„Странджа-Сакар“ 2.0: Правителството ъпгрейдва соц рецептата срещу обезлюдяването с 15 млн. евро и шест заплати
44 години след знаменития експеримент „Странджа-Сакар“ българската държава стигна отново до една стара рецепта срещу обезлюдяването - ако хората не отиват доброволно към малките градове и селата, дай им икономическа причина да го направят.
От тази есен по „Избирам България“ поне 1050 души ще получат финансов пакет, ако заменят населено място с над 50 хил. жители с град или село под тази граница и започнат работа там. Бюджетът на програмата е 15 млн. евро, а най-силната примамка е еднократен стимул в размер на шест средни работни заплати след натрупани осем месеца заетост в рамките на една година. Ако махнем европейската терминология и електронното кандидатстване, политическият инстинкт е удивително познат.
Това е „Странджа - Сакар“ за XXI век - без комсомолски секретар, жителство и държавата да посочва къде точно да се заселиш. Вместо това има QR логиката на съвременната администрация: кандидатстваш онлайн през Агенцията по заетостта, намираш работа, местиш се и държавата започва да поема част от цената на решението ти. До 480 евро се възстановяват за пренасяне на покъщнината, 207,58 евро месечно се дават за настаняване до една година, а при работа в друго населено място се плащат по 4,09 евро за всеки отработен ден за транспорт. За семейства с деца големият бонус нараства - с 10% при едно дете, 20% при две и 30% при три или повече.
Историческата връзка е по-дълбока от ефектното сравнение. Още през 70-те години започва научната програма „Странджа - Сакар“, развивана с прякото съдействие и ръководно участие на Людмила Живкова - проект, който трябва да изследва региона като единен исторически, икономически, културен и географски организъм. Тук обаче е важна една точност: голямата демографска операция, останала в паметта като „Република на младостта“, е формализирана през 1982 г. с Постановление №22 - година след смъртта на Людмила Живкова. Тоест днешната програма не възкресява нейно постановление, а надгражда политическата школа, от която „Странджа - Сакар“ се превръща от научна и културна кауза в грандиозен държавен експеримент за преселване.
ВИЖТЕ АРХИВА НА ФЛАГМАН.БГ: КАК „СТРАНДЖА - САКАР“ ТРЯБВАШЕ ДА СЪЗДАДЕ „РЕПУБЛИКА НА МЛАДОСТТА“
Социалистическата държава тогава действа с размах, който днешната схема дори не се опитва да имитира. ПМС №22 е замислено като комплексна регионална операция - нови работни места, промишлени мощности, земеделие, жилища, пътища, училища, детски градини, социална инфраструктура и специални привилегии за заселниците. Семействата са привличани с 5000 лева - огромна сума за началото на 80-те, жилище, бонуси към заплатите, данъчни облекчения и редица социални придобивки. Срещу това държавата очаква не осем месеца заетост, а десетгодишно обвързване с региона.
Разликата между двата модела е най-интересната част от историята. Старият режим местеше едновременно капитала и човека - първо строеше цеха, блока, детската градина и пътя, после търсеше работника, който да ги напълни. „Избирам България“ обръща логиката: държавата субсидира човека и очаква местният трудов пазар вече да разполага с достатъчно икономическо съдържание, за да го задържи. Работното място не се създава от програмата - кандидатът трябва сам да го намери или да потърси съдействие от Агенцията по заетостта.
Именно тук е големият икономически риск. Пари за преместване могат да свалят първоначалната бариера пред едно семейство, но 207 евро за наем не създават лекар, училище, детска градина, добра транспортна връзка, културен живот или кариера за втория възрастен в домакинството. Шест средни заплати са сериозен морков, но след осмия месец започва истинският тест - има ли достатъчно причини човекът да остане, когато финансовият стимул бъде изчерпан. Обезлюдяването рядко е резултат от липсата на пари за хамалски камион; то е следствие от липсата на перспектива.
И точно тук старата „Странджа - Сакар“ дава ценен урок на новата програма. Въпреки огромния държавен ресурс, построените жилищни блокове и създадените предприятия, експериментът не успява да обърне демографската посока трайно. В Малко Търново например населението действително се увеличава през 80-те години, строят се десетки жилищни блокове и стотици къщи, отварят се производства и социални обекти. След разпада на икономическия модел обаче значителна част от причините хората да стоят там изчезват заедно с работните места.
Новата версия поне е освободена от идеологическия театър на „Републиката на младостта“. Няма „комсомолски набор“, няма проверка за политическа надеждност и никой не подписва договор да прекара десетилетие там, където партията е решила. Парите идват по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс, а изборът къде да отиде принадлежи на самия човек. Държавното социално инженерство е заменено с финансов стимул за доброволна трудова мобилност.
За Бургаска област аналогията звучи почти исторически иронично. Човек, който днес живее в Бургас, попада от едната страна на прага от 50 хил. жители, докато Малко Търново, Средец, Карнобат, Айтос, Царево, Приморско и останалите по-малки градове са от другата. На теория една нова „Странджа - Сакар“ вече не се нуждае от специално постановление за региона - националната мярка сама отваря вратата към него. Държавата отново казва на младия работещ човек: напусни големия център, премести живота си към периферията и ние ще платим част от цената.
Точно затова „Избирам България“ е далеч по-интересна от поредната социална схема за 480 евро покъщнина. Тя показва, че след четири десетилетия, смяна на политическата система, пазарна икономика, членство в ЕС и свободно движение на хората България отново се сблъсква със същата географска диспропорция - растящи центрове и територии, от които човешкият капитал изтича. Технологията е нова, валутата вече е евро, парите идват и от Брюксел, а вместо партийно постановление има европейска програма. Диагнозата обаче е почти същата.
И тук ще се реши дали гледаме „Странджа - Сакар“ 2.0 или само нейна по-елегантна финансова имитация. Ако след 1050-те субсидирани премествания останат семейства, работещи местни предприятия и устойчив доход, моделът ще има икономически смисъл. Ако след изтичането на бонусите хората отново тръгнат към София, Бургас, Пловдив и Варна, държавата ще е платила за миграция в две посоки. Историята вече веднъж е показала, че население не се задържа с еднократна привилегия - задържа се с икономика.
Транспорт редовен има ли, лекар, аптека, магазин за хранителни стоки? Хахаха