22 месеца затвор, но на свобода: Решението за терориста Абдул Б. разтърси Германия

Абдул Б. е бил осъден на една година и десет месеца младежки затвор само два месеца и половина преди смъртоносния атентат край Берлин Прайд, но съдът го оставил на свобода, потвърдиха официално Берлинската прокуратура и съдебните власти.

Решението предизвика тежки въпроси в Германия, след като 21-годишният мъж бе заподозрян, че на 25 юли се е врязал с нает микробус в хора край парка Тиргартен, а след това е нападнал минувачи с хладно оръжие.

При атаката загина 65-годишна жена от Полша, която била в Берлин с дъщеря си. Други 29 души бяха ранени, част от тях тежко. Германските власти определиха нападението като предполагаем ислямистки терористичен акт.

След атентата на Берлин Прайд: Защо известният на службите Абдул Б. не беше спрян

Случаят на Абдул Б. не започва с атаката. Той е роден и израснал в Берлин и е германски гражданин с ливански семеен произход. Още през 2022 г. съдът го признал за виновен за телесна повреда и грабеж.

Едното престъпление било извършено в училищен двор, където той ударил друг ученик. При втория случай участвал с друг човек в отнемането на слушалки от мъж на площад Инсбрукер в Берлин.

По-късно службите установили данни за сериозна ислямистка радикализация. Според обвинението през 2025 г. Абдул Б. развил желание да се присъедини към въоръжените структури на терористичната организация Ислямска държава.

Първоначално направил неуспешен опит да пътува през Турция към Мавритания. На 20 май 2025 г. напуснал Германия през Истанбул и стигнал до Ливан с намерение да продължи към Сирия.

Там влязъл в контакт с хора, които подозирал, че са членове на ИДИЛ. Ливанските власти го задържали на 24 юли 2025 г., а военен съд го осъдил на три месеца затвор за престъпления, сред които подбуждане към религиозен и конфесионален конфликт.

След освобождаването си Абдул Б. се върнал в Германия на 17 ноември 2025 г. Германските власти го арестували още на летище Берлин-Бранденбург и го оставили в предварителния арест до произнасянето на присъдата.

Разследващите установили още, че през юни 2024 г. той публикувал забранена пропаганда на Ислямска държава в профила си в Instagram.

На 12 май 2026 г. съдът в Тиргартен го признал за виновен за подготовка на тежко насилствено престъпление срещу държавата и за две нарушения на забрана, свързана с дейността на терористична организация.

Магистратите наложили наказание от една година и десет месеца младежки затвор. Решението обаче не означавало, че Абдул Б. трябва незабавно да започне да изтърпява присъдата.

Съдът използвал специална възможност в германското законодателство и отложил за шест месеца решението дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно, или да бъде поставено под условие.

Това е важно разграничение. Присъдата не била окончателно обявена за условна, както първоначално съобщиха част от медиите. Съдът трябвало да наблюдава поведението на осъдения и след изтичането на определения период да реши дали да го изпрати в затвора.

Абдул Б. бил поставен под надзора на пробационен служител и получил допълнителни задължения. Сред тях било участието му в процедура за оценка и работа по дерадикализация.

Съдът едновременно отменил заповедта за предварителното му задържане. Според официалното обяснение предварителният арест служи за гарантиране на наказателното производство и не може да бъде използван като предварително изтърпяване на присъдата.

Магистратите преценили, че законовите основания за продължаване на ареста вече не са изпълнени. Именно тази част от решението се превърна в център на общественото недоволство след атаката.

При определянето на наказанието съдът взел предвид почти шестте месеца, които Абдул Б. прекарал в германски арест, както и трите месеца лишаване от свобода в Ливан.

Магистратите отчели още, че по време на процеса той направил предимно самопризнания и заявил, че се дистанцира от Ислямска държава. Съдът приел и че по-ранният му опит да достигне до Сирия не е създал непосредствена опасност за конкретни хора.

Според мотивите от съдебното решение, цитирани от BILD, планът му бил определен като непрофесионално подготвен и далеч от реалното осъществяване на конкретно нападение.

В същото време съдът бил убеден, че младежът действително е искал да се присъедини към ИДИЛ и е разбирал характера и методите на организацията. Магистратите разполагали и с информация за предишните му престъпления.

Берлинската прокуратура не приела решението. Обвинението настоявало за по-високо наказание, което да не позволява условно изтърпяване, както и за запазване на заповедта за задържане.

Прокуратурата обжалвала присъдата, поради което тя не била влязла в сила към деня на атентата.

Петима бяха задържани в Германия за планирано ислямистко нападение

След освобождаването Абдул Б. бил насочен към организация, която работи с хора, свързани с ислямистки и други екстремистки среди. Специалистите провели две срещи с него и планирали трета оценка за деня след атентата.

Представители на организацията заявиха след нападението, че младежът се опитвал да покаже поведение, което според него експертите очакват. Те не били убедени, че той действително приема необходимостта от дерадикализация.

Въпреки това специалистите не разполагали с данни, че той подготвя конкретна атака. При наличие на подобен сигнал те били длъжни да уведомят органите на реда.

На 3 юли полицията претърсила жилището му по подозрение за нарушение на закона за оръжията. Служителите открили само предмет, наподобяващ оръжие, който се оказал играчка, и прекратили производството.

На 25 юли Абдул Б. напуснал дома си и наел белия микробус, използван при нападението край Берлин Прайд. След атаката той избягал, а полицията го обявила за въоръжен и опасен.

Застреляха заподозрения за атентата на Берлин Прайд

Специалните части го открили на следващия ден в градинарски комплекс в района Шпандау. Според полицията при опита за задържане той се насочил към служителите с хладно оръжие. Полицаите открили огън и го ранили смъртоносно.

Германският канцлер Фридрих Мерц, вътрешният министър Александер Добринт и представители на берлинските власти поискаха отговор как осъден привърженик на ИДИЛ е останал на свобода.

Случаят отвори и по-широк дебат за прилагането на младежкото наказателно право спрямо извършители на възраст между 18 и 21 години, както и за критериите, по които съдът оценява опасността от повторно престъпление.

Най-тежкият въпрос обаче остава конкретен - дали институциите са разполагали с достатъчно предупредителни сигнали и дали различна съдебна оценка е можела да предотврати смъртоносната атака.