Ева от „Тоника“ 12 години без Гого: Не казвам „беше“ - за мен той съществува
12 години след смъртта на Георги Найденов - Гого от „Тоника“, Ева Найденова отказва да постави живота им в минало време. Не защото не приема загубата, а защото за нея човекът, с когото е делила сцена, дом, успехи и най-тежките години от живота си, никога не е изчезвал истински. На 6 август Гого щеше да навърши 77 години. Той си отиде на 10 януари 2014 г., едва на 64, но Ева и днес говори за него така, сякаш след малко ще влезе през вратата, пише Ретро.
„Не мога да кажа дали болката с времето намалява или се увеличава. Просто свикваш с нея“, признава певицата пред „Ретро“. Най-силната ѝ реплика обаче идва малко след това: Гого за нея не „беше“, а „е“. В тези две букви се побира историята на една от най-разпознаваемите двойки в българската популярна музика - любов, започнала в Бургас в началото на 70-те и продължила повече от четири десетилетия. Двамата се разбирали с поглед, а сцената постепенно се превърнала в естествено продължение на семейния им живот.
До последно Георги Найденов-Гого си остана момчето от Бургас
Историята започва далеч преди „Тоника“ да стане национален феномен. Георги Найденов е роден на 6 август 1949 г. в Бургас. Първите му стъпки са с ученическата група „Корали“, а през 1969 г. влиза в естрадния оркестър към Културния дом на транспорта, ръководен от Стефан Диомов. Именно там среща Ева. В архивен разговор, съхранен от БНР, тя си спомня дори първата им целувка - на гарата в Бургас, след като Гого я изпратил след репетиция.
Две години по-късно започва голямото приключение, наречено „Тоника“. През 1971 г. Гого, Ева, Анастасия Бинчева - Сия и Хари Шерикян оформят вокалния квартет, който само за няколко години се превръща в едно от най-обичаните имена на българската естрада. Следват „Златният Орфей“, „Бургас и морето“, десетки записи, концерти и песни, които надживяват собствената си епоха. Гласът на Гого - топъл, плътен и веднага разпознаваем - става една от емблемите на състава.
След разформироването на първата „Тоника“ в началото на 80-те Гого и Ева не слизат от сцената. Заедно с Иван Христов - Славея и Красимир и Виолета Гюлмезови създават „Домино“. През 1985 г. формацията печели втора награда на конкурса „Кехлибареният славей“ в Сопот, Полша, както и отличията на публиката и полските радио и телевизия. През 1994 г. идва голямото събиране - музиканти от „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Домино“ застават под общото име „Фамилия Тоника“.
Шест години без Гого Найденов - гласът му остана в сърцето на Бургас
Бургас никога не беше просто родният град на Гого. Той присъстваше в песните му, в гласа му и в начина, по който говореше за себе си. „Бургаски вечери“, създадена още във времето на „Корали“, се превърна в един от музикалните символи на града. През 2011 г. Георги Найденов получи званието „Почетен гражданин на Бургас“ за изключителните си постижения в музиката и за приноса си към авторитета на българската култура. Когато три години по-късно Бургас го изпрати, именно „Бургаски вечери“ звучеше по желание на семейството му.
За Ева обаче зад големия певец винаги е стоял другият Гого - този у дома. Мъдър, добър, понякога избухлив за минута-две, след което отново усмихнат. Тя го описва като човек, който не носел злоба и умеел да разрежда напрежението, когато нейният темперамент надделявал по време на работа. „Ние бяхме сродни души“, казва тя и признава, че между тях често не били необходими думи.
Затова и днес музиката е едновременно най-големият подарък и най-тежкото изпитание. Ева продължава да пее, но избягва старите им записи. Не защото се е отдалечила от тях, а тъкмо обратното - споменът е прекалено жив. Тя казва, че няма песен от общия им репертоар, която да не харесва, но слушането връща твърде много картини наведнъж.
Особено тежко приема и твърдения, появявали се през годините, че Гого е бил свързан с Държавна сигурност. Ева категорично ги отхвърля и подчертава, че познава живота му отвътре. Това е нейната позиция и тя реагира болезнено на подобни обвинения именно защото човекът, към когото са отправени, вече не може да им отговори. Певицата не крие гнева си, когато името му се използва за истории, които според нея нямат нищо общо с действителността.
Ева от „Тоника“ и преди е разказвала откровено за живота си след Гого
Най-мрачната част от общия им път започва в последните години от живота му. Първоначално на Гого е поставена диагноза латерална амиотрофична склероза. По-късно близките му съобщават, че лекарите са стигнали до друга версия - лаймска болест, и поставят под съмнение първоначалното лечение. БНР още при смъртта му през 2014 г. отбелязва тази промяна в диагнозата. Гого преминава лечение и в чужбина, но състоянието му продължава да се влошава.
Това е периодът, към който Ева и днес не иска да се връща. Не болестта сама по себе си я преследва, а споменът за човек с напълно ясно съзнание, затворен в тяло, което постепенно отказва да му служи. Тя беше до него през цялата битка. Приятели, колеги и почитатели също се включиха в опита да помогнат, включително чрез благотворителния концерт „Приятелство без край“.
10 януари 2014 г.: Отиде си Гого от „Тоника“
На 10 януари 2014 г. България научи, че един от най-обичаните ѝ гласове е замлъкнал. Два дни по-късно Бургас изпълни траурния дом, за да се сбогува с него. Поклонението продължи повече от час и половина, а сред хората бяха музиканти, общественици и поколения бургазлии. Като почетен гражданин Гого получи централно място в гробищния парк, а градът го изпрати с песента, която носи името му из цяла България - „Бургаски вечери“.
Ева изпълни най-трудното обещание - продължи да пее. И днес тя излиза на сцена, поддържа близка връзка с Милица Божинова и участва в концерти заедно с нея и Тони Димитрова. След изявите им в Пловдив и Бургас през август, в програмата са обявени още концерти във Варна на 30 август и в Русе на 4 септември. В публиката винаги има хора, които не слушат само Ева - те чуват цяла една епоха.
До нея са синът, снаха ѝ, внучката и най-близките роднини. Но има една липса, която никой не може да запълни. Ако трябва да остави на хората само три думи за Гого, Ева избира доброто сърце, голямата усмивка и професионализма. Вероятно точно затова 12 години по-късно тя продължава да поправя всеки, който говори за него в минало време.
За публиката Георги Найденов е един от гласовете на „Тоника“. За Бургас е част от музикалната памет на града. За Ева обаче обяснението е далеч по-кратко. Гого не е човек, който е бил. „Той съществува.“