Опасна мода сред тийнейджърите: Ловът на педофили се превръща в оправдание за насилие
Т.нар. „лов на педофили“ вече се превръща в опасна мода сред част от българските тийнейджъри, при която заявената защита на деца може да служи като морално оправдание за агресия и саморазправа. За това предупредиха криминалистът Иван Савов и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в „Здравей, България“ по NOVA. Разговорът беше провокиран от жестокото убийство на Младежкия хълм в Пловдив и въпросите около средата, в която младежите са формирали представите си за допустимо насилие. И двамата експерти поставиха акцент върху социалните мрежи, подражанието и постепенното обезчовечаване на набелязаната жертва.
Според Савов проблемът започва в момента, в който млади хора решат, че могат сами да определят кой е виновен и какво наказание заслужава. Криминалистът вижда в това не само недоверие към полицията, прокуратурата и съда, а и опасно усещане, че насилието е допустимо, стига да бъде представено като защита на справедлива кауза. По думите му подобни идеи вече достигат до съвсем обикновени ученици. Не става дума непременно за деца, които предварително са били определяни като проблемни.
„Дори от мои ученици съм чувал, че искат да се занимават с такива неща. Едва ги разубедих“, каза Иван Савов. Той преподава и има преки наблюдения върху начина, по който съдържание от интернет се превръща в модел за подражание. Според него част от младите възприемат акциите като предизвикателство, демонстрация на сила или начин да получат одобрение от своите връстници. Именно това прави явлението по-опасно от отделен криминален случай.
В българското интернет пространство подобни групи съществуват от години. Флагман.бг още през 2021 г. проследи действията на младежката група около Ален Симеонов и последвалото му задържане след жалби за насилие. Тогава той и негови съмишленици създаваха фалшиви профили на непълнолетни, разговаряха с възрастни мъже и впоследствие организираха срещи с тях. Самият факт, че има съмнения за сексуално престъпление, не дава на гражданска група право да нанася телесни повреди или да замества полицията и съда.
В други случаи информацията, събрана от подобни активисти, действително е стигала до органите на реда. Флагман.бг например отрази случай с преподавател, установен след сигнал, подаден от групата на Симеонов. Именно тази разлика е съществена - гражданинът може да сигнализира полицията и да предостави информация, но наказанието не е негова работа. Границата се преминава, когато разкриването на предполагаемо престъпление се превърне в заснемане, публично унижаване, бой или организирана саморазправа.
Тихомир Безлов свърза този модел с руския неонацист Максим Марцинкевич, известен с прякора Тесак. Марцинкевич беше лидер на крайнодясното движение Restrukt и създател на проекта Occupy Pedophilia. При неговите акции активисти създават фалшиви профили, представят се за непълнолетни, примамват мъже на срещи, след което ги подлагат на унижения и физическо насилие, докато действията се записват на видео. Независими изследвания на руската крайнодясна среда посочват, че сред жертвите е имало и хора, набелязани заради сексуалната им ориентация, без да е доказано, че са извършили сексуално престъпление.
„Има ясен алгоритъм на Тесак - примамване с фалшив профил, заснемане, насилие“, каза Безлов. Според него Ален Симеонов е един от хората, чрез които този тип модел е получил допълнителна популярност и в България. По-ранни публикации за дейността на Симеонов действително показват, че той е следил подобни движения в Русия, но това само по себе си не доказва пряка организационна връзка между него и младежите, разследвани по случая в Пловдив.
Безлов обърна внимание и на снимки на част от тийнейджърите, свързвани с пловдивското разследване. Според неговия прочит върху тях се забелязват жестове и символи, които напомнят за крайнодясната среда около Тесак, включително характерен жест и изображение на нацистки орел. Това е експертна интерпретация на визуални знаци, а не доказателство само по себе си за принадлежност към конкретна организация или идеология. Подобна връзка би трябвало да бъде установена с доказателства от разследването.
Експертът заяви още, че разполага с информация за около 30 убийства, свързвани с групата около Тесак. Точната цифра не се потвърждава от надеждна публично достъпна статистика и затова не следва да се представя като установен факт. Добре документирано е друго - движението на Марцинкевич и последователите му е свързано с крайнодясно насилие, нападения, унижения и акции срещу хора, определяни от самите активисти като педофили, наркодилъри или представители на други нежелани групи.
Според Безлов същината на т.нар. лов понякога се измества далеч от действителната защита на децата. „Ловът на педофили е по-скоро потребност тези деца да извършат насилие, те търсят морален аргумент за действията си“, коментира той. В тази схема набелязаният човек първо е обявен за абсолютното зло, а след това насилието срещу него започва да изглежда приемливо. Така моралната кауза се превръща в разрешение за жестокост.
Савов също предупреди за този механизъм. По думите му дори след пловдивската трагедия в социалните мрежи продължават да се виждат реакции на одобрение към действията на групата. „И сега има аплодисменти за групата“, каза криминалистът. За него подобни реакции показват, че част от обществото е готово да приема саморазправата, когато жертвата предварително е получила етикет, който я лишава от съчувствие.
Именно отношението на младежите към извършеното е сред най-тревожните елементи за Савов. Според него те не са положили сериозни усилия да скрият поведението си, а са демонстрирали отношение, което подсказва липса на съпричастност към жертвата. „Това означава, че за тях това, което са сторили, е все едно да размажеш хлебарка. Тоест човекът, който са убили по такъв начин заедно, за тях не представлява човешко същество. Тези деца са промити мозъци“, заяви криминалистът.
Безлов постави акцент и върху продължителността на насилието при случая на Младежкия хълм. „Най-неочакваното за мен беше този един час изтезание - публична екзекуция“, каза той, коментирайки известната до момента информация. Според него групата е необичайна и по своя състав - младежи от различни училища, включително човек от друг град. Той посочи и данни, според които са били отправяни предложения към други младежи да се присъединят, но част от тях са отказали.
„Изглежда е било публично ясно, че това е една особена група, имало е и сигнали в училищата, че има проблем. Тоест имало е симптоми, тази група не е паднала от небето. Въпросът е колко дълго е съществувала и можело ли е да се реагира“, коментира Безлов. Тъкмо този въпрос прехвърля разговора от наказанието след престъплението към възможността за ранна превенция.
Иван Савов постави сериозна отговорност върху родителите, но не сведе проблема единствено до семейството. Тийнейджърите могат да прикриват голяма част от онлайн живота и поведението си, а радикализацията невинаги започва с очевидни признаци. Родителите все пак трябва да следят резките промени в речта, отношението към насилието, новите групи и хората, които децата започват да възприемат като герои. Особено внимание заслужава моментът, в който жестокостта започва да бъде представяна като добродетел.
Безлов допълни, че при тежка или рискова семейна среда отговорността вече е и на социалните и образователните институции. Училището често е мястото, където първо се виждат агресивно поведение, промени в отношенията с връстниците и системно нарушаване на правилата. Според Савов проблемът е, че учителите разполагат с ограничен набор от ефективни инструменти, когато срещу тях стои ученик с тежки и повтарящи се прояви.
Криминалистът критикува практиката проблемният ученик просто да бъде преместен в друго училище. В определени случаи новото учебно заведение не получава достатъчно информация за предишните прояви и така рискът не се решава, а само сменя адреса си. Савов настоява за законови промени, които да дадат повече възможности за ранна и ефективна реакция. Безлов на свой ред постави въпроса за липсата на достатъчно специализирани структури за деца с устойчиво тежко противообществено поведение.
Двамата експерти отхвърлиха и лесните обяснения за насилието. Савов определи като несериозни опитите агресията автоматично да бъде обвързвана с музикален стил или една конкретна субкултура. По-същественият проблем според него е средата, в която жестокостта се нормализира, героизира и получава аплодисменти. Социалните мрежи могат да ускорят този процес, защото превръщат насилието в съдържание, което се гледа, копира и награждава с внимание.
Случаят в Пловдив поставя и една ясна граница, която не трябва да се размива. Сексуалните посегателства срещу деца са тежки престъпления и сигналите за тях трябва да бъдат разследвани. Флагман.бг многократно е показвал колко реална е опасността от възрастни, които търсят сексуален контакт с деца през интернет. Но защитата на едно дете и саморазправата с човек, когото група граждани е обявила за виновен, са две напълно различни неща.
Разследването и наказването принадлежат на полицията, прокуратурата и съда. Гражданите могат да подават сигнали, да пазят доказателства и да настояват институциите да действат. В момента, в който примамката е последвана от унижение, побой или „присъда“, каузата вече е заменена от насилие. А когато подобен модел започне да се копира от тийнейджъри, опасността вече не е само за набелязаните жертви, а и за самите деца, които постепенно започват да вярват, че жестокостта е допустима, стига да изберат правилния враг.