Българинът все по-беден и притиснат от кризата
Икономическото състояние на домакинствата у нас се е влошило за последната година.Това сочат резултати от национално представително проучване на НЦИОМ, направено в периода 20 – 27 септември 2012 г., пише dnes.bg. Основните затруднения, които българите изпитват в момента, са свързани с плащането на месечните им сметки и с ограничаването на храни и стоки от първа необходимост.
Най-голямото предизвикателство за последната година пред 60% от анкетираните е плащането на комунално-битовите разходи – електричество, отопление, вода и т.н.
Затруднения да плащат тези сметки са имали предимно хората във възрастовите групи 40 - 49 години и над 59 години, нискообразованите, жителите на столицата, но и тези, живеещи в селата, етническите турци и ромите, хората с месечни доходи на домакинствата под 200 лв. и живеещите сами.
В сравнение с ноември 2011 г., делът на хората посочващи, че се затрудняват да плащат сметките си, е нараснал с 5%.
При финансови затруднения българите са най-малко склонни да се лишат от цигарите, алкохола, лекарства и разходите за телефон.
Ако имат парични проблеми, 74 на сто ограничават потреблението на електроенергия, а 73 на сто се лишават от обичайното разнообразие в храната, която консумират.
От цигари и тютюневи изделия през тази година са се лишавали 25 на сто при 20 процента през 2008 г.; от алкохол – 31 процента, при 24 на сто през 2008 г.; от лекарства - 39 на сто, при 34 на сто през 2008 г.; а от телефон - 42 процента - при 41 на сто през 2008 година.
Както и преди година, половината българи - 52 на сто, ограничават покупките на стоки от първа необходимост.
Според изследването 46 на сто не са почивали през 2012 г., независимо че са планирали ваканция. Делът им е с 4 на сто повече от миналата година.
Най-често от планирана почивка са се отказали хората на възраст между 30 и 49 години, столичаните,
хората с месечен доход на домакинствата до 300 лв. и тези, чиито домакинства се състоят от 5 и повече души.
През последната година 40 на сто са отложили планиран ремонт или мебелиране на жилището. Те също са с 5 процента повече от ноември 2011 г. Без промяна - 20 на сто, остава делът на хората, които имат затруднения да обслужват кредитите си.
Също непроменен за последната година - 15 на сто, е и делът на онези, които са отложили планирана покупка на автомобил.
Според данните 16 на сто от анкетираните твърдят, че през последната година са оставали без работа за период до 6 месеца. Този дял е с 4 процента по-висок в сравнение с есента на 2011 г.
За същия период обаче с 2 пункта са се увеличили и хората, които са останали без работа за повече от 6 месеца, като в момента техният дял е 15 на сто от участвалите в изследването.
Недостигът на финансови средства най-често кара българските домакинства силно да ограничат разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения. 87 на сто от участвалите в изследването посочват, че при парични затруднения им се налага да се лишат от деликатесна храна, а 81 процента - от пътувания и почивки.
Преди икономическата криза, в края на 2008 г., от деликатеси са се лишавали 82 на сто от българите, а от почивки - 66 на сто.
За 80 на сто моментната или трайна липса на пари води до отказ от развлечения като гостувания, посещения на ресторанти, барове и т.н. Преди четири години този дял е бил по-нисък – със 16 на сто. От дрехи се лишават понякога 79 процента, а от обувки - 78 на сто от пълнолетните българи. Тези дялове са съответно с 12 и 14 пункта по-високи спрямо тези за 2008 година.
76% от домакинствата приготвят зимнина, показват още данните от проучването.
Приготвянето на традиционни домашни консерви не е в пряка зависимост от материалното състояние на хората, отчитат социолозите. Три четвърти от участвалите в изследването - 76 процента, посочват, че в техните домакинства традиционно се приготвя зимнина. При хората със стандарт на живот около и над средния този дял е 74 на сто, а при крайно бедните - на 77 процента.
16 на сто заявяват, че в техните домакинства няма традиция да се приготвя зимнина. Това са най-младите, високообразованите, жителите на столицата и хора с месечен доход на домакинството над 300 лв.