ИПБ поиска спиране на новите камери в София: Металните конструкции застрашават живота

Институтът за пътна безопасност поиска незабавно обезопасяване на новите конструкции за камери по високоскоростните булеварди в София, след като негови екипи документирали технически проблеми, които според организацията създават пряка опасност за движението. Становището на ИПБ беше разпространено на 12 август и публикувано от БТА като официално съобщение на организацията. Експертите насочват вниманието към металните портални и конзолни рамки край пътните платна, върху които се монтират камерите и сензорите. Те настояват Дирекцията за национален строителен контрол да провери документацията и състоянието на съоръженията.

Най-сериозната критика е насочена към закрепването на част от металните стълбове към фундаментите. Според ИПБ направените при теренните огледи снимки показват носещи плочи, повдигнати над основата, при които част от анкерните болтове остават открити и без необходимото запълване с подходящ разтвор. Организацията твърди, че при подобно изпълнение шпилките поемат натоварвания, за които не са предназначени. ИПБ предупреждава за риск при силен вятър или при удар в конструкцията, но към момента няма публикувана независима техническа експертиза, която да потвърждава тези заключения.

ИПБ предупреди и за проблеми със системата за контрол на средната скорост

Вторият проблем, посочен в становището, засяга степента на завършеност на съоръженията. Екипите на ИПБ са заснели открити ревизионни отвори, незавършени кабелни трасета и участъци около фундаментите, които според тях не са обезопасени. В същото време върху металните рамки вече има монтирано електронно оборудване. От организацията поставят въпроса дали конструкциите разполагат с необходимите строителни книжа и дали са преминали всички процедури преди експлоатация.

ИПБ атакува и начина, по който част от масивните стълбове са разположени спрямо автомобилното движение. Според становището някои конструкции попадат в зона, до която автомобил би достигнал при напускане на платното, без между него и твърдото препятствие да има подходяща ограничителна система. Организацията посочва скорости от 70 до 90 км/ч и предупреждава за тежки последици при директен удар в подобен стълб. Дали конкретното разположение нарушава действащите технически изисквания трябва да бъде установено от компетентните контролни органи.

България остана сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в ЕС

Спорът идва при изграждането на новата система за контрол на движението в столицата. Публично беше съобщено, че по Околовръстния път и Северната скоростна тангента са предвидени стотици устройства, разпределени на десетки пътни възли. Част от камерите разпознават регистрационни номера, а други осигуряват обзорно наблюдение. През юли информацията беше, че системата все още работи тестово и устройствата за установяване на нарушения трябва да преминат необходимите процедури преди издаването на санкции.

Именно функциите на техниката са другият въпрос, който ИПБ поставя пред институциите. Организацията настоява обществото да получи точна информация какви нарушения ще засичат камерите, кой ще обработва събраните данни и при какви правила те ще се съхраняват. Сред публично обсъжданите функции са автоматично разпознаване на регистрационни табели, засичане на водачи без колан, работа с телефон зад волана, неправилно престрояване и преминаване при забранителен сигнал. Според ИПБ по-широките технически възможности трябва да вървят с по-строг институционален контрол.

ИПБ: Стотици милиони за пътна безопасност са останали без ясен ефект

Организацията отправя три конкретни искания. Първото е визираните от нея съоръжения да бъдат спрени и обезопасени до изясняване на техническото им състояние. Второто е ДНСК да провери строителната документация, включително наличието на актове за приемане и въвеждане в експлоатация, когато такива се изискват. Третото искане е институциите да обявят проектантите, строителния надзор и длъжностните лица, отговарящи за приемането на конструкциите.

ИПБ изрично заявява, че подкрепя техническия контрол върху нарушителите и камерите като инструмент за ограничаване на риска на пътя. Конфликтът според организацията е в начина, по който е изградена инфраструктурата около самата система и в липсата на достатъчна публична информация за нея. Към момента твърденията за нарушенията представляват позиция на Института за пътна безопасност и не са заключения от проверка на ДНСК. Отговорът на контролните институции ще покаже дали заснетите конструкции отговарят на одобрените проекти и на изискванията за безопасност.