Две затъмнения и Персеиди над България: 9 небесни гледки през август
Две затъмнения, Персеидите при почти идеално тъмно небе и поредица от видими сближавания между Луната и планетите превръщат август 2026 г. в един от най-интересните месеци за наблюдение на небето от България.
Първите две явления вече преминаха на 2 и 4 август, но най-впечатляващите гледки тепърва предстоят. Посочените часове са по българското лятно часово време и са съобразени със София, освен когато е отбелязано друго. В различните части на страната изгревът и залезът настъпват с няколко минути разлика.
През първата половина на месеца преди изгрев по широка дъга могат да бъдат открити Сатурн, Нептун, Уран, Марс, Меркурий и постепенно появяващият се Юпитер. Това не е истинско подреждане на планетите в Космоса. От Земята те само изглеждат разположени близо до еклиптиката - видимия път на Слънцето по небето.
Сатурн и Марс се виждат с невъоръжено око, докато за Уран и Нептун е необходим бинокъл или телескоп. Меркурий и Юпитер остават ниско над източния хоризонт и наблюдението им изисква ясно небе и място без сгради, дървета или планини в тази посока.
1. Меркурий достигна най-голямата си западна елонгация - 2 август
Меркурий достигна на 2 август най-голямото си видимо отдалечаване западно от Слънцето - около 20 градуса. Това създаде едни от най-добрите условия през годината за сутрешно наблюдение на най-близката до Слънцето планета.
Явлението вече премина, но Меркурий остава достъпен ниско над изток-североизточния хоризонт и през следващите сутрини. Планетата постепенно отново ще се приближава видимо към Слънцето и ще става все по-трудна за откриване.
2. Луната премина близо до Сатурн - 4 август
Втората гледка беше в часовете преди изгрев на 4 август, когато Луната и Сатурн се виждаха в една област на небето. Астрономическото съединение настъпи около 7:11 ч., когато планетата се намираше на приблизително 7 градуса от Луната.
Най-удобното наблюдение от България беше през втората половина на нощта, преди небето да започне да се осветява от настъпващия изгрев.
3. Луната се доближава до Плеядите - 7 август
Рано сутринта на 7 август намаляващата Луна ще премине близо до звездния куп Плеяди, известен още като Седемте сестри. Най-подходящото време за наблюдение от България ще бъде приблизително между 4:30 и 5:30 ч. над източния хоризонт.
Действителното най-близко съединение ще настъпи след изгрев, когато Плеядите ще бъдат на около 1,2 градуса от Луната. По време на тъмната част от сутринта разстоянието ще бъде малко по-голямо, но двойката ще остане красива гледка с бинокъл.
От части на Северна Америка ще се наблюдава покриване на отделни звезди от Плеядите от лунния диск. Тази окултация няма да бъде достъпна от България.
4. Луната преминава покрай Марс, Меркурий и Юпитер - от 9 до 12 август
Между 9 и 12 август лунният сърп ще премине последователно покрай три планети в сутрешното небе. На 9 август Луната ще бъде видимо близо до Марс, като най-малкото ъглово разстояние между тях ще бъде около 4,4 градуса.
На 11 август тя ще премине покрай Меркурий, а на 12 август ще бъде в съединение с Юпитер. Последните две срещи ще бъдат трудни за наблюдение, защото обектите ще се намират ниско над хоризонта и в светлината на зората.
Не става дума за ясно изразена права линия, в която Луната и трите планети ще се виждат еднакво добре едновременно. Позицията на Луната се променя осезаемо всяка сутрин, а Юпитер ще бъде особено ниско и трудно различим.
Погледнете към небето след 21:00 часа: Уникален небесен феномен над България тази вечер
5. Частично слънчево затъмнение над Северозападна България - 12 август
На 12 август Луната ще закрие изцяло Слънцето над тясна ивица, преминаваща през Арктика, Гренландия, Исландия, Северна Испания и малка част от Португалия.
От България затъмнението ще бъде само частично и ще се наблюдава за кратко непосредствено преди залез. Най-добри условия ще има в северозападните части на страната.
В София частичната фаза ще започне около 20:28 ч., а Слънцето ще залезе приблизително пет минути по-късно - в 20:33 ч. Покритието ще бъде съвсем малко и за наблюдението е необходим напълно открит хоризонт на запад-северозапад.
Във Видин затъмнението ще започне около 20:26 ч. и ще продължи до залеза в 20:37 ч. Там видимата фаза ще бъде по-голяма. От Източна България и значителна част от южните райони явлението няма да се види, защото Слънцето ще е залязло.
Наблюдението трябва да става само със сертифицирани очила за слънчево затъмнение. Обикновените слънчеви очила не защитават зрението. Бинокъл, фотоапарат или телескоп не трябва да се насочват към Слънцето без специален филтър, поставен пред обектива.
През 2026 г. ни очакват две пълни слънчеви затъмнения
6. Персеидите достигат своя максимум - 12 срещу 13 август
Най-очакваният летен метеорен поток ще достигне своя максимум в нощта на 12 срещу 13 август. Условията през 2026 г. ще бъдат отлични, защото пикът съвпада с новолуние и ярката лунна светлина няма да скрива по-слабите метеори.
Международната метеорна организация очаква основния максимум между 5:00 и 7:00 ч. българско време на 13 август. Тогава у нас вече ще настъпва утринният здрач, затова най-подходящият тъмен период ще бъде приблизително от полунощ до 4:30 ч.
Теоретичният зенитен часов брой е около 100 метеора при идеално тъмно небе и радиант високо над наблюдателя. Реалният брой от България ще бъде по-нисък и ще зависи от светлинното замърсяване, облачността и мястото за наблюдение.
Телескоп и бинокъл не са необходими. Най-добрата стратегия е да се избере тъмно място извън населено място, с широк изглед към небето, и очите да бъдат оставени поне 20 - 30 минути да привикнат към тъмнината.
Учен от БАН: Точно в 6 часа навръх Гергьовден ще има пик на...
7. Венера достига най-голямото си отдалечаване от Слънцето - 15 август
Венера ще достигне най-голямата си източна елонгация на 15 август. Планетата ще се намира на около 46 градуса от Слънцето и ще бъде най-яркият обект във вечерното небе след Луната.
Най-добри условия за наблюдение ще има между 14 и 16 август. Венера трябва да се търси ниско над западния хоризонт след залез. През телескоп планетата ще изглежда частично осветена, подобно на миниатюрна лунна фаза.
8. Частично лунно затъмнение и пълнолуние - 28 август
В ранните часове на 28 август Луната ще навлезе в земната сянка. Полусенчестата фаза започва около 4:23 ч., но първоначалното потъмняване ще бъде трудно забележимо с невъоръжено око.
Същинската частична фаза започва около 5:33 ч. От България тя ще се наблюдава ниско над запад-югозападния хоризонт до залеза на Луната.
В София Луната ще залезе около 6:50 ч. Действителният максимум на затъмнението ще настъпи около 7:13 ч., когато тя вече ще бъде под хоризонта в цялата страна. По Черноморието залезът ще бъде по-рано и видимата част от явлението ще бъде по-кратка.
При глобалния максимум земната сянка ще покрива около 93% от диаметъра на лунния диск. Луната няма да бъде изцяло затъмнена, но покритата част може да придобие меден или червеникав оттенък.
Пълнолунието настъпва около 7:18 ч. българско време. Вечерта на 28 август Луната ще изгрее отново почти напълно осветена. Ниско над източния хоризонт тя може да изглежда по-голяма заради оптичния ефект, известен като лунна илюзия.
9. Луната отново се среща със Сатурн - 30 срещу 31 август
Последната лесно достъпна гледка за месеца ще бъде в нощта на 30 срещу 31 август. Луната и Сатурн ще се виждат близо един до друг от късните вечерни часове до зазоряване.
Астрономическото съединение настъпва през деня на 31 август, когато Сатурн ще бъде на около 7 градуса от Луната. От България двойката ще се наблюдава най-удобно през нощта, първо над източния хоризонт, а по-късно високо в южната част на небето.
Северното сияние не влиза сред деветте сигурни явления. В България то се появява само при изключително силни геомагнитни бури и не може да бъде надеждно прогнозирано седмици предварително. При подобна слънчева активност предупрежденията обикновено се издават в рамките на няколко дни, а точните карти за видимост се актуализират непосредствено преди събитието.
Добави Коментар