Две снимки, два свята: Майка носи детето си до морето във Варна, а в Бургас показаха как изглежда достъпният плаж

Една майка носи на ръце детето си с увреждане през плажа, за да му даде възможност да докосне морето. На друга снимка човек с двигателни затруднения стига до водата по изградена за тази цел инфраструктура. Двата кадъра бяха противопоставени от Невена Иванова във Фейсбук като примери за различния достъп до морето във Варна и Бургас. Публикацията ѝ поставя болезнен въпрос - защо през 2026 г. достигането до водата все още зависи от конкретния плаж, концесионер и наличието на близък човек, способен физически да помогне.

„На първата снимка - майка, която едва носи детето си с увреждане, за да може и то да усети морето. На другата - достъпна инфраструктура, която позволява на човек с двигателни затруднения самостоятелно да стигне до морето. Едното е борба. Другото е достойнство и равен достъп“, пише Невена Иванова. По думите ѝ контрастът между двата кадъра показва разликата между формалното допускане до плажа и реалната самостоятелност на човек с увреждане.

Вижте как Северният плаж в Бургас осигури достъп до самото море за хората с увреждания

Иванова е категорична, че достъпът до морето не трябва да зависи от физическата сила на родител, приятел или случаен човек. „И не, хората с увреждания не трябва да разчитат на силните ръце на майките си, на близък човек или на нечия милост, за да стигнат до плажа и морето. Те имат право да плажуват, както всички останали, нали?“, пише тя. Именно възможността човек да стигне самостоятелно или с минимална помощ до пясъка и водата превръща една ивица в реално достъпна.

Бургас има натрупан опит в тази посока. От години се развива инфраструктурата на Северния плаж, където преди няколко дни бе монтирано много модерно съоръжение, което позволява на инвалидите да влязат в морето.

„Бургас има утвърдени практики и инфраструктура за достъпност на плажовете, включително пътеки и рампи на отделни плажове. Във Варна достъпът до плажа и морето все още са изпитания за хората в неравностойно положение и за техните близки“, коментира Невена Иванова. Снимката, публикувана от нея, не посочва конкретната варненска ивица, затова от нея не следва извод, че всички плажове във Варна са недостъпни. Човек с инвалидна количка няма нужда само от рампа до началото на пясъка. Необходим е непрекъснат маршрут към зоната за плажуване, санитарния възел, душа и самата морска вода. От 1 януари 2026 г. техническите правила за определените като достъпни морски плажове вече разписват именно такива изисквания, включително съоръжения за придвижване по пясъка и във водата.

Проверките в Бургас показаха още преди години какво липсва на плажовете за истински равен достъп

Иванова изрично уточнява и към кого е насочена критиката ѝ. Тя не обвинява хората във Варна, които помагат на семейства и лица с двигателни затруднения да стигнат до водата. „И моля да не ми се обиждат хора от Варна, които помагат на други в неравностойно положение да стигнат до плажа и морето. Критиките ми са към институциите и концесионерите“, пише тя. Така публикацията насочва разговора от личната помощ към отговорността за средата.

Най-силното послание остава в последните думи на Невена Иванова: „Морето е за всички. И достъпът до него трябва да бъде за всички.“ За човек без двигателни ограничения разстоянието от алеята до водата е кратка разходка. За човек в инвалидна количка същите десетки метри пясък се превръщат в непреодолима преграда, ако инфраструктурата свърши преди морето.