САЩ и Израел обсъждат сухопътна блокада на Иран - планът може да подпали региона

Съединените щати и Израел обсъждат възможността Иран да бъде поставен под сухопътна блокада, която да прекъсне основните търговски маршрути на Ислямската република и да засили икономическия натиск върху Техеран, съобщава The Telegraph, позовавайки се на източници, запознати с разговорите.

Предложението е било разгледано по време на срещата между американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху във Вашингтон. Двамата лидери са обсъдили нови форми на натиск чрез военни и невоенни средства, след като продължителните удари, морската блокада и санкциите не доведоха до отстъпление на иранското ръководство.

„Ами ако просто блокирате сушата?“, коментирал високопоставен израелски представител пред британското издание. Идеята е Иран да бъде лишен от възможността свободно да внася стоки и да изнася продукция през сухопътните си граници.

Тръмп спря ударите срещу Иран, но американската блокада остана в сила

Планът не предвижда непременно американски и израелски войски да обградят страната. По-реалистичният вариант е Вашингтон да използва дипломатически, финансов и военен натиск върху съседните държави, за да ограничат движението през граничните пунктове, да засилят митническите проверки и да прекъснат определени търговски канали.

Иран има сухопътни граници с Ирак, Турция, Пакистан, Афганистан, Туркменистан, Армения и Азербайджан. За да бъде наложена ефективна блокада, всички или поне повечето от тези държави трябва да участват в нея. Именно тук се намира основната слабост на идеята.

Турция и Ирак имат значителни икономически отношения с Иран и едва ли биха приели безусловно затваряне на границите си. Контролът върху маршрутите през Афганистан и Пакистан също би бил изключително труден заради дългите граници, пресечения терен и съществуващите мрежи за контрабанда.

Армения, Азербайджан и Туркменистан от своя страна ще бъдат поставени пред тежък избор между отношенията си с Вашингтон и риска от пряка конфронтация с Техеран. Иран разполага с военни средства, с които може да удари гранични пунктове, транспортни коридори и инфраструктура на държави, включили се в подобна операция.

Иран заплаши да срине инфраструктурата на държавите, които помагат на САЩ

Пълна сухопътна блокада изглежда почти невъзможна за прилагане. Иран е огромна държава с продължителна граница и множество официални и неофициални маршрути. Дори затварянето на големите контролно-пропускателни пунктове би насочило търговията към по-малки пътища, планински преходи и контрабандни канали.

По-вероятно е Вашингтон и Тел Авив да разглеждат частична блокада. Тя може да включва ограничаване на тежкотоварния трафик, забрана за превоз на промишлено оборудване и стоки с двойна употреба, санкции срещу транспортни компании и натиск върху банки, застрахователи и гранични оператори.

Подобен модел няма да прекрати напълно търговията на Иран, но може да я направи по-бавна, по-скъпа и значително по-рискова. Целта би била да се задълбочат недостигът на суровини, трудностите за промишлеността и натискът върху националната валута.

Съществува и друга версия - заплахата за сухопътна блокада да бъде използвана преди всичко като инструмент за принуда. Тръмп нееднократно е съчетавал военен натиск с предложения за преговори. Публичното изтичане на подобен план може да има за цел да убеди Техеран, че следващата стъпка ще бъде по-тежка от досегашните въздушни и морски операции.

Американската блокада ще остане, докато Иран не приеме сделка, обяви Тръмп

Според източник, запознат с разговорите, американският президент смята, че усилията му за трайно отваряне на Ормузкия проток са стигнали до задънена улица. Затова администрацията му проучва различни варианти за ескалация, които да принудят иранското ръководство да се върне на масата за преговори.

Сухопътната блокада би разширила стратегията на максимален натиск. След ограничаването на иранската търговия по море Вашингтон ще се опита да затвори и маршрутите, през които Техеран компенсира част от загубите си и поддържа снабдяването на икономиката.

Последиците няма да се ограничат до режима. Рязкото прекъсване на вноса може да засегне доставките на храни, лекарства, резервни части и други стоки за цивилното население. Това би увеличило хуманитарния натиск и вероятността от нова миграционна вълна към съседните страни.

Иран може да отговори чрез удари срещу американски и израелски цели, както и срещу държавите, предоставили територията или граничната си инфраструктура за блокадата. Под заплаха биха попаднали военни бази, нефтени съоръжения, тръбопроводи и транспортни центрове в целия регион.

Срещата в Белия дом беше първият разговор лице в лице между Тръмп и Нетаняху след началото на войната с Иран. Тя беше определена от американската страна като положителна и продуктивна, а израелският премиер я нарече една от най-добрите срещи между двамата.

Официално решение за сухопътна блокада не е обявено. Засега тя остава една от обсъжданите възможности, а не одобрена операция. Самото ѝ разглеждане обаче показва, че Вашингтон и Тел Авив търсят начин да затегнат обръча около Иран, без непременно да започват нова мащабна въздушна кампания.

Големият въпрос е дали съседите на Ислямската република ще приемат да участват. Без тях пълната блокада е практически неприложима. С тях рискът от разрастване на войната далеч отвъд границите на Иран става още по-голям.