Венера може да е била синя планета с океани върху 90% от повърхността

Венера може да е била покрита с океани върху близо 90% от повърхността си, преди неконтролируем парников ефект да превърне планетата в горещия и сух свят, който познаваме днес.

Хипотезата е представена от учените Ричард Гейл, Елоиз Крауч и Филипа Мейсън преди Европейския конгрес по планетарни науки. Екипът анализира релефа и геоложките структури, заснети от космическия апарат „Магелан“.

Изследователите посочват образувания, които наподобяват древни брегови линии, острови, оформени от водни течения, подводни канали и системи за оттичане. Полигонални терени в ниските части на планетата също биха могли да са възникнали от морски седименти, глина и соли.

Венера предложи уникално небесно зрелище и над България

При прилагане на предполагаемото морско равнище върху днешния релеф учените изчисляват, че водата би покривала почти 90% от Венера. Общият ѝ обем би достигнал около 40% от този на земните океани, а средната дълбочина - приблизително 1400 метра.

Предполагаемите венериански морета може да са имали соленост около 35 промила - почти колкото океанската вода на Земята. Това поставя и въпроса дали далечната планета някога е предлагала условия за живот.

Според екипа океаните може да са изчезнали през последния един милиард години. Слънчевото нагряване и натрупването на въглероден диоксид вероятно са предизвикали парников процес, при който водата се е изпарила, а голяма част от нея е напуснала атмосферата.

Учени откриха близка суперземя с потенциални условия за течна вода

Тезата остава предмет на научен спор. Друго изследване на атмосферния състав заключи, че вътрешността на Венера е прекалено суха и планетата никога не е имала трайни океани. Бъдещите мисии на НАСА и Европейската космическа агенция трябва да дадат по-категоричен отговор.