Слънчев бряг: Началото
Някога крайбрежния район между Несебър и с. Св. Влас е бил много непривлекателно място. Безводна местност, неугледна крайбрежна растителност, движещи се дюни. Този бряг е бил изоставен даже и от рибарите, заради бушуващите в залива вълни. Наричали са го “пясъчна пустиня”. Някога цар Фердинанд е харесал това диво и пусто място и е решил да си построи втори дворец след Евксиновград. Отправя молба към кмета на Несебър гражданството да залеси района. Така били посадени тополи. Дворец не се построил защото Народното събрание отказало да гласува средства за тази идея, а и времената тогава били тежки, войни, кризи. Така започва документалната статия на краеведът изследовател Соня Кехлибарева за eranova.bg.
След години това място отново привлякло погледите на управляващите. Близостта на планината до морето и девствената природата дава идея на това място да израсте втори курортен комплекс след “ Златните пясъци” край Варна. На мястото на международния студентски палатков лагер, трябвало да се изградят модерни хотели.
Все още никъде по света няма бар-вариете като нашето в Слънчев бряг
През 1957 година комисия минава, за да види терена за бъдещия комплекс. През 1958 година правителството дава зелена светлина за строителството на съвременен летен курорт близо до град Несебър. По това време там има само пясъци, дюни, лозя, малка тополова гора и змии.
Бел.ред. Цялата механизация на първите строители се състои от 5 бетонобъркачки с ръчно зареждане, няколко хаспела и транспортни ленти. Строителните работи се ръководят от Яни Гюров, който през декември 1958 година е заменен от Михо Ангелов и Георги Вълков. Първи технически ръководител на целия комплекс, строителството на който се осъществява по проекта на авторски колектив от столичния Институт за проучване и проектиране "Главпроект", е Стефан Кесаровски. Неговият син Янко Кесаровски в наше време е сред най-големите и уважавани лидери в строителния бранш на България.
Започва здрава работа, изсипват се големи пари. Изкореняват се лозята, носи се пръст и се засаждат десетки хиляди дървета и храсти, започва строителството на Слънчев бряг.
Първата копка е направена на 1 септември 1958 год. на стол “Оазис”. На нея присъстват инженерите Димо Нойков и Благой Стефанов, техническите ръководители: Жеко Бенчев, Стефан Кесаровски, Атанас Кожухаров и трима работници - Никола Топалов и Иларион Петков от Несебър и Петър Голев от Равда. Строителството започва интензивно. Трудностите са на всякъде. Всички живеят на полеви условия в неугледната несебърска пустиня, без пътища, без вода. За по малко от година, от 1 септември 1958 до юли 1959 г., се построяват 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла и 5 ресторанта. Плажната ивица на курорта е с дължина над 8 км. и ширина от 30 до 60 м.
Заедно с изграждането на комплекса започва и проектирането на лесопарка. Негови проектанти са инженерите- Борис Георгиев, Валентина Атанасова, Венцислав Кожухаров и Йорданка Величкова. Първите залесявания се ръководят от инженерите- Л. Димов, Г. Николов, Петков, Пеев. При залесяването на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестициите надхвърлят 150 000 000 лв.
Спомени от соца: Вижте историята и на най-големия български черноморски комплекс Слънчев бряг
Първият директор на туристическото предприятие “Слънчев бряг” е Анастас Каролев. Само той от ръководителите владее чужди езици-руски, френски и немски.
Архитект Никола Николов и неговия колектив проектират хотел “ Глобус”, след което получават авторското право за цялостно изграждане на комплекса. От 1 септември 1958 до юли 1959 г. в “Слънчев бряг” се пускат в експлоатация първите 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла,5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. През юни 1959год. сезонът в Слънчев бряг е открит. Първите групи пристигат на летище Варна, превозват ги с автобус.
В летописната книга на курорта е записано, че на 8-ми юни 1959 год. е регистриран първият чуждестранен турист - Франтишек Силвестър от чехословашкия град Острава. Летовникът отседнал в хотел "Калина”. За първите туристи е било предвидено специално тържествено посрещане, но те минали по друг път и пристигнали направо в хотела. По същото време пристига и първата немска група от ГДР. Това са били интелектуалци, писатели, артисти, сред тях е и певицата Ингеборг Нас с мъжът си говорител в “ Радио Берлин”.
Първият ресторант “Нептун” е открит на 1 юни 1959,а негов управител е Никола Червенков. След него се откриват “Палма”, “Дюни”, “Нептун”, “Орфей” и “Казиното”. През 1960 год. в комплекса започват да идват и западни туристи. Най- многобройна е групата от ГФР. Те разбира се са настанени отделно в хотелите “Глобус” и “Кубан”. Много от тях използват възможността да се срещнат тайно с роднините си от ГДР, разделени от Берлинската стена.
През лятото на 1963 год. вече летуват и чуждестранни гости от Швеция, Финландия, Австрия, Англия, Италия. Привлечени от топлото море, прекрасната природа, чистия златист пясък и от българските плодове много от курортистите после години наред отново и отново избират да летуват на Слънчев бряг. Най-предпочитан алкохол за първите туристи е конякът “Плиска”, от цигарите-кутията “Слънце”, от плодовете-ягоди, праскови и дини, от зеленчуците-доматите и краставиците.
По време на строителството организаторите са се старали да групират хотелите по имена, примерно хотели с имена на реки (Арда, Марица, Тунджа) - на едно място, хотели с имена на градове (Калофер, Карлово) - на друго място, хотели с имена на птици (Жерав, Гларус, Сокол) и т.н. Лошото е, че повечето имена на хотели в Слънчев бряг бяха чисто български и освен, че не говореха абсолютно нищо на туристите, но ги и затрудняваха в произнасянето на имената им и ставаха какви ли не весели лапсуси.
Отначало хотелите са били ниско строителство до 3 етажа, но в последствие започва и високо строителство за да не се презастроява комплекса. Оформят се красиви алеи потънали в зеленина и място за вечерни разходки. В целия комплекс се чувства се мириса на водорасли и море.
Построяват се и атракционни заведения с програми “Пикника”, битова механа “Чучура”, бар-ресторант “Старата фрегата”, бар “Вариете”, бар “Русалка”, “Рибарска хижа”, “Вятърна мелница”, “Бъчвата”, “Ханска шатра”, “Робинзон“. Най-предпочитан алкохол за първите туристи е конякът “Плиска”, от цигарите-кутията “Слънце”, от плодовете-ягоди, праскови, дини, а от зеленчуците-доматите и краставиците.
През 1965 год. “Слънчев бряг” става домакин на превърналия се в традиционен Международен фестивал на българската естрадна песен “ Златният Орфей”. Декада на симфоничната музика, Международен фолклорен фестивал, празници на “ Слънчев бряг” това е само част от разнообразната културна програма. Бургаската опера редовно гастролира на сцената на летния театър с най-новите си постановки.
Слънчев бряг е определен за семеен курорт. Построени са детски площадки, детски градини с платени гувернантки, владеещи чужди езици, които да се грижат почасово за децата на чуждестранните туристи.
Още в началото през 1959 год. започва изборът и подготовката на екскурзоводски кадри за посрещане на немските туристи. За целта са поканени завършилите Дойче шуле- Мери Пройкова, Сийка Керемедчиева, Василка Пенчева, Херта Марева, Лили Кузмова, Христина Рохова, Нада Ничева. За тях е организират двумесечен специален курс в Търговската гимназия в Бургас. Преподават им учители по история и география. След завършването му те поемат групите и организират екскурзии до стария Пловдив, В. Търново, Рилския манастир, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Варна.
Интересът на летуващите е голям и с удоволствие разглеждат и вътрешността на страната. По-късно се правят и екскурзии до Истанбул с кораба “ Осетия”. Понякога туровете са 2-3 дни. Гостите са настанявани в първокласни хотели на Балкантурист. Преди да си тръгнат групите им организират“ Прощална вечер” с вина, сирена, луканки. На екскурзоводките са подарявали книги и се пишели писма с благодарствени послания до администрацията на комплекса. Екскурзоводите, както и обслужващия персонал спят в общежитие. Някои от тях остават дълго в тази професия. За добра работа и като реверанс към тях почти всяка година след закриване на сезона са изпращани на екскурзия в ГДР. Други стават учителки по немски език в Бургас и само през курортния сезон са на Слънчев бряг.
С развитието на туризма се назначават сезонно и преводачи от чешки, полски, руски, английски и др. езици. На курорта „Слънчев бряг“ всичко му е култово, включително името и логото. Осемте чайки, които образуват композиция, приличаща на корабно кормило, е символ, който още дълго ще се помни и ще се разпознава. Хотелите са проектирани в български стил, имената им са също така добре подбрани на реки “Арда”, “Тунджа”, “Марица”, на планини “Беласица”, “Стара планина”, на птици” “Жерав”, “Гларус”, “Сокол”.
Днес „Слънчев бряг“ е превърнат в един бетонен град и го наричат „ Слънчака“! Хубаво е да си припомняме историята!
1944 г България е била 6 000 000 милиона население. Тя е била най-развитата държава на Балканския полуостров. Предимно селско стопанско и средно развита промишленост. След това всичко се ръководеше от некадърните потурнаци партизани. Построиха се гигантски често нерентабилни предприятия, които работеха на загуба и държавата ги дотираше. Например Кремиковци. Накрая държавата фалира с 12 000 000 000 долара дългове. На един от последните пленуми Тодор Живков каза _ другари, социализама се оказа едно недоносче. Нещо да добавиш?
Патриотизъм и туризъм, особено международен, не вървят успешно. По много причини - ползването на местни имена и названия е само една от тях.
Първият чужд турист няма начин да се е казвал Франтишек СилвестЪр, защото е чех. Просто СилвестЕр, ама пък така се губи актуалното космополитно англо-звучене.
Статията не упоменава съветските туристи, а ги имаше доста. Сякаш не е престижно да се споменават, знам ли.
И по-добре, защото сега Монката Две щеше да има претенции за целият Слънчак
А за съсипването на Слънчев Бряг сме говорили предостатъчно... Нищо няма да се промени, освен ако не дойде някой традиционен диктатор с багери. Качествените и платежоспособни западни туристи идваха именно заради девствената природа, дюните и спокойствието, нещата за които ходят по цял свят и които са предлагани от скъпите курорти, вече недостъпни за повечето хора.
Бетонната джунгла и прилежащите и мангасарски панаири, бараки с гърмяща музика, без дори пак да задълбаваме и в останалия "чар" на мутризма, събират съответната аудитория - алкохолизираният, наркоманизиран, деградирал боклук на света. Привличаме го също и със слободия, беззаконие и, до сравнително скоро, с добра цена. Последното вече не съществува като предимство и остава да видим каква паплач смятат да си събират отсега нататък, тъй като досегашните им любители нямат особено високи доходи.
И сега е такова.
Зако става въпрос