САЩ отвориха таен коридор през Ормуз: До 20 танкера минават нощем, но петролът пак лети нагоре

САЩ тихомълком са отворили работещ нефтен коридор през Ормузкия проток и всяка нощ прекарват по него между 15 и 20 танкера, разкри Axios, позовавайки се на двама американски служители. Операцията върви от няколко седмици по южния канал край бреговете на Оман и вече позволява от Персийския залив да излизат близо 10 млн. барела петрол дневно - приблизително половината от потока отпреди войната. Вашингтон не само извежда натоварени танкери, а вкарва празни кораби в Залива, които товарят суровина и след това поемат обратно към Арабско море. На практика американските военни са изградили нефтен конвейер през най-опасната морска точка в света.

Операцията е организирана педантично. Всеки ден се съставят списъци на корабите, които трябва да влязат и излязат, след което през нощта те се движат в две големи колони в различни часови прозорци. Маршрутът е през южната част на протока, а американската авиация държи изтребители във въздуха срещу ирански дронове и крилати ракети. Според източниците на Axios само през тази седмица американските сили са свалили осем дрона и две ракети, насочени към района на корабоплаването. :contentReference[oaicite:0]{index=0}

КАК ОРМУЗ СЕ ПРЕВЪРНА В НАЙ-ОПАСНАТА ПЕТРОЛНА АРТЕРИЯ В СВЕТА

Военната логика зад коридора също е интересна. Американски представители твърдят, че двуседмична кампания на Централното командване е нанесла сериозни поражения върху иранските радари и системите за морско наблюдение по крайбрежието. Така Техеран вече разполагал с ограничена картина за движението по южния канал и разчитал на възстановени радари и наблюдатели с бързоходни лодки. „Те не контролират протока. Ние го контролираме“, твърди пред Axios американски служител, пряко запознат с операцията. :contentReference[oaicite:1]{index=1}

И точно тук се появява най-любопитното разминаване. Данните на Kpler, цитирани днес от Reuters, показват едва седем товарни кораба, преминали през Ормуз в четвъртък - четири навътре и три навън, два пъти по-малко от предходния ден. Сред тях не е имало нито голям танкер за суров петрол, нито LNG танкер. Това на пръв поглед се разминава драматично с американските твърдения за 15-20 танкера на нощ.

Обяснението обаче се крие в една техническа подробност - данните за корабния трафик не обхващат плавателните съдове с изключени транспондери. А точно подобен режим има логика при операция, чиято цел е корабите да останат колкото се може по-малко видими за Иран. Следователно публичните карти на трафика показват само част от случващото се в протока. Reuters изрично предупреждава, че броят от седем кораба не включва съдове, които плават без активна AIS система. :contentReference[oaicite:2]{index=2}

ПРИПОМНЕТЕ СИ: ИРАН ОБЯВИ ПЪЛНО ЗАТВАРЯНЕ НА ОРМУЗКИЯ ПРОТОК

Ако американската операция действително поддържа поток от около 10 млн. барела дневно, това е огромно количество - но все още недостатъчно, за да успокои пазара. Преди войната през Ормуз преминаваше приблизително една пета от световните потоци на петрол и втечнен природен газ. Сега танкерите вървят под военен чадър, корабособствениците поемат колосален риск, а всяка ракета или дрон може отново да прекъсне маршрута. Затова пазарът не приема коридора като окончателно решение, а като временна артерия през активна зона на конфликт.

Най-доброто доказателство е цената. Вместо да тръгне надолу след разкритието за милионите барели, Brent днес се движи около 94 долара за барел и е поскъпнал с над 6% само за седмица. Американският WTI е близо до 87 долара. Инвеститорите очевидно калкулират не само количеството петрол, което успява да се промъкне през Ормуз, а риска коридорът да бъде прекъснат при следваща ескалация между Вашингтон и Техеран. :contentReference[oaicite:3]{index=3}

ДИЗЕЛЪТ У НАС ВЕЧЕ СТИГНА 1,88 ЕВРО - ВИЖТЕ КАК КРИЗАТА СЕ ПРЕНАСЯ ДО БЕНЗИНОСТАНЦИИТЕ

За България тази битка на хиляди километри разстояние вече има цена на колонката. Само преди два месеца дизелът в Бургаско беше паднал до около 1,48 евро за литър, а през август отново тръгна стремително нагоре. Международният натиск върху рафинериите, скъпият транспорт и нестабилният поток на нефтопродукти превръщат Ормуз от далечен геополитически сюжет в съвсем конкретен разход за шофьора. Дори американските военни да са намерили начин да прокарват 10 млн. барела дневно, световният енергиен пазар засега не вярва, че опасността е отминала.