Защо пожарите в Европа са толкова свирепи и трудни за спиране
Необичайно влажна зима, последвана от суха пролет, три рекордни горещи вълни и резки промени на вятъра превърнаха Франция и Испания в огнен капан, показва анализ на The Guardian, подкрепен от данни на Copernicus, EFFIS и испанската метеорологична агенция AEMET.
На пръв поглед влажната зима изглежда като защита срещу горски пожари. Тя обаче е подпомогнала израстването на повече трева, храсти и ниска растителност. След като валежите рязко намаляват през пролетта, тази натрупана зелена маса изсъхва и се превръща в непрекъснат слой от лесно запалимо гориво.
Брендън Ууд от MetDesk обяснява пред The Guardian, че фините горива като суха трева, борови иглички, клонки и горска постеля губят влагата си само за няколко часа при жега и липса на валежи. Достатъчна е искра от машина, автомобил, електропровод, неугасен огън или човешка небрежност, за да започне бързо разпространяващ се пожар.
Около 90% от горските пожари тръгват вследствие на човешка дейност според данните, цитирани от The Guardian. Метеорологичните условия не запалват повечето огнища, но определят дали огънят ще остане ограничен, или ще прерасне в бедствие, което надхвърля капацитета на пожарните служби.
Чудовищните пожари приближиха Бордо, туристите бяха призовани да напуснат
Показателят за влагата на фините горива е достигнал стойности над 96-ия персентил през юли. При този индекс високото равнище показва крайно сухи материали, които се възпламеняват лесно и пренасят огъня от тревата към храстите и дърветата.
Тук се проявява парадоксът на влажната зима. Тя е била осмата най-влажна в метеорологичните архиви на Франция и Испания и е създала изобилие от растителност. Последвалото продължително засушаване е превърнало това количество в горивен запас за летните пожари.
Copernicus отчете най-горещия юни в Западна Европа от началото на наблюденията. Средната температура в региона е била с над 3 градуса над нормата за периода 1991 - 2020 г. Сухото време, ниската влажност на почвата и продължителното високо атмосферно налягане са засилили опасността във Франция и на Иберийския полуостров.
В Испания юни е бил вторият най-горещ и третият най-сух в националната метеорологична история. Валежите са достигнали едва 39% от обичайното количество. Това означава, че растителността е влязла в активната част на лятото вече силно обезводнена.
Когато първите пламъци преминат през тревата и игличките, огънят достига по-тежките горива - плътни храсти, корени, паднали дървета и дълбоки пластове горска постеля. Те съхнат по-бавно, но трите последователни горещи вълни са отнели значителна част от влагата и в тях.
Тежките горива горят по-дълго и отделят повече топлина. Те продължават да тлеят под повърхността, след като видимите пламъци са угаснали. При нов порив на вятъра подобни участъци отново се разпалват и връщат пожарникарите на вече обработени терени.
Силният огън издига колони от прегрят въздух, дим и жарава. Горящи частици попадат на километри пред основния фронт и създават нови огнища зад защитните линии. Така екипите се оказват обградени от отделни пожари, които постепенно се сливат.
Огромен пожар в Испания изпепели хиляди хектари и предизвика масова евакуация
Вятърът е вторият фактор, който превръща огъня в непредсказуема сила. Най-големият пожар във Франция, в департамента Жиронда, първоначално се е движил на запад към атлантическото крайбрежие под влиянието на източен вятър.
Посоката рязко се обръща и западният вятър насочва пламъците обратно към Бордо. Подобна промяна за кратко време обезсмисля част от изградените просеки и принуждава службите да местят хора, техника и самолети към новия фронт.
Големите пожари създават и собствени въздушни течения. Прегретият въздух се издига с висока скорост, а на негово място нахлуват студени въздушни маси. Получават се силни и резки пориви, които не винаги съвпадат с общата метеорологична прогноза за района.
Този процес обяснява защо пожарът сменя посоката си, ускорява се или прескача естествени препятствия. При подобно поведение наземните екипи не могат да се приближат безопасно, а гъстият дим и турбулентният въздух затрудняват работата на самолетите и хеликоптерите.
Най-опасната фаза настъпва, когато огънят започне да произвежда собствено време. Над голям пожар се издига мощен димен стълб, който достига студените слоеве на атмосферата. Влагата се кондензира и образува пирокумулонимбус, познат като огнен облак.
Това представлява гръмотевична буря, родена от самия пожар. Облакът достига височина между 10 и 15 километра, произвежда светкавици и създава нови пориви на вятъра. Мълниите запалват допълнителни огнища далеч от първоначалния фронт.
The Guardian описва подобен облак над Саумос в Югозападна Франция. Ако научната му класификация бъде потвърдена, явлението ще бъде сред първите изрично документирани случаи на пирокумулонимбус в страната.
Бордо започна подготовка за пълна евакуация заради огнения фронт
Дори гръмотевичните бури не носят задължително спасение. Валежите край най-големите пожари във Франция и Испания са били слаби и неравномерни. Част от дъжда се е изпарил, преди да достигне земята.
Изпарението охлажда въздуха под облака и го прави по-плътен. Той се спуска рязко към повърхността, след което се разпространява във всички посоки. Получените низходящи пориви раздухват пламъците и променят посоката им без достатъчно време за реакция.
Сухите гръмотевични бури носят още една опасност - мълнии без съществен валеж. Те запалват дървета и суха растителност на труднодостъпни места, където огънят остава незабелязан, докато не набере сила.
Данните на европейската система EFFIS показват, че още към 22 юли в Европейския съюз са изгорели 254 388 хектара. Регистрирани са 1254 големи пожара - над два пъти повече от средното за същия период през последните две десетилетия.
EFFIS е поставила Югозападна Франция и Северна Испания в зоната с най-екстремна опасност. За периода до началото на август системата прогнозира по-високи от обичайните температури във Франция и северната част на Иберийския полуостров, съчетани с дефицит на валежи.
AEMET очаква поредна гореща вълна в Испания от 29 юли поне до 2 август. Вероятността за развитието ѝ е оценена на 70%, като най-високи температури се очакват в речните долини, североизточните области и части от Пиренеите.
Екстремната гореща вълна повиши риска от нови пожари в Европа и на Балканите
Климатичните промени не обясняват конкретната искра, от която тръгва всеки пожар. Те увеличават броя на дните с високи температури, ниска влажност и суха растителност, през които една човешка грешка води до катастрофални последици.
Световната метеорологична организация отчита, че Европа се затопля по-бързо от останалите континенти. През 2025 г. огънят е засегнал рекордна площ от над един милион хектара на континента, а емисиите от пожарите са достигнали най-високото измерено равнище.
Друг дългосрочен проблем е натрупването на растителност след обезлюдяването на селските райони. Изоставените пасища, необработваните площи и липсата на редовно почистване свързват отделните горски масиви в непрекъснат коридор от гориво.
Така пожарите не остават само в отдалечени гори. Те достигат до села, туристически комплекси, пътища и крайградски квартали. Пожарникарите трябва едновременно да защитават хората, инфраструктурата и огромен периметър от растителност.
Изводът от данните на The Guardian, Copernicus, EFFIS, AEMET и Световната метеорологична организация е ясен - Европа не се сблъсква само с повече запалвания, а с по-дълги периоди, през които всеки огън се разпространява по-бързо, гори по-горещо и създава собствено опасно време. При такива условия гасенето само по себе си не е достатъчно. Решаващи стават ранното откриване, почистването на горивната растителност, защитата на населените места и евакуацията преди огненият фронт да надхвърли капацитета на службите.
За какво да се покаят дядо Попе?
Зареждайте малките магазинчета че милионите туристи идват