Какво остана от БСП в Бургаско след историческия крах на изборите
Мнозина очакваха Българската социалистическа партия (БСП) да отиде в историята след катастрофалния резултат на последните парламентарни избори, който за пръв път в 130-годишната история на партията я остави извън парламента.
В Бургаска област ситуацията бе направо отчайваща - 2,45% или около 4 хил. гласа за партията, която преди години печелеше с лекота 50–60 хил. гласа -имаше кметове в почти всички общини в региона и управляващи мнозинства в местните парламенти.
Крум Зарков: Този бюджет никой не го харесва - нито тези, които го внесоха, нито опозицията
Появата на „Прогресивна България“ обаче „изсмука“ всичко, което можеше от автентичната левица, и сякаш всички побързаха да „погребат“ БСП.
Заради това и почти никой извън тяснопартийното ядро не погледна към традиционния събор на Бузлуджа, а точно там, където се роди лявата идея, вчера стана ясно, че слуховете за смъртта са силно преувеличени.
На историческата поляна имаше няколко хиляди. В БСП днесдоволно потриват ръце, че били 7–8 хил. души, но според присъстващи всъщност ставало въпрос за 4–5 хил. в най-добрия случай. И това не е никак малко предвид сложната ситуация, в която партията е поставена – без държавна субсидия, с кадрово ограбени структури от „Прогресивна България“ и липсата на каквато и да е възможност да обезпечат своите най-верни членове.
По информация на Флагман.бг вчера към Бузлуджа са поели от община Бургас два автобуса с общо 98 членове и симпатизанти на БСП, което само по себе си е показателно, че в местните структури все още има живот.На националния събор са отишли още социалисти от Поморие, водени от общинската съветничка Ива Кусева. Атанас Маринов от Айтос също е завел голяма група от хора, както и Йона Чобанова от Средец.
С по-малки групи са пристигнали Аспарух Иванов от Карнобат, Тодор Нанчев от Царево, Яни Янулов от Несебър и кметът на Черноморец Росен Деспов. Всъщност изненадващо е отсъствието на цялата структура в Созопол, но публична тайна е, че БСП в Созопол на практика вече не съществува и е въпрос на време да се „ребрандира“ и изрази подкрепа към „Прогресивна България“.
Вчера на Бузлуджа бяха бившият министър-председател и лидер на европейските социалисти Сергей Станишев, президентът Георги Първанов (2002–2012), Дора Янкова, Татяна Дончева, ексминистърът на регионалното развитие Иван Иванов, кметът на Русе Пенчо Милков, Мая Манолова, Ваня Григорова и други.
БСП застана зад кандидатурата на Илияна Йотова за президент, но няма да предявява претенции за вицепрезидентското място, стана ясно от интервюто на националния лидер Крум Зарков пред Флагман.бг. Той посочи, че Йотова сама ще трябва да селектира инициативния си комитет и да одобри кандидата си за вицепрезидент.
Фокусът на БСП е насочен в друга посока. Това стана ясно още по време на парламентарните избори, когато Крум Зарков обяви, че най-важни за партията са местните избори през 2027 година. Заради това и той тръгна по села и паланки, за да види какво е останало от структурите и къде те може да се стабилизират. Според неговия план възраждането на БСП ще започне от 2027 година, за да може партията да се върне като основен политически фактор.
Изчисленията показват, че в България има между 30–35% лявомислещи избиратели, които гласуват хаотично – за „Прогресивна България“, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и редица маргинални формации. Идеята е те да бъдат обединени. Заради това и БСП продължава преговорите за сформирането на „ляв фронт“ с редица формации.
Предстоящите месеци ще бъдат решителни за това дали събирането на Бузлуджа бе просто последно избухване на един затихващ феномен, или истински начален тласък за консолидация.
За БСП в Бургас тестът ще бъде особено тежък, тъй като възстановяването на доверието от низините на тези 2,45% изисква много повече от традиционни автобусни екскурзии и носталгични речи. Дали червената идея в региона ще успее да си върне изгубените позиции, или „Прогресивна България“ окончателно ще заеме нейното място, предстои да разберем именно на местния вот през 2027 година.