Тагарев с тревожна версия за взривилия се дрон: Възможна е руска операция под фалшив флаг

Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев допуска и сценарий за руска операция под фалшив флаг след взрива на дрон на българска територия, макар да определя версията за отклонил се украински апарат като значително по-вероятна. Според него случаят трябва да бъде разглеждан не само като единичен инцидент, а и като предупреждение за сериозни пропуски в способността на България да реагира на съвременни въздушни заплахи.

Тагарев посочи, че Министерството на отбраната и правителството се насочват към версията за украински дрон, попаднал под въздействието на електронна война. Възможно е да е имало заглушаване или манипулиране на GPS сигналите, което да е променило маршрута му. Именно този сценарий бившият министър определя като най-вероятен.

Дрон със взрив навлезе в българското въздушно пространство и се взриви край границата

Той обаче обърна внимание и на друго обстоятелство. По думите му литовският министър на отбраната наскоро е предупредил за възможни руски операции под фалшив флаг, при които приземени украински дронове или части от тях могат да бъдат използвани срещу критична инфраструктура. Тагарев подчерта, че тази версия е по-малко вероятна, но смята, че на този етап не трябва да бъде изключвана.

Допълнително притеснение според него създава мястото на взрива. Дронът е носел бойна част и е паднал в близост до компресорни станции на газопровод, който има значение за доставките на природен газ както към държави от ЕС, така и към Украйна през зимата.

МВнР привика украинския посланик след взрива на дрона край Кардам

Тагарев отправи остри критики и към състоянието на българската противовъздушна и противодронова защита. Той припомни, че след предишни случаи с руски дронове в Румъния българското военно ръководство съобщи за засилено наблюдение на въздушното пространство, разполагане на допълнителни зенитно-ракетни средства и използване на авиация.

Въпреки тези мерки апаратът е навлязъл в България и се е взривил, без да бъде спрян. Според Тагарев това показва ограниченията на наличната техника. Той смята, че зависимостта от стари съветски системи и радари не позволява ефективно засичане и противодействие на малки безпилотни летателни апарати.

Бившият министър подчерта, че съществуват специализирани технически средства, чрез които може да се установява манипулиране на GPS сигнали. По негово мнение България или не разполага с достатъчно такива системи, или не е инвестирала в необходимия капацитет за използването им.

Тагарев направи разграничение и между ударните дронове от типа „Шахед“ и по-евтините дронове-примамки. Първите разполагат с по-мощни двигатели, системи за навигация и насочване и значително по-сериозна бойна част. Примамките са конструирани максимално евтино и имат задача да имитират по-опасни цели и да претоварват противовъздушната отбрана.

По думите му при масирани атаки подобни апарати принуждават системите за защита да използват скъпи ресурси срещу сравнително евтини цели. Това е една от причините традиционните средства за противовъздушна отбрана да не са достатъчни срещу новия тип заплахи.

Тагарев смята, че България трябва да изгради специализирани способности за откриване, проследяване и неутрализиране на дронове, вместо да реагира едва след инцидент. Според него, ако войната продължи, вероятността от нови навлизания в българското въздушно пространство остава реална.

Бившият военен министър критикува и политиката на правителството, заявявайки, че страната не участва достатъчно активно в международни инициативи за изграждане на съвместна защита. Според него случаят с дрона трябва да доведе до разговор не само за това какво е можело да се направи в конкретния момент, а какви системи, технологии и партньорства са необходими, за да може България да реагира при следващ подобен инцидент.