Сеута показа колко лесно миграцията разделя Европа

Кризата в Сеута показа колко бързо миграционният натиск е способен да разцепи европейското единство и да превърне общата граница в поле за взаимни обвинения. Такъв е прочитът на Пол Тейлър, старши гостуващ изследовател в European Policy Centre, в анализ за The Guardian, в който той проследява политическата реакция след масовото преминаване от Мароко към испанския анклав в края на юли.

Само часове след появата на кадрите с десетки хиляди хора, които достигат Сеута по суша и с плуване, критиките срещу Мадрид идват от 22-ма лидери в Европейския съюз, от администрацията на Доналд Тръмп и от Израел. Според Тейлър този отговор показва как живите предавания от мястото, насочват вниманието към страх, обвинения и политически послания, преди европейските правителства да изградят обща позиция.

Тръмп предупреди САЩ с кадрите от мигрантската криза в Сеута

Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс например бързо насочиха атаката към испанския премиер Педро Санчес, когото не харесват. Те свързваха наплива с решението на неговото правителство да даде право на над 1 милион нелегално пребиваващи и работещи в Испания да кандидатстват за легален статут.

По-сериозният въпрос обаче е реакцията в самия ЕС. Европейски лидери подписаха писмо до Европейската комисия с критики към Испания и поискаха извънредна среща на вътрешните министри. Има откровено противоречие в тази позиция, тъй като Германия и Италия през годините също са уреждали статута на стотици хиляди недокументирани работници по искане на работодатели, които търсят работна ръка.

Двоен стандарт има и спрямо предишни миграционни кризи. Когато през 2021 г. Полша и Литва бяха изправени пред поток от хора през Беларус, ЕС застана зад тях и санкционира Минск заради обвиненията, че насочва мигранти към европейската граница. Година по-рано Frontex бе изпратена в помощ на Гърция при натиска от Турция по границата в Тракия.

Мигрантски хаос в Сеута: До 60 000 преминаха границата, 67 загинаха

При Сеута реакцията беше друга. Вместо бърза солидарност правителствата започнаха да спорят помежду си. Това ни връща през 2015 г., когато над 1 милион бежанци, основно сирийци, влязоха в Европейския съюз през Югоизточна Европа. Страхът от повторение насочва сега политическия разговор към търсене на виновник в рамките на самия съюз. А не е задължително да е така.

Мароко например има сериозна роля. Повече от 72 000 мароканци, предимно млади мъже, се насочват към Сеута, след като в социалните мрежи се разпространяват твърдения, че Испания е отворила пътя за тях. Мароканските гранични служители не спират масовото движение в първите му часове.

Събитията съвпадат с Деня на трона в Мароко. Крал Мохамед VI, който не признава испанския суверенитет над Сеута и Мелиля, по това време се намира в близкия Тетуан. Част от коментаторите наричат случилото се Син марш, препратка към Зеления марш от 1975 г., организиран от бащата на монарха Хасан II в опит Мароко да утвърди претенциите си към Западна Сахара.

Анна Терон Куси, старши изследовател в Migration Policy Institute и бивш испански държавен секретар по имиграцията, допуска, че началото е тръгнало спонтанно от публикации в социалните мрежи. Според нейния прочит събитията имат няколко участници и няколко причини, а геополитическият им характер е по-силен от чисто миграционния.

След 50 000 незаконни влизания: Армията държи Сеута под контрол

Вътрешната европейска политика допълнително усилва напрежението. Италианският премиер Джорджа Мелони оглавява критиките срещу Санчес. В Италия тя се изправя пред нова партия още по-вдясно, водена от пенсиониран генерал, преди изборите през следващата година. Политици от Испания и Великобритания, известни с твърдата си позиция срещу миграцията, отиват в Сеута и превръщат мястото в сцена за собствените си послания.

Изненадата за Тейлър идва от датския премиер Мете Фредериксен, която ръководи лявоцентристко правителство. Тя заедно с Мелони инициира писмото до Урсула фон дер Лайен и поставя на масата идея ЕС да разгледа спиране на участието на Испания в Шенген.

След спешна видеоконференция на вътрешните министри европейската солидарност формално е възстановена. Към този момент почти всички мигранти вече са напуснали Сеута и са се върнали в Мароко, след като разбират, че от анклава няма свободен път към континентална Европа. Тейлър отбелязва и друг детайл - нелегалните пристигания в Испания са намалели рязко през предходната година, а за ЕС спадът продължава втора поредна година и остава далеч под равнищата от 2015 г.

Испания овладя кризата: 48 300 мигранти се върнаха, нито един не стигна до континента

Политическата щета според автора остава. Италия и Испания си налагат взаимни проверки на паспорти и националност за пристигащи пътници. Тейлър смята, че лидери като Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Мохамед VI са получили ясен сигнал колко лесно миграционна криза отключва паника и противопоставяне между европейските държави.

Той обръща внимание и на начина, по който е представена испанската процедура за уреждане на статута на недокументирани мигранти. Част от европейските министри я описват като фактор, който привлича нов поток. Италианският външен министър Антонио Таяни твърди, че на тези хора се дава испанско, а с това и европейско гражданство. В анализа се подчертава, че става дума за право да кандидатстват за временни разрешения за работа, а не за автоматично получаване на гражданство.

Тейлър описва европейската ситуация чрез познатия от теорията на игрите затворнически парадокс и проблема на колективното действие. Държавите членки имат общ интерес да пазят Шенген, защото свободното движение през вътрешните граници е важно за икономиката. Същевременно те имат общ интерес от контролирани външни граници, борба с трафикантите и законни пътища за работници, от които европейските икономики се нуждаят при застаряващо и намаляващо население.

Според извода на автора кризата в Сеута разкрива противоречието между този общ интерес и краткосрочната политическа полза от твърда антимиграционна реторика. Когато държавите действат една срещу друга при първия силен натиск, общият европейски механизъм отслабва, а външни играчи получават доказателство колко лесно миграцията се превръща в инструмент за разделение.