Българин обяви, че Земята не се върти, а после атакува Айнщайн

Българският химик и просветител Тодор Йончев първо обявява, че Земята не се върти, а години по-късно се изправя и срещу теорията на относителността на Алберт Айнщайн.

Днес подобни твърдения звучат като куриоз, но зад тях стои човек с широко образование и сериозен принос към българското училище, химическата книжнина, кооперативното движение и физическото възпитание. Историята на Йончев събира в една личност научното любопитство, обществената енергия и опасната увереност, че самостоятелното разсъждение е достатъчно, за да бъдат отхвърлени утвърдени научни доказателства.

Тодор Йончев е роден на 9 декември 1859 г. в Лом. Получава начално образование в родния си град, а по препоръка на известния пътешественик и географ Феликс Каниц заминава да учи във Виена като стипендиант на Австрийския ориенталски музей.

В австрийската столица преминава през гражданско и педагогическо училище, след което следва химия и минералогия във Виенския университет. През 1882 г. се връща в България и започва работа като учител в Шуменското държавно педагогическо училище.

Три години по-късно заминава за Цюрих, където продължава обучението си в химическия и земеделския отдел на Политехниката. На 17 март 1888 г. защитава теза и получава диплома. Институтът по-късно ще стане световно известен и като мястото, в което учи Алберт Айнщайн.

Вижте кои български откриватели и изобретатели промениха света

След завръщането си Йончев преподава земеделска химия и животновъдство в училището край Садово. Работи и в комисия към Министерството на народното просвещение, която подготвя учебни програми по химия, стопанство и други дисциплини.

По-късно става училищен инспектор в Пирдопския район. Именно там се запознава с писателя и общественик Тодор Влайков. Двамата участват в създаването на земеделското дружество „Орало“ в село Мирково, приемано за начало на организираното кооперативно движение в България.

Идеята е практична. Местните земеделци трябва да обединят усилията си, да спестяват средства и да се защитят от тежките условия, налагани от лихвари. Йончев не остава само човекът с идеята. Той участва в подготовката на правилата и разяснява пред селяните как трябва да работи дружеството.

Паралелно с това той се превръща в един от пионерите на организираното физическо възпитание след Освобождението. Преподава гимнастика, пише ръководство за учители и участва в развитието на дружествата „Юнак“.

През 1896 г. Йончев води българска делегация на първите съвременни олимпийски игри в Атина. В състезанията се включва гимнастикът Шарл Шампо. Така България се нарежда сред държавите, участвали още при възстановяването на олимпийската традиция.

Учителската кариера на Йончев продължава в Първа софийска мъжка гимназия, където преподава химия от 1894 до началото на 1907 г. След това работи в Трета софийска мъжка гимназия до пенсионирането си през 1916 г.

Той пише учебници, статии и практически ръководства по химия, земеделие и стопанство. Сред трудовете му са издания, посветени на основите на химията, развъждането на коне, селските градини и производствени процеси.

Точно този образован и активен човек започва в началото на XX век битка срещу хелиоцентричния модел. Йончев не приема, че Земята се върти около оста си и обикаля около Слънцето.

На 4 декември 1901 г. представя възгледите си пред учителско събрание в гимназията. През следващата година започва да издава списание „Светлина и мрак“, чрез което разпространява своите разсъждения за движението на небесните тела.

Йончев настоява, че доказателствата за въртенето на Земята не са убедителни. Той разглежда физически експерименти, оптични явления и наблюдения, но ги тълкува в подкрепа на предварително приетата си теза.

На 9 март 1903 г. формулира заключението си с категоричните думи: „Земята не се върти“. Изречението се превръща в най-разпознаваемата част от неговата научна биография.

Идеите му привличат публика. Студенти посещават негови беседи, а изданията му се обсъждат в академичните среди. Интересът не означава, че тезата му получава научно признание. Тя противоречи на наблюдения и експерименти, потвърждаващи движението на Земята.

Според спомен, свързван с писателя Стилиян Чилингиров, студенти дори напускали лекции, за да слушат Йончев. Литературният критик д-р Кръстьо Кръстев реагирал остро и определил увлечението им по неговата теория като въртене около глупостта.

И друг български учен атакува теорията на относителността като абсурдна

Десетилетия по-късно Йончев избира още по-голям противник. През 1905 г. Алберт Айнщайн публикува специалната теория на относителността, а през 1915 г. представя общата теория. Новите идеи променят разбирането за времето, пространството, гравитацията и движението.

На 10 февруари 1926 г. Тодор Йончев изнася пред Българското химическо дружество изложение, посветено на теорията на относителността. Разработката е публикувана под заглавие, което обещава нейното оборване.

Йончев признава славата на Айнщайн и го нарича могъщ деец на науката, но след това атакува основите на теорията му. Българският химик не приема математическото описание на природните процеси и се съмнява, че явленията могат да се предсказват чрез формули.

Според него числата имат предимно практическа, но не и трайна научна стойност, защото условията в природата непрекъснато се променят. За да защити позицията си, той дава пример с теглото на овце, което според него не остава еднакво във времето.

Точно тук личи големият проблем в аргументацията му. Променливото тегло на животно не опровергава законите на физиката, нито постоянните величини при ясно определени условия. Йончев смесва конкретни измервания, математически модели и фундаментални физически принципи.

Изследователи на историята на химията определят опита му като обречен. Според тях той не разбира достатъчно математическия апарат на теорията и работи с твърдения, които не отговарят на експерименталните резултати.

Йончев например отхвърля наблюденията от 1919 г., свързани с отклонението на светлината около Слънцето. Тези наблюдения се превръщат в едно от първите широко известни потвърждения на общата теория на относителността.

Неговият труд е преведен или поне озаглавен и на немски език и е изпратен до Айнщайн в Берлин. Няма надеждни доказателства, че големият физик е отговорил или е разглеждал подробно аргументите на българина.

Историята на българския физик Рашко Зайков, работил и общувал с Айнщайн

Контрастът с друг българин от същия период е силен. Физикът Рашко Зайков работи в Германия, общува с Айнщайн и се развива в областта на теоретичната физика. Докато Зайков навлиза в модерния математически език на науката, Йончев се опитва да го отхвърли.

Това не заличава останалите заслуги на Тодор Йончев. Той е сред строителите на българското образование след Освобождението, участва в създаването на първата кооперация, работи за развитието на гимнастиката и оставя богата химическа книжнина.

На Йончев се приписват и изобретяването на поздрава „Здравейте“ и участието в създаването на печки тип „Перник“. Тези твърдения се повтарят в популярни публикации, но не са достатъчно подкрепени с първични документи и не трябва да се приемат безусловно.

Историята му показва как един способен и образован човек може да даде реален принос в няколко области и едновременно с това да защитава научно погрешни идеи. Йончев не побеждава Коперник или Айнщайн. Той остава пример за силата на любопитството, но и за границата между смелото съмнение и отказа да бъдат приети доказателствата.

Тодор Йончев умира на 30 ноември 1940 г. Наследството му е противоречиво, но далеч не се изчерпва с фразата, че Земята не се върти. В него се срещат просветителят, химикът, кооператорът, спортният деятел и човекът, решил да води самотна война срещу две от най-големите имена в историята на науката.