат място, където да се сбогуват с него с необходимото уважение и спокойствие.
Самата докладна връща историята още по-назад. От нея става ясно, че сградата за тъжни ритуали е актувана като публична общинска собственост през 1998 г., но впоследствие дейността там е преустановена, а постройката постепенно е стигнала до лошо състояние. При проверка в кадастралната карта съветниците установяват и друг проблем - сградата не е нанесена по начина, необходим за предприемането на ремонтни действия. Вместо да приемат това като административно оправдание и да оставят въпроса да потъне, те предлагат конкретна последователност: уреждане на кадастралния статут, изготвяне на количествено-стойностна сметка, осигуряване на бюджет и възстановяване на самата услуга.
На 24 април 2024 г. Общинският съвет в Средец приема предложението с Решение №112. И то не с крехко политическо мнозинство, а единодушно - всичките 17 присъстващи общински съветници гласуват „за“. С решението администрацията е задължена да предприеме действия за нанасяне на сградата в кадастралната карта, да изготви количествено-стойностна сметка и необходимата документация за ремонта, да предвиди средства в бюджета и да възстанови дейността „Тъжни ритуали“. Тоест още преди повече от две години местният парламент дава ясен политически мандат този проблем да бъде решен.
И точно тук започва най-трудният за обяснение обрат.
След решението е изготвена количествено-стойностна сметка за ремонта на съществуващата постройка. Документът, с който Флагман.бг разполага, е пределно конкретен - 53 030,15 лв. без ДДС и общо 63 636,18 лв. с ДДС. Не става дума за козметично боядисване. В сметката са включени хидроизолация на покрива, външна топлоизолация, обработка на фасадата, шпакловки, боядисване, подова настилка от керамични плочки и доставка и монтаж на врати. Тоест администрацията разполага с разчет за привеждане на съществуващата сграда в използваем вид.
Този документ е важен, защото поставя днешния спор в съвсем различна светлина. Първоначалното искане на съветниците от ЗС „Александър Стамболийски“ никога не е било Средец да получи претенциозен архитектурен комплекс за огромна сума. Идеята е далеч по-прагматична - общината вече има постройка, тя да бъде ремонтирана и хората да получат нормална ритуална зала. Разчетът на самата администрация тогава е 63 636,18 лв.
През 2025 г. обаче обектът първоначално не намира място в капиталовата програма. Точно тогава Антоний Дюлгеров отново поставя въпроса и предлага при приемането на бюджета да бъдат осигурени 50 хил. лв. за залата. Общинският съвет приема предложението. По-късно Дюлгеров прави още един опит - предлага допълнителни 75 хил. лв. да бъдат пренасочени към обекта, така че наличният ресурс да достигне 125 хил. лв. Аргументът му е прост - има решение от 24 април 2024 г., има обществена необходимост и трябва най-после да започне реална процедура.
Протоколите от заседанията показват, че това не е въпрос, повдигнат веднъж за политически ефект и забравен на следващия ден. Дюлгеров системно се връща към него. Кметът Иван Кичев от своя страна определя идеята като „изключително добро предложение“ и уверява съветниците, че ще бъде изпълнена, но заявява, че дори при увеличаване на средствата те няма да бъдат достатъчни за основен ремонт. На публичното обсъждане на бюджета за 2025 г., според припомненото впоследствие от Дюлгеров в заседание на Общинския съвет, кметът е поел и ангажимент до края на годината сградата да бъде готова.
2025 г. приключи. Залата не беше готова. Така стигаме до 2026 г., когато вместо окончателно решение спорът става още по-неразбираем. По данни на съветниците в капиталовата програма не е заложено ново съществено финансиране, а е прехвърлен преходен остатък от предходната година в размер на 24 368 евро. На публичното обсъждане на бюджета въпросът отново е зададен - защо обектът не е обезпечен и кога ще бъде реализиран. Тогава от администрацията, според информацията, представена от ЗС „Александър Стамболийски“, вече се говори за инвестиция от над 920 хил. евро.
И точно тази цифра превръща казуса от хроника на административно забавяне в тема, която заслужава пълно публично обяснение.
Ако става дума за обект с разгъната застроена площ около 200 кв. м, 920 хил. евро означават приблизително 4600 евро на квадратен метър. В левова равностойност това е близо 1,8 млн. лв. Спрямо първоначалната КСС от 63 636,18 лв. разликата е повече от 28 пъти. Разбира се, между ремонт на съществуваща постройка и изцяло нов инвестиционен проект може да има огромна разлика в обхвата, конструкцията, инсталациите, благоустрояването и нормативните изисквания. Но именно затова администрацията дължи ясен отговор как проектът е еволюирал от ремонт на налична сграда до инвестиция за над 920 хил. евро, какво точно включва новата стойност и защо първоначалният вариант е изоставен. Тук съветниците от ЗС „Александър Стамболийски“ имат силен аргумент - те не настояват общината безразсъдно да похарчи пари. Напротив. Повече от две години искат да бъде изпълнено решение, за което целият Общински съвет е гласувал единодушно, и търсят икономически разумен начин това да стане. Първо настояват да се ремонтира общинската сграда. После осигуряват чрез местния парламент първите 50 хил. лв. След това търсят още ресурс. Междувременно задават въпроси на заседания и публични обсъждания и напомнят за поетите срокове.
В административния отчет Решение №112 дълго фигурира като „в процес на изпълнение“. Формулировката звучи делово, но за гражданите резултатът е бинарен - или има място, в което могат достойно да изпратят родител, съпруг, дете, приятел, или няма. Към момента в Средец такова действащо общинско пространство няма. Две години административен процес не могат да заместят една отворена врата в деня, в който на семейството му е най-трудно.
И именно тук е важно темата да не бъде принизявана до поредната схватка между кмет и опозиционни съветници. Георги Станилов, Ивелина Стоянова, Милен Божинов и Антоний Дюлгеров поставят въпрос, който няма партийна принадлежност. Всеки човек в Средец рано или късно ще бъде изправен пред необходимостта да изпрати близък. Обществото може да спори дали трябва нов площад, нов фонтан или определен пътен ремонт, но правото на достойно сбогуване е от онези минимални белези на цивилизованата общност, за които трудно може да има две мнения.
Още повече че в случая местният парламент вече се е произнесъл. Решението е взето. КСС е направена. Средства са гласувани. Следват предложения за допълнително финансиране. Има публични уверения, че обектът ще бъде реализиран. Това, което липсва, е самата зала.
Затова днес въпросите на съветниците от ЗС „Александър Стамболийски“ са напълно резонни. Кой и кога е взел решение ремонтът за 63 636 лв. да бъде заменен с проект за над 920 хил. евро? Какво съдържа този проект? Има ли готов технически проект и подробна количествено-стойностна сметка за новата стойност? Защо осигурените през 2025 г. средства не доведоха поне до начало на ремонта? Какъв е реалният график оттук нататък?